Една фирма контролира по-голямата част от пазара на горива в България. За първи път миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов призна нещо, което всички от отдавна знаем.
"След приватизацията на "Нефтохим" огромно количество активи, изграждани преди като един обект, попаднаха в патримониума на едно търговско дружество. Не виждам лесен начин това да бъде променено", заяви Горанов и на практика призна, че държавата, макар и не под управлението на ГЕРБ, е виновна за ситуацията и на практика е безсилна да направи нещо по въпроса.
Руската компания има силно присъствие във всеки един от секторите на пазара на горива - от рафинерията в Бургас, през данъчните складове, до продажбите на дребно в бензиностанциите.
Това на практика монополно положение с над 30% пазарен дял е резултат най-вече от действията на държавата.
Стигна се до абсурдната ситуация, в която малки вериги с по няколко бензиностанции продават дизела и бензина на цени, много по-ниски от тези, предлагани от големите компании.
В това няма никаква икономическа логика, тъй като колкото по-голям е пазарният дял и обемът на продажбите на едно дружество, толкова по-големи икономии от мащаба реализира то.
С други думи разходите - административни, за внос, за покупка на горива и т.н. в една малка верига от бензиностанции са по-високи спрямо оборота, а това означава, че и цените трябва да са по-високи или нормата на печалба - много по-ниска.
Въпреки това средната цена на обикновения бензин е 1,80 лв, а в малки бензиностанции се продава на нива от около 1,60 лв. за литър.
Разликата беше двойно по-голяма преди два месеца.
При дизела положението е подобно. "Лукойл" го продава за около 1,73 лв. на дребно, по данни на Fuelo, а в малки бензиностанции горивото може да се намери на цени от 1,55 лв. за литър.
Цените на горивата в България са паднали на най-ниските нива от 2009 година насам, докато цените на петрола на международните пазари се намират на 11-годишно дъно.
Сорт Брент, който е референтен за Европа, Близкия изток и Русия, се търгува за около 35 долара за барел от началото на февруари, а през януари падна до 27,83 долара за барел.
Единственият държавен орган, който може да санкционира частната компания за нейните търговски практики, е Комисията за защита на конкуренцията.
Какво показва секторният анализ на КЗК за пазара на горива?
Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което "би могло да е в резултат на антиконкурентни практики - картелни споразумения".
От КЗК обръщат специално внимание на руската компания.
Според тях "Лукойл Нефтохим Бургас" е задържал цената на автомобилните горива, предназначени за местния пазар, по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.
В КЗК дори признават, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" да извлече допълнителни икономически ползи предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в България.
КЗК също така е установила наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.
Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове, поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс.
Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.
С други думи законът дава легална възможност на големите играчи да контролират цените на пазара и да ограничават вноса и така да запазват пазарното си положение и високи норми на печалба.
Само че от 7 години "Лукойл Нефтохим Бургас" работи на загуба. Годишният консолидиран отчет на руския собственик "Лукойл" за 2015 година все още не е публикуван, но данните за 2014 година показаха рекордна загуба за българското дружество от 532 млн. лв.
Това означава, че компанията не е плащала данък върху печалбата си, тъй като не е реализирала такава.
През 2014-та "Лукойл България" - поделението за търговия с горива, също отчете загуба на стойност 33 млн. лв.
Как е възможно дружеството с най-голям пазарен дял, с най-големи приходи и със затворена верига на производство и продажба, да реализира загуби, поддържайки сравнително високи цени, докато останалите големи играчи на пазара отчитат печалби?
Въпросът за счетоводните практики на българските поделения на руската компания определено се нуждае от отговор от страна на държавните институции в България.
Подобна ситуация в Румъния доведе до сериозна реакция.
През миналата година държавата конфискува активи на "Лукойл" за близо 2 млрд. евро. Тук трябва да се подчертае, че въпреки наличието на собствен добив на петрол, цените на дребно на дизела и бензина в Румъния са доста по-високи от тези в България.
