Лошо здравеопазване. Малко време за отпуски и отдих. Недостатъчно дълъг живот. Въпросът за американската изключителност често бива подхвърлян от политиците.
Неоконсерваторите, крайнодесните християнски фундаменталисти и членовете на Републиканската партия изглежда особено много се дразнят, когато някой се осмели да подметне, че има аспекти от европейския живот, които са по-добри от начина, по който се правят нещата в Америка.
Но фактите са си факти - и реалността е, че в някои аспекти Европа много изпреварва САЩ.
От здравеопазване и граждански свободи до сексуални нагласи, може да бъде отстоявана убедително тезата за "европейска изключителност". Не че с това казваме, че Европа не е изправена пред огромни предизвикателства през 2014: неолибералните икономически политики и бруталните икономии водят до изключителна мизерия в Гърция, Испания и други държави.
Нивата на безработица в Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната, достигат притеснителните 26% - но пък Германия, Швейцария, Дания и Исландия имат по-ниски нива на безработица от САЩ (5.1% в Германия, 3.1% в Швейцария, 4.6% в Исландия, 4.2% в Дания). Но с всичките си проблеми, Европа продължава да бъде една от най-привлекателните части от света. А САЩ - страна, която е в сериозен упадък и икономически, и в областта на гражданските свободи - трябва да се поучи от някои от нещата, които европейските държави правят както трябва.
Ето 10 примера на "европейска изключителност" - случаите, в които Европа много изпреварва Америка.
Брой затворници на глава от населението
Бенджамин Франклин се е прочул с фразата, че тези, които са склонни да жертват свободата в името на сигурността, не заслужават нито едното, нито другото, и САЩ е по-опасна от по-голямата част от Европа (особено по отношение на убийства), въпреки че се превръща във все по-полицейска държава.
В САЩ в затвора попадат повече хора на глава от населението, отколкото в която и да е друга страна в света: през 2012, броят затворници в САЩ според Международния център за изследвания на затворите е бил 707 души на 100 000, сравнен със само 60 на 100 000 в Швеция, 72 на 100 000 в Норвегия, 78 на 100 000 в Германия, 75 на 100 000 в Холандия, 87 на 100 000 в Швейцария, 99 на 100 000 в Италия, 103 на 100 000 във Франция, и 144 на 100 000 в Испания.
Със сигурност неуспешната "война срещу дрогата" и "затворническия индустриален комплекс" са основни фактори за потресаващо високия брой затворници в САЩ, а освен ако САЩ реформират драконовите си закони срещу наркотиците, те ще продължават да хвърлят в затвора много повече хора от Европа.
Нива на насилие и престъпност
Основните европейски градове като Брюксел, Париж, Берлин и Милано може и да са център на несвързани с насилие дребни престъпления като джебчийство. За сметка на това обаче по-голямата част от Европа - особено Западна Европа - като цяло има по-ниски нива престъпност, свързана с насилие, отколкото САЩ.
Изследвания, проведени от Службата на ООН по наркотиците и престъпността установяват, че през 2012 година, САЩ са имали 4.8 убийства на 100 000 души, сравнени със само 0.3 на 100 000 в Исландия, 0.7 на 100 000 в Швеция, 0.8 на 100 000 в Дания и Испания, 0.9 на 100 000 в Италия, Австрия и Холандия, 1.0 на 100 000 във Франция, и 1.2 на 100 000 в Португалия и Ирландия. В Русия обаче убийствата са 9.2 на 100 000 за същата година; и все пак като цяло е по-вероятно да ви убият в САЩ, отколкото в Европа.
По-добри програми за сексуална просвета и по-здравословни нагласи за секса
От десетилетия християнската десница се опитва да убеждава американците, че социалният консерватизъм и програмите за сексуална просвета, залагащи само на въздържанието, ще намалят броя на непланираните бременности и предаваните по полов път болести. Проблемът е, че всъщност е вярно точно обратното: европейските страни с изчерпателни програми за сексуална просвета и либерални сексуални нагласи всъщност имат по-ниски нива на тийнейджърска бременност и венерически болести.
