Едно момиче от моето училище написа в скайпа си следното, обръщайки се към някои от хората, с които общува там:
„Вие да не се побъркахте... С какво нахалство ме питате защо пиша на български език... Аз съм българка и съм от България и пиша на български език... И ако вашето писане е на английски (което не е), и ако викате на това писане на английски: "kvo pravi6", това си е някакъв ваш измислен език!..."
Патриоти в България под път и над път.
Едни крещят неистово за България на три морета (война ли искат да водим със съседните държави, какво ли?), други бият всеки, който не е патриот като тях (най-пресен случай - в Бургас), трети точат виртуални остриета да дерат цигани и турци (биха го направили и реално, стига да им се удаде възможност), четвърти...
Но казвам ви и вярвам, че ще се съгласите с мене: всичката тази патриотична измет не струва колкото върха на малкото пръстче на това момиче от моето училище!
Което е едва в пети клас...
Браво на момичето. Поздравявам и родителите му. Цитат от някъде: "Да пишеш на български с латиница е все едно да пишеш с лайна на стената - чете се, но не е красиво."