Случи се толкова бързо...
През 2005 г. - в глобалната мрежа се появи YouTube - новаторска инициатива на група хора, чийто първи офис е над пицария в Сан Матео, Калифорния.
През 2006 г. - в едно харвардско общежитие е създаден Facebook, който става хит сред всички хора над 13 години, които имат e-mail адрес.
И накрая през август 2007 г. - ражда се Twitter по време на съвещание на подкаст компания.
"Днес хората общуват едни с други повече от когато и да било в историята - коментира Робърт Браун - основател на фирмата RDB Consulting в Далас. - Сякаш широко разтръбената информационна революция най-после е достигнала до улиците. Сега всеки е участник в промяната. Но като при всяка революция, не знаем какво ще стане накрая. Това е едновременно вълнуващо и плашещо."
"Социалните медии променят очакванията ни за начина, по който трябва да контактуваме с хората и институциите - добавя Роб Салковиц - автор на книгата „Изгревът на младия свят". - Тези технологични чудеса ни карат да подходим към всяка дискусия с повече бързина и информативност. Темите, които досега обсъждахме край кухненската маса вкъщи, сега можем да споделим с всеки, навсякъде и по всяко време."
Универсалността на социалните медии, тяхната безкомпромисност и всеобхватност, са поразителни според Саша Пасулка - основателка на сайтовете Evil Beet Gossip и Zelda Lily.
"Тези сайтове ни позволяват да бъдем в течение на последните новини и събития от целия свят - коментира тя. - Чрез тях можем да споделяме снимки, радости и разочарования.
Помагат ни да възстановим отдавна забравени приятелства и да се свържем с познати, които сме смятали за безвъзвратно изчезнали от живота ни. Хората качват целия си живот в мрежата и го споделят с широк кръг от приятели, дори с цялата планета."
Разбира се, в огромната си част тези разговори са неангажираща размяна на клюки.
"Много нелепи разсъждения, които иначе щяха да си останат неизказани, сега са изложени на показ пред целия свят", отбелязва Джесика Кларк - ръководител на проекта "Обществени медии" към Центъра за социални медии в Американския университет.
И въпреки че неангажиращите разговори са забавни, не те са темата на тази дискусия. "Ако имате въпрос, задайте го на приятелите си. Ако искате да посетите някакво събитие, обновете статуса си и поканете хората." Всичко това е полезно, но не то ни интересува - обяснява Луис Сармиенто - издател на Daily Group към IMG Publications.
Ние изследваме по-сериозните последици от социалните медии, как те повлияха на начина на поднасяне на новините, как се отразиха на политиката и държавното управление, какви са предимствата и ограниченията им. Най-много ни вълнува въпросът дали ще оцелеят."
Социалните медии и новинарството
За репортерите социалните медии са двупосочна улица. От една страна чрез тях те могат да се рекламират, да събират материал и да си създават мрежа от контакти. Но от друга страна навлизането твърде надълбоко в паяжината на YouTube, Facebook и Twitter може да откъсне журналиста от конвенционалната му работа.
"Много репортери разширяват присъствието си в медийното пространство чрез Интернет - твърди Лари Уайнтрауб - изпълнителен директор на маркетинговата фирма Fanscape. - Те си създават блогове, акаунти в Twitter, профили във Facebook и т.н.
Тези сайтове са толкова лесни за използване, че журналистите стават приятели със своите читатели и използват социалните мрежи, за да получават мнения, съвети и да отговарят на въпроси. Това е от полза за медията, в която работят, както и за самите тях, ако решат да напуснат тази медия, да напишат книга или да се появят в публичното пространство."
Саша Пасулка отбелязва, че "много новинарски медии от CNN до местните вестници присъстват в Twitter". Така те поддържат читателите (зрителите) си информирани, привличат трафик към уебсайтовете си и аудиторията определено се възползва. Акаунтът на CNN Breaking News в Twitter (@cnnbrk) има над 2 милиона последователи и огромен потенциал за привличане на интерес към самата медия.
