Войната за рейтингите на българските сериали започна. Доскоро тази фраза изглеждаше немислима. Едва ли някой можеше да предположи, че по телевизиите ще вървят едновременно няколко родни филмови поредици.
Дълго време баровската драма "Стъклен дом" (bTV) бе безметежен лидер на малкия екран, но семейната комедия "Столичани в повече" (bTV) успя да я детронира от първото място. Дали новият крими сериал на Димитър Митовски "Под прикритие" (БНТ) ще успее да направи същото... Тепърва ще видим.
Прогнозите обаче са в полза на звездите от "Комиците" и техните провинциални столичани. Може би истинската битка тепърва предстои и тя ще се състои през есента, когато във войната на поредиците ще се намесят новите "Седем часа разлика" на Магърдич Халваджиян на bTV и "Английският съсед" на Дочо Боджаков (БНТ).
Предвидим бум
Бумът на BG сериалите можеше да се предвиди по ред причини. Частните телевизии у нас вече натрупаха достатъчно опит, за да могат да продуцират нещо по-сложно от Форт Бояр. Те проходиха с копия на популярните на запад формати като "Биг Брадър", The Х Factor, Music Idol и Survivor, които бързо се изчерпаха и омръзнаха на зрителя.
"Хотел България" и "Забранена любов" на Нова тв бяха крачката в правилната посока, но като при всяка първа стъпка тя бе доста несигурна и непохватна. Шеметният успех на турските сериали от последните две години показа на родните продуценти колко хляб има в тях и те побързаха да запълнят тази златна ниша.
Ако трябва да дадем генерална оценка на втората вълна български сериали, които гледаме в момента, тя се върти някъде около "добър 4". При тях все още не е добре балансирано качеството с дразнещото продуктово позициониране. Тоест липсата на пари явно кара продуцентите от една страна да свалят нивото, от друга - да вкарат доста "марки" за 50 минути филмово действие, за да успеят да си "избият" парите.
Така че има още да се стремим към добрия синхрон на тези две цели - комерсиална и естетическа.
Гонитбата на пари и печалба, която води къде до по-големи, къде до по-малки компромиси с качеството обаче може да изиграе лоша шега. Показателно за БГ-сапунките е, че те не успяха да изместят сълзливите сериали на южната ни съседка - въпреки агресивната рекламна кампания.
Нашите сериали страдат от средно ниво актьорска игра, неумела режисура, която не изважда максимума от актьорите в дадени ситуации, груб монтаж и най-вече слаба и неаргументирана психологическа логика в поведението на героите.
Но за да бъдем честни, редно е да отбележим, че това по принцип е характерно за сериалите, които почти навсякъде по света са далеч от нивото на игралните филми. В това отношение родните поредици не правят изключение и затова не бива да бъдем прекалено критични към тях.
Професионален - и топло посрещнат...
Най-професионално направеният от всички сериали изглежда "Столичани в повече", въпреки личното ми мнение е, че е най-безинтересен. Но той има редица достойнства, пред които не бива да си затваряме очите.
Чувства се една целенасочена сюжетна линия, по която ни водят сценаристите - въпреки премеждията, които преживяват героите. Точно това липсва най-много на "Стъклен дом", чиито герои се извъртяха толкова пъти на 180 градуса, че поведението им изглежда хаотично и понякога абсурдно, от което позагубиха собствен облик и физиономия.
Заради това сериалът стана неубедителен и загуби пред "Столичани в повече". Вторият е доста професионално заснет, но визията му отстъпва пред тази на епизодите на "Стъклен дом", които са много по-модерни и освен това супер динамични. Затова сериалът за богаташите допада повече на младите хора, които подсъзнателно се припознават в лъскавия живот на Сиана, Дани и Александра.
За "Стъклен дом" бе казано достатъчно, затова само ще отбележим, че той е с "най-европейски аутфит" и това автоматично го прави по вкуса на европейците.
Точно обратното може да кажем за таргет групата на "Столичани в повече". Смело можем да се обзаложим, че по-голяма част от аудиторията му са хора на зряла възраст или с провинциално мислене, независимо къде живеят - на село или в града. Това много добре е изчислено от създателите му, които залагат именно на такъв тип манталитет и на (все още) патриархалните им нагласи.
Ракийка със салатка пред телевизора
"Столичани в повече" се харесва на българина, който си тръгва от работа в 16.30 - 17 часа и сяда вкъщи на ракийка и салатка. За който работата не е място за професионална изява и развитие, а място, откъдето да свиеш нещо и да удариш кяр.
За който да ожениш детето си и да построиш къща, са най-важните - и единствените - цели в живота. Чийто кръгозор не излиза от орбитата на собствения му дом и лични интереси. За които постулатът "Моят дом -моята крепост" е закон и които едва ли някога биха жертвали себе си/времето си/парите си в името на общото благо и прогрес. (Последното май е в сила за мнозинството, на саможертва са склонни малцина...)
Всичките тези елементи са закодирани в образите на семействата Чеканови и Лютови, показани като "герои на нашето време". Също като чалгата, този сериал изхвърля най-отгоре балканския тарикат, дребен хитрец и мошеник, крадливия съсед - имидж, който доста ни отдалечава от Европа.
Може някой да възрази, че комедията осмива именно тези герои, но всъщност ги героизира, защото те са безкрайно симпатични на българина.
Те развличат себеподобните си зрители с плоски реплики от сорта на героя на Любо Нейков към съпругата си: "Нещо си напълняла. Трябва да пърхаш като врабче около масата!" "Ще ядеш врабчета тогава", троснато му отговаря тя. Или: "Ние мислехме, че идва пиар, а то жена".
Както и: "С визия се печелят избори." "Аз пък мислих с кебапчета." Пълно е и с клишета от типа: "А, дядо гушна букета." Но опитът показва, че на средностатическия българин именно това му харесва. В това отношения актьорът Любо Нейков е избран безпогрешно за ролята на кмета Рангел Чеканов, който е олицетворение на казаното дотук. Всъщност Любо Нейков и Руслан Мъйнов най-професионално си вършат работата и успехът на сериала се крепи до голяма степен на тях.
Добър старт за "Под прикритие"
Все още е рано да се каже накъде ще тръгне новият "Под прикритие" на БНТ, но е ясно, че той е доста далеч от типа "семейна драма" на горните два сериала. Той е чисто "градски" филм, но не прилича на "От местопрестъплението: Маями", както бе предварително обявено. Може би е по-близо да руския "Бригада", на който един от режисьорите Виктор Божинов каза, че ще напомня.
Създателите му залагат на няколко блестящи актьори - Владимир Пенев, Деян Донков, Захари Бахаров, Ивайло Христов, Лилия Маравиля и може би ще съумеят да вдигнат на следващо ниво летвата на българските сериали. Ако не го издънят актьорите-новаци, които засега не дават кой-знае каква заявка.