Дали и в България може да се очаква подобна реакция на властите? Малко е вероятно.
Говорейки за възможността за картел при търговията с горива, финансовият министър Горанов изрично подчерта, че "частната собственост е неприкосновена".
В момента КЗК е подела производства срещу "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД за картелно споразумение.
И срещу "Лукойл Нефтохим Бургас" АД за злоупотреба с господстващо положение на пазара.
Какво ще е развитието на тези производства? От КЗК трябва да докажат безспорно наличието на картел, така че решението им като антимонополен орган да не падне в съда.
Това, което е очевидно за всички в България, съвсем не е толкова видно за държавата и съдебната система.
Все пак, въпреки че отчита счетоводни загуби от дейността си в страната, "Лукойл" е най-големият данъкоплатец заради косвените данъци - акцизи и ДДС. Това положение на компанията е създадено от държавата още с приватизационната процедура на "Нефтохим".
Дори обвиненията на КЗК за картел при търговията с горива да бъдат доказани, промяната на господстващото положение на руското дружество в България ще отнеме години и то само ако през цялото това време държавата съумява да гарантира наличието на конкурентен пазар.
Я да видим кой е приятел на Валентин Златев???
Как кой, Бойко Борисов - символа на евро-атлантическата и про американска ориентация на България! А, к'во ше кажеш против него?
Борисов е руска матрьошка моето дете!!! Ти си поредния проруски идиот, който си мисли че не се знае Борисов на кого слугува!!!
Интересно откъде правешкият тарикат намери пари за хотелите си мастодонти РИУ Правец и РИУ Хелиос, след като Лукойл не може и един лев печалба да реализира? Заделял е сигурно от директорската си заплата?
Загубата е на българските граждани и почтени данъкоплатци. Русия, Златев, бялата златка, тиквата и безбройните руски безродници на хранилка са си на чиста печалба. И продължават да врещят, че комунизма бил рай...
След отказа на Лукойл да монтира измервателни уреди на пристанище Росенец, може да се предполага каква контрабанда на горива се върти! Съшо така не трябва да се забравя че фирма "Ипон" (на ББ) е охранявала това пристанище и тръбопроводите на Лукойл.
Скалатаа, да съм казал че не е руска матрьошка? Само казах че му е приятел, щото ти питаше, ма не се питаш как така руските и американските мекерета са приятели. Те са си просто мекерета, служат на силния на деня, на който плаща повече, и те така, истински болшевици, не случайно са деца и внуци на шумкарите, какъвто може би си и ти. Баце си го каза не веднъж, що не земат началниците да се разберат... Смех, така не се приказва публично. А какви точно хора са, ще разбереш ако прочетеш Г. Климов.
Добър опит, но неуспешен! Нали разбра как Борисов като паша е отменил комисията на Парламента за разследване намесата на Турция и Русия във вътрешните ни работи. Това е, върхушката ни обслужва както турската така и руската мафия! Докато двете мафии си правеха игричките всичко беше спокойно, но взеха че свалиха един самолет и мафиотската дружба между двамата кандидат - императори се разпадна, и хоп в България техните слуги се хванаха за гушите.
Борисов никога не е бил символ на никакъв евроатлантизъм! Мисля че в най-скоро време ще тане ясно за каква става дума.
Наскоро Борисов даде поредното потвърждение за това с отказа на правителството да купи нови бойни самолети за ВВС!
Влез в уликилийкс и чети за Баце, който му има спатиите, той му диктува, а комисията не бе отменена заради Русия, а заради Турция, втората по сила армия в НАТО - организация за покоряване и завладяване на Русия.