Данните, предоставяни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC), института "Гутмахер", Advocates for Youth и други източници, показват много по-високи нива на бременност при тийнейджърите в САЩ, отколкото в Европа. Изчерпателните програми за сексуална просвета са норма в Европа, където през 2008 е имало 5.3 на 1000 родени от тийнейджърки деца в Холансдия, 4.3 на 1000 в Швейцария и 9.8 на 1000 в Германия, сравнени с 41.5 на 1000 в САЩ.
През 2009 година, броят заразени със СПИН/ХИВ в Германия е бил една шеста от броя им в САЩ (0.1% от пълнолетното население на Германия, сравнено с 0.6% от пълнолетните в САЩ), докато в Холандия през същата година броят им е бил една трета от тези в САЩ (0.2%).
Много по-масово анти-ГМО движение
Анти-ГМО активистите водят тежка борба в САЩ, където Monsanto Corporation (основният доставчик на ГМО семена) има силно лоби и е наляло огромни средства в кампания за премахване на регулациите за етикетиране на ГМО продуктите в Калифорния и Вашингтон. Известен напредък на анти-ГМО фронта в САЩ все пак има: през април, Върмонт прокара закон, изискващ опаковките на продаваните в щата хранителни продукти да включват маркировки, ако съдържат ГМО съставки (не твърде изненадващо, Monsanto агресивно се бореха срещу този закон).
Отглеждането на ГМО е забранено в Мендосино, Калифорния. Но в Европа, ограниченията на ГМО са много по-разпространени. Франция, Швейцария, Австрия, Германия, България, Унгария, Полша и Гърция са сред страните, които са въвели пълна или частична забрана на ГМО. В Италия, 16 от 20-те области в страната са се обявили за "свободни от ГМО", поне в областта на земеделието.
Трезв подход към абортите
Логиката никога не е била сред силните страни на християнската десница. Същите крайнодесни християнски фундаменталисти, които се борят за поставяне извън закона на абортите и отмяна на решението по въпроса за абортите на американския Върховен съд през 1973, не могат да проумеят, че две от нещата, срещу които те упорито се противопоставят - контрацепцията и изчерпателните програми за сексуална просвета - намаляват броя непланирани бременности и поради това намаляват и нуждата от аборти.
Но в много европейски страни повечето политици са достатъчно умни, за да споделят възгледите на Бил Клинтън, че абортите трябва да бъдат "безопасни, законни и редки".
Ироничното е, че европейските страни с по-либерални сексуални нрави като цяло имат и по-ниски нива на аборти. Институтът "Гутмахер" съобщава, че в Западна Европа (усреднено в различните страни) има средно 12 аборта на 1000 жени, сравнено с 19 на 1000 жени в Северна Америка (но пък в Източна Европа, според "Гутмахер", има много по-високи нива на аборти от Западна Европа). Данните са за Западна Европа като цяло, но някои страни от тази част от света слизат под средните стойности от 12 на 1000.
Примерно според доклад на ООН от 2008 година, Швейцария (където абортите са законни през първите три месеца на бременността) нивата са 6.4 на 1000 жени, сравнени с 19.6 на 1000 в САЩ за тази година. И пак според "Гутмахер" страните, където абортите са незаконни или силно ограничени, имат по-високи нива на аборти от тези, където това е законно: "тайните незаконни аборти" са масово явление в Латинска Америка и Африка.
Очевидно по-добрата сексуална просвета, по-лесният достъп до контрацептиви и достъпното за всички здравеопазване намаляват броя аборти в Западна Европа. така че вместо да тормозят, заплашват и тероризират клиниките за аборти, представителите на християнската десница трябва да анализират положителните ефекти, които либералните сексуални нрави имат в Швейцария и други европейски страни.
