Независимо дали си батка, кифла или ходиш на Луксозенец, морето ти със сигурност е по-добро от морето ми. Моето море тази година ми пълни окото с рекламни недомислици, гаражно творчество и махмурлийски напъни за оригиналност. И веднага да кажа, уважаеми форумни участници - под тази статия плюйте на воля, все пак ще ви занимая със скромните си лични виждания за естетика.
Пристигаш в малко курортно градче, леко встрани от големите комплекси, с идеята да си поотпочинеш истински и да заредиш менталните батерии, с надеждата да разкараш поне за малко офисната шлака и да успокоиш невроните. Който търси - намира, както се казва. Аз също намирам моята почивка по останалите неохраняеми и пусти плажове, но това е друга тема.
Ей тая табелка е първото нещо, което виждам по пътя към пазарчето. Помните ли култовия разказ за табелата на габровския шапкар, който написал дълго изречение и после го рязал, рязал, рязал, докато накрая на табелата останала една шапка и един телефон. Просто и ясно, че и по габровски евтино.
Less is more, твърдят големите умове и гледайки табелата за „топли закуски", за пореден път се убеждавам в правотата на това едно твърдение. Не става ясно дали на това място се произвеждат и студени закуски или вчерашните студени се претоплят рано заран.
Толкова голяма табела няма как да не те привлече, но като се доближиш и ще видиш, че е затворено. На късогледа дистанция забелязваш А4 в найлоново джобче, което те информира за името на заведението, приветливо написано с емотиконче вътре, както и за промяната в адреса.
Ако не си забелязал „логото" от първата снимка, като намериш новата локация на топлите закуски, ще го видиш много отблизо. От същата табела ще разбереш, че фирмата се казва Мистерия 66.
Убийте ме с камъни, мили зоолози, ама аз не съм виждал вълк да яде баница.
Баницата може и да е алегория на пълната луна, нямам друго обяснение защо тифецнат вълк вие към нея. Крачка напред от предната табела на фирмата е усещането за топлина, което този път трябва да ми се предаде от пламтящите червени букви, а удивителната накрая на изречението подканя към незабавно действие.
Да обобщя - „Мистерия 66" произвежда и предлага топли закуски в павилиона „Макоджас".
Вероятно мисия и визия е нещо от сорта на „топли закуски за топли спомени в топло време" а бизнес-плана е „баба правеше хубави баници, затова ние ще предлагаме хотдози, странджанки и рогчета с кренвирш и кисели краставички, защото руснаците обичат киселичко".
Явно пламъците, излизащи от тлъсти, плътни букви, са много на почит, защото дори и табела за магазин за дрехи пламти в надписи. Призивът тук е ясен за всички - „ако си облякан от нашия магазин, мацката ще е съблякана в квартирата ти."
Курорт, море, какво повече иска човек от летния си гардероб. Четирите пеперуди около рошавата мацка ти подсказват какво ще й се случи, само като те зърне по главната.
Ако приемем, че мацката вече ти е вързала, ще трябва да я приютиш някъде на хладно с климатик. Вероятно не го усещаш, но новото хилядолетие е тук от има-няма 13 години. От толкова време, зиме-лете-есен, седи и тази табела. Типичен пример за непреходен криейтив, изложен на природните стихии.
Вероятно собственикът на магазина отдавна е забравил, че го е сложил там през миналия век.
За завършек на деня какво друго, освен спално бельо; пердета; покривки; хавлии; халати Незнайно защо са написани с точка-запетая, вероятно мястото не е било достатъчно да се разположат по друг начин, а асортиментът е толкова голям, че една витрина никога не е достатъчна.
Толкова недостатъчна, че задължително трябва да остане място за името на фирмата. За онези, които не се сещат - Лилит е шумерска богиня, покровителка на бурите и носител на болести и смърт. В смисъл, че мацката ще е болна цяло лято, без да е ясно дали от макоджаса или след хилядолетния климатик.
И за десерт искам да опиша и любимата си табела от същия малък град, на 20 километра от Бургас. Ограда, подрязани храсти зад нея, метална табела, хубава рамка, снимка на бухнало рогче и геврек със сусамчета отгоре, бледо-оранжева покривка без шарки, стрелка надясно и надпис „100 метра" Less is more. Точка.
http://vbox7.com/play:28f5961b
"табелите" са тъпи, а какви банички прави тая фирма не ме вълнува. Все пак за да стигне до баничките й, човек трябва да му хване окото табелата. Тая с вълка е като от соц-времената. И като три вълка да съм гладен, не бих влязъл в МАКОДЖАС-а , с джобпаката МакДжас или МакоДжас.....егати името! Къв трябва да си, за да ти възбуди апетита заведение с такова име? Така че автора правилно е критикувал, а отговора на собственичката е като на ощипана мома.
Роуън, а какво си мислим ние като чуем за държавен служител, а? Човек неспособен работа за 5 стинки да свърши, но окопал се в бумащината на държавната служба и минаващ за експерт в нещо си.... Та не се изказвай толкова по професиите на другите....та дори и ПиАр-и да са
Тя може и 100 години да си работи, но аз за първи път я чувам. Следователно щом пуска реклами, значи са насочени към такива като мен, нови клиенти които изобщо не подозират за нея. Иначе за кво са и реклами, нали работи 10 години и всички си я знаят. И без табелка с вълк ще я намерят. А щом рекламата и е насочена към такива като мен, а на мен ми се вижда безумна, значи нещо бъркат рекламиста или шефката. Те се нуждаят от мен като нов клиент, на мен ми е през оная работа за техните банички. Бахти и маркетинга - като не ни харесвате малоумната реклама, гръмнете се Ми и малоумното име не ви харесваме - Макоджас. Честно, не знам нито къде е тая баничарница, нито какво точно прави, но ако отвън видя безумната табелка и лисчтчето в джобпапката, не бих влязъл изобщо. Бие на евтиния (=лоша хигиена).