Истината не е курва, много моля! Тя е просто лека жена с лошо възпитание и лесно отдава топлината между бедрата си на концесия. Тя се сгромолясва от собствената си тежест, от нея бива крадено, предпочитаме я на лизинг, с авокадо и чер пипер. И едно малко. Тъй, де. Да тръгне приказката.
Е ли истината самосиндикално, онанистично упражнение и има ли тя почва у нас?
Истината е голяма работа. Не се декларира на митницата, пренася се свободно, в това отношение и нелегално, което води до контрабанда на истина, като суровина за създаване на повече настояще, докато живеенето не се взриви от насъбиране на твърде много настояще. Ти да видиш!
Разбира се, понеже по-предприемчивите се ориентират на ниско прагматично ниво и почват да я култивират за износ, истината се превръща просто в артикул. Като картофите. Ако не можеш да си произвеждаш картофи, почваш да внасяш. То има производствен цикъл, суровини, после и амортизация, дистрибуция, пък и с тая конкуренция - и край!
Отказваме се и почваме да внасяме истина. Разбира се - престижна. Изтъкана от иманентни противоречия, суровина на кокетната патологема, която пристига с брошури, от които се учим на думи като "егоцепция" и преситени с тази първокласна истина, на сит стомах почваме да произвеждаме смешки, които намираме за оригинални, като: На какво е вечерял Аристотел - на философра. Саундтракът на възрастните хора - СтарOST.
Разбира се, неминуемо се появяват и ментета, докато пазарът не се сгромоляса. Наличието на твърде много истина, при това - с откровено съмнително качество, води до нейното обезценяване.
Безценното се обезценява.
Което, на свой пък ред, води до влошаване на технологията на живеене и се получава нещо като оран, обаче с много, много малко, при това - некачествено, оране.
Истината се консумира докато е прясна, ако се остави да отлежава - пожълтява, а тогава направо да й береш лайката.
И настава криза, която никой не може да дефинира, понеже категорично сме се лишили от лукса да произвеждаме истина. Не можем да конструираме адекватен смисъл на онова, в което живеем, което упорито създаваме и гнием в него.
На разходка тръгнал бях
сред безкрайни слънчогледени поля
но се залутах сред окопите
набрах ти букет
от разкошно зимно време
В този гигантски шок на сетивата, решава, човекът, просто да бие по един номинал на всичко и да се свършва. Това толкова струва, онова толкова струва, туря на всичко по един етикет, създава ценоразпис и заспива, спокоен, че е дефинирал света. Картографирал е битието. Живеенето няма да е титанична наслада от разбирането, осмислянето и преборването на действителността. Няма да бъде колективен празник, а ще се превърне в ялово празнуване на себе си.
Почва да живее през разкошните ерзаци. Магистралата се превръща в злокачествен заместител на идеята за безпътица, създава водородна бомба, пише брилянтна любовна поезия, но не може да каже три пъти подред: "Пухкав охлюв".
Консумацията вече не е въпрос на снабдяване. Консумацията се превръща в конвулсия на естетическото, в наслада, марките звучат като магическа формула. Живеенето, сексът, спортът - всичко това се превръща в култура на безвкусната механичност. Губи гигантския смисъл и почва да разсъждава сълзливо, драматизира до взрив на нервната си система, запитан: "Юпитер изчезна, как ще коментирате?", пита: "Какво е Юпитер?", а след като му бъде разяснено, с почуда: "А, нима има други планети освен С.А.Щ.?"
Консумацията е извънбрачно родено дете на обсесивно-компулсивното разстройство. Сещаш се, тия пичове, които стъпват винаги на белите плочки, под страх да не ги сполети беда. Същата работа. Трябва да консумирам, иначе ще ми излезе цирей на айфона.
Всъщност това не е така. Цялата тая работа с консумацията е силно преувеличена. Въпросът за книгите също се раздува. От хилядолетия насам всички се оплакват, че младото поколение не чете. Аз чета. Ти четеш. Някои от бившите ми съквартиранти също четат.
Дори, знаеш ли, има го онова удоволствие от четенето заради самото четене. Знаеш, когато си в тоалетната и четеш вестник отпреди шест месеца. Сега, може би, това липсва, понеже не осведомява, не е бременно с актуална информация и хоп! - пак въпросът за истината. Понеже онзи тури етикет на всичко и истината мутира в информация.
Добър лъжец, казват, няма. Тук въпросът не е до морал, а чисто технологичен. Ако един човек лъже некачествено, лъже зле, той бива разобличен и мислен като лъжец, докато онзи, който лъже изкусно и онова, което твърди, не бива дискредитирано, той си става производител на рафинирана истина.
Истината е наистина голяма работа! Защо е толкова важна? Истината, струва ми се, е най-важната съставка на Свободата.
В демокрацията са в наличност всички съставки, необходими за свобода, но не и самата свобода. Тя трябва да бъде произведена, а в наличност - бранена. А свободата е онова, което ни позволява да изживеем младините си с размах и лекота.
Веднъж имахме късмет. Купихме си царевични пръчки Лъки бой и ни се падна демокрация! Какво повече ни трябва? В челен сблъсък със себе си човек изхвърля толкова сурова енергия, че бентовете биха се пръснали. От яд. Слънцето би ни завидяло! Можем с едно мигване да разкъсаме материята на глупостта и омразата. Да разградим злобата на съставните й частици и да пренаредим атомите й! Можем!
Ние сме млади. Ние произвеждаме чаровно и тъжно невежество, което понякога превръщаме в поезия, друг път - в махмурлук.
Почвам да събирам капаро за Световен мир. Честно. Всеки го иска, обаче явно някой преебава схемата.