Време за отдих и почивка
През 2013 година, доклад на вашингтонския Център за икономически и политически изследвания (CEPR) показа колко САЩ изостава от Европа, когато става въпрос за платени отпуски. CEPR съобщава, че 77% от компаниите от частния сектор в САЩ доброволно са предложили на служителите си поне някаква отпуска (като средната стойност е била 21 дни), но в САЩ няма федерален закон, регулиращ отпуските.
И разликата спрямо Европа е огромна: CEPR съобщава, че държавно регулираното време за отпуск в Европа включва 35 дни в Австрия, 31 дни в Италия и Франция, 34 дни в Германия и Испания, 30 дни в Белгия и 29 дни в Ирландия.
Здравеопазване за всички граждани
САЩ направиха малка стъпка в посока на всеобщото здравеопазване, когато американският Конгрес гласува т.нар. Affordable Care Act през 2010, но САЩ са толкова изостанали в здравеопазването, че дори прилагането на най-умерените реформи на ACA (които далеч не са достатъчни) се превърна в епична битка.
Междувременно всяка развита страна в Западна Европа има колективно здравно осигуряване, реализирано по различни начини в различните държави. Някои европейски страни имат системи с един платец (Великобритания и Испания), докато други имат публично/частни системи (Франция например), а трети имат системи, които са по същността си частни и включват базирани на работодателя здравни застраховки, но заставят застрахователните компании да се придържат към стриктни правителствени регулации.
Статия през 2014 година в The Atlantic съобщи, че със закона, наричан още Obamacare, здравеопазването в САЩ може да заприлича повече на това в Германия, което репортерката Олга Хазан описва като "такова с много платци, задължително, базирано на работодателя, силно регулирано и със заплащане за услуга."
Но реформата в здравеопазването все още има да измине дълъг път в САЩ, където гигантските застрахователни компании командват парада, а медицинските фалити продължават да бъдат много по-разпространени, отколкото са в Европа.
Продължителност на живота
По-лесният и по-евтин достъп до качествено здравеопазване е едно от нещата, които увеличават продължителността на живота, а в по-голямата част от Западна Европа, хората живеят повече от американците. Според Световната здравна организация (СЗО), общата прогнозирана продължителност на живота (усреднена за двата пола) в САЩ е 79 години, сравнено с 83 в Швейцария (85 за жените, 81 за мъжете), 82 в Италия, Швеция, Франция, Испания, Исландия и Люксембург, 81 в Норвегия, Австрия, Холандия, Германия, Финландия и Ирландия, и 80 в Малта, Великобритания, Белгия, Португалия и Словения.
Трябва да отбележим, че в някои от по-бедните райони на САЩ, продължителността на живота е осезаемо под обявените от СЗО средни стойности от 79 години и е сравнима с тази в страните от Третия свят: през 2013, доклад от Института за оценка на здравните показатели във Вашингтон констатира, че продължителността на живота в район Макдауъл, Западна Вирджиния е само 63.9 години, а в район Туника, Мисисипи е 66.7 г. Така че в Макдауъл например средният мъж умира 18 години преди средния мъж в Швейцария.
Обществен транспорт
За огромното мнозинство от американците, животът без автомобил е непрактичен. Общественият транспорт е отчайващо неадекватен в повечето части на САЩ, а само шепа американски градове улесняват живота без кола (сред тях са Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия и Бостън). Но дори и на тези места колата се превръща в необходимост в съседните предградия. Европа обаче има някои от най-добрите и най-всеобхватни системи за обществен транспорт в света.
От Лондон и Рим до Париж и Барселона, общественият транспорт е начин за живот за милиони европейци. И това има много предимства: по-малко задръствания, по-малко замърсяване на въздуха, ползи за здравето (ходенето пеш е отлична форма на упражнения), оживена стрийт/улична сцена и култура и по-голяма продуктивност на работното място (стигането до офиса и връщането от него е по-лесно, когато автобусите и влаковете са удобни и се движат през малки интервали).