Две години след началото на мандата си и седмица преди местните избори правителството сключи най-значимата приватизационна сделка в България досега. “ЛУКойл петрол”, дъщерно дружество на “ЛУКойл Европа”, купи 58% от капитала на Нефтохим. Цената на сделката по договор е 101 млн. долара, от които в държавния бюджет реално ще влязат 81 млн. долара. Останалите 20 млн. долара, макар и включени в цената, на практика остават в разпореждане на “ЛУКойл” по специална доверителна сметка. Тя ще се употребява за покриване на скрити задължения на рафинерията към държавата и на загуби от междинния период (т.е. по време на приватизационната процедура). Купувачът освен това се задължава да инвестира в рафинерията 268 млн. долара за модернизиране на оборудването през следващите пет години и поне 140 млн. долара под формата на нефтено находище в Западен Сибир с годишен добив от 700 хил. тона нефт. Находището се очаква да влезе в капитала на Нефтохим като апортна вноска. По договорена цена продажбата на Нефтохим формално се нарежда на второ място в приватизационната класация след сделката за “Соди - Девня”, която беше за 160 млн. долара. Сделката за рафинерията обаче (без да се смята очакваната продажба на БТК) фактически е най-голямата заради изключителната значимост на Нефтохим в българската икономика. Тя освен това е на първо място по формалния показател обещани инвестиции Според приватизационния договор купувачът поема признатите дългове на рафинерията към държавата (под формата на стар дълг към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие в размер на 30.5 млн. долара и като неплатени данъци и мита - 420 млн. нови лева), към Националния осигурителен институт - 6.5 млн. нови лева, и към доставчици и банки кредиторки - в неустановен размер. Държавата от своя страна ще отпише дълга на бургаската рафинерия по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). По думите на Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, пред “Капитал” дългът по ЗУНК (главницата заедно с лихвите) е общо 172 млн. долара, а по настояща стойност - около 125 млн. долара. Други правителствени източници неофициално оценяват ЗУНК-задължението на 160 млн. долара. Дългосрочният дълг ще бъде отписан според промяната в закона за приватизацията от февруари т.г., с която правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК. Поправката за пръв път ще бъде приложена по сделката за Нефтохим. На практика ЗУНК-задължения се опрощават от месеци по значими сделки като продажбите на “Кремиковци” и ДЗУ. Схемата обаче беше подаряване на бюджетни пари (от т.нар. фонд за покриване на разходите за структурна реформа) на приватизираното предприятие в размер, равен на дълга. Държавният контрол над рафинерията е гарантиран чрез т.нар. златна акция. Това означава право на държавата да налага вето върху решения на директорския борд и акционерите на Нефтохим, които противоречат на нейните интереси или могат да бъдат пагубни за съществуването на рафинерията. Златната акция е равносилна на пакет от 34% (тоест над една трета) от капитала, който се нарича “блокираща квота” в корпоративното управление. При бургаската рафинерия златната акция ще дава право на държавата да спира решения за ликвидация или преобразуване на Нефтохим, за вливането му в друго дружество, за прекратяване или съществено намаляване на преработката на горива и пр. Според запознати обаче най-съществената причина държавата да поиска златна акция е, за да си запази контрола над продуктопровода от Бургас до Ихтиман и над пристанищния терминал за нефтопродукти. Те влизат в активите на Нефтохим, но целта е държавата също да има право да ги ползва. Златната акция ще й дава право да наложи вето над евентуален отказ на бургаската рафинерия да й предостави при необходимост продуктопровода и пристанищните съоръжения. Златната акция беше (и вероятно все още) е вариант, който не се харесваше на купувача. “Защо й е на държавата да контролира Нефтохим чрез златна акция, когато има много други възможности за контрол”, заяви три седмици преди подписването на сделката Владислав Баженов, вицепрезидент на “ЛУКойл”. Че е имало спорове заради държавния контрол личи и от успокоителните изказвания на Захари Желязков в смисъл, че златната акция може и никога да не се използва. http://www.capital.bg/vestnikut/privatizaciia/1999/10/16/252621_lukoil_kupi_neftohim_za_81_mln_dolara_v_broi/ ----------- Като не знаете, не пишете глупости!!!