Време е отново да си поговорим за ромите. Както на 14 януари, когато се чества ромската Нова година. Както около избори, когато купуването и продаването на гласове е забранено, колкото е забранено пушенето в заведения или шофирането в нетрезво състояние.
Всъщност обикновено говорим за ромите винаги, когато има проблем - когато ромско дете се окаже продадено в чужбина, когато малолетна роди на двора в къщата, без да знае, че е бременна, когато се крадат релси, когато не се плащат сметките за ток в гетата. Говорим си, за да си чешем езиците покрай другите теми.
Така си говорят и политиците. От 1999 г. насам въпросът за ромската интеграция винаги е на дневен ред в удобен момент. И докато се плашим с демографска криза, говорим за безработица, за липса на заетост, за липса на квалификация, за грамотност, за предстоящи избори, темата за ромската интеграция винаги се измества някъде в ъгъла, където е удобно да бъде. Колкото повече бедни и необразовани, толкова по-голям шанс за покупко-продажба преди избори, толкова повече наивни гласове.
Това ромите да не бъдат интегрирани има и друг плюс. Националистическите партии печелят много от това да спасяват българите от циганите - разбирай: противопоставяме бедните на гладните и печелим гласове. Партии като „Евророма" пък печелят от това да пазят циганите от българите. И така до края на света.
Любопитно е обаче как ще се справят политиците извън тази любима тема, когато вече имаме ново осезаемо малцинство - бежанците. Те също имат нужда от интеграция, също имат нужда от образование, за да могат да се реализират. Ако въпросът за ромската интеграция си стоеше удобно в ъгъла, за да се вади покрай избори, то тази нова тема расте и набъбва. И все по-трудно ще бъде на политиците да я заобикалят.