Освен това улесняването на съществуването без автомобил намалява и броя на катастрофите заради шофиране в пияно състояние.
Владеене на чужди езици
Барак Обама обиди много ксенофобски настроени републиканци, когато в кандидатпрезидентската си кампания през 2008 отбеляза, че САЩ изостава от Европа във владеенето на втори или трети език, но той беше прав - и през 2012, доклад на Европейската комисия за изучаването на чужди езици в ЕС установи, че "средно през 2009/2010 г., 60.8% от учениците в прогимназията и гимназията са изучавали два или повече чужди езици - ръст от 14.1% в сравнение с 2004-2005 г. За същия период процентът от децата в основните училища, които не са изучавали чужд език, е спаднал от 32.5% на 21.8%".
Докладът констатира, че в ЕС изучаването на чужди езици често започва още на възраст между 6 и 9 години, което е сериозно отличие от САЩ - където чуждоезиковото обучение е рядкост в основното училище и далеч не е толкова масово, колкото би трябвало да бъде в прогимназиалното и гимназиалното обучение.
Абдуктор Точно ти си най-доброто потвърждение, че думите "...че ние като манталитет сме резултат на християнството, главният принцип на което е солидарността – милосърдие, великодушие, добронамереност към другите. .." са абсолютно празни приказки и намат нищо общо с действителността. Малко озлобено човеч, което ни говори за добродетели..... Мерси все пак, трудно можеше да намеря по-добър пример за думите ми от теб
Редакторите, оправете "Холансдия".
"...Капитализма, Оня дето е Идиот е естествено състояние , щото се крепи на взаимопомощ и равнопоставеност. Пример: Взаимопомощ: Имам 10 трактора, не мога да ора с повече от един, затова търся хора да ми помогнат срещу заплащане. Те помагат на мен с работа , аз помагам на тях с пари. Равнопоставеност: Не ти харесва заплатата , биеш ми шута- да си ора сам. Не ми харесва как работиш, бия ти шута- търся друг...." Ето още един мислител-класик тук Каква взаимопомощ е това бе, трактористе? Думите са безсилни да коментират подобна нелепост просто
Део, ама ти за изречението с упадъка ли се хвана точно!?? Еми да, като не можеш да кажеш нищо против същността на статията- 10-те точки...
Е как след такъв пост да не попиташ Макарона любимия въпрос: Добре бе, Макароне, що хората от цял свят отиват в тая бананова република ,ми не емигрират в Чечня примерно? И Чечня да организира лотария за зелени карти за да спира наплива? Ок, не е важно Оня колко е тъп, интересно е някой на горния въпрос да отговори...
Онази, ти самият, в прав текст, призна, че си боклук, който се интересува само от себе си (не че не е очевидно), така че не виждам с какво съм ти виновен - получаваш отношението, което заслужаваш. Едни са хора, други животни, всеки както си избере
Проява на лош вкус е като ти кажат, че говориш глупости и ти зададат неудобен въпрос, да отговаря с коментари за Оня.... пропускай тая част, дай по същество
Янаки, мерси за безплатното психопрофилиране, извършено от неспециалист (вероятно), без да го моля (и съответно възлагам извършването на услуга) и без да му плащам, което е най-важното - аджеба, продаваш се евтино. Няма смисъл да коментирам участието си в организации, брой приятели/познанства, влизам ли честичко във фейсбук ... Правилно отбелязваш за гръко-римската цивилизация, християнството и юдаизма, оставили своя отпечатък върху формирането на съвременните европейски (предимно) общества (и американските, австралийското...). Правилно отбелязваш за Ницше (познаваме ли се?!), макар да не говорим за свръхчовеци (дори и като самочувствие) и залез на човешкото (подозирам, че имаш връзки с Швейцария, ако си който си мисля - тогава би знаел и защо го споменавам). Ще посоча, че не, не съм атеист, а вярващ