Само едното "съгласие" не стига - опасните закони за изнасилването в Европа

Законите за изнасилването в цяла Европа са "опасни и остарели". Това е едно от заключенията в новия анализ на международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл", посветен на Международния ден за борба с насилието над жени.

Според резултатите от тяхното проучване от общо 31 изследвани европейски държави едва осем - Ирландия, Великобритания, Белгия, Кипър, Германия, Исландия, Люксембург и Швеция - имат закони, определящи секса без потвърдено съгласие като изнасилване. В голямото си мнозинство европейските държави приемат за изнасилване онзи акт, който е проведен насилствено, под заплаха или чрез принуда.

В някои от държавите липсата на ясно потвърдено съгласие (онези случаи, в които жертвата е в безпомощно състояние или просто е в такъв шок, че не може да реагира) също е поставена като престъпление, но с по-малка тежест от изнасилването.

Така например в Хърватия за изнасилване присъдата е до 10 години лишаване от свобода, докато за извършване на сексуален акт без даденото съгласие на другата страна се наказва с 5 години затвор. В Малта законодателството относно сексуалните престъпления се формулира в контекста на "престъпления, засягащи добрия ред на семействата".

Съгласно специален доклад на Европейската комисия за 2016 г. по темата за "Насилието по полова основа" близо една трета от всички респонденти (27%) заявяват, че в някои случаи сексът без заявено съгласие е оправдан, ако човек е в нетрезво състояние или под влиянието на наркотици (12%), ако доброволно се е прибрал у дома с някого (11%), ако е носил разкриващи дрехи (10%) или ако ясно не се е възпротивил (10%).

Амнести също така отбелязват, че "навсякъде по континента, слабото законодателство, съчетано с "опасната култура на обвиняването на жертвите", оказва вредно въздействие върху жертвите на сексуално насилие, които търсят да задвижат напред делата си. Международната неправителствена организация също така призова правителствата в цяла Европа да приведат законодателството в съответствие с международните стандарти за правата на човека.

"Сексът без съгласие е изнасилване и точка. Докато правителствата из Европа не приведат законите си в ред и не отчетат този факт, извършителите ще продължават да се измъкват безнаказано за престъпленията си", каза Анна Блуш, изследовател на "Амнести интернешънъл" за Западна Европа и правата на жените.

Според данните на Агенцията на Европейския съюз за основните права, анализирани от Амнести интернешънъл, само в държавите членки на Съюза има около 9 милиона жени на възраст над 15 години, които са станали жертва на изнасилване.

Иначе казано - поне една на всеки 20 жени е била насилвана. Но без законови разпоредби, които да гарантират на жертвите справедлив процес, жените най-често избират да не съобщават за изнасилване.

"Страхът на жените, че няма да им повярват, се потвърждава отново и отново. Често виждаме как смели жертви се провалят в търсенето си на справедливост заради остарели и вредни законови определения на изнасилването, както и заради ужасно отношение от служители на правосъдието", каза Блуш.

Въпреки че е важно държавите да приемат даденото съгласие в законовата дефиниция за изнасилване, това е само една от многото стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да може законът да защитава в най-пълна степен жертвите на сексуално насилие, смятат от "Амнести интернешънъл", подкрепени от редица други активисти за правата на жените.

В много държави все още е достатъчно сложно да се постигне присъда дори и при съществуващо законодателство, което да определя липсата на съгласие като изнасилване. Във Великобритания например една от всеки седем жени съобщава, че е ставала жертва на някаква форма сексуално насилие, което поставя страната в топ 5 на държавите с най-висок регистриран брой на сексуални посегателства.

Но въпреки това броят на присъдите за изнасилване е спаднал с 23% през 2017 г. в сравнение с предходната година, според данните на британската кралска прокуратура.

"Въпреки че определенията за изнасилване в Обединеното кралство са в съответствие с международните стандарти за правата на човека, правителството има задължението да гарантира, че достъпът до правосъдие за жертвите на изнасилване е реалност", казва Чиара Капраро, ръководител на програмата за правата на жените към "Амнести интернешънъл". Тя цитира медийни доклади, които твърдят, че прокурорите в страната са насърчавани да "изхвърлят слаби случаи на изнасилване", за да подобрят ежегодните си статистики за дял на осъдителните присъди.

Според мнозина от активистите единствено рестриктивни мерки не са достатъчни за решаването на този проблем. Вместо това трябва да се действа в посока образование и повишаване на разбирането за това какво значи съгласие.

"Въпреки че определението е зададено ясно в закона, разбирането за него напълно липсва. Липсва и сред съдебните заседатели по време на делата, липсва сред широката общественост, откъдето идват съдебните заседатели, които в крайна сметка решават изхода на делото", коментира Кейти Ръсел, говорител на неправителствена организация, занимаваща се с предоставяне на подкрепа на жени, жертва на изнасилване в Англия и Уелс.

По думите й обаче по-големият проблем е, че подобно разбиране липсва и сред самите служители на правораздавателните органи, което на практика обяснява защо при повишаване на броя на подадените сигнали за изнасилвания броят на получените наказателни присъди намалява.

Според експерти от Европейския институт за равенство между половете общественото мнение подчертава значението на образованието сред обществеността не само по отношение на това какво означава съгласието, но и по отношение на ролята, която неравенството между половете играе за случаите на насилие, основано на пола.

Според тях няма как само с присъди и с наказателни мерки да се борим с толкова широко разпространен проблем - изисква се промяна на самото мислене по темата.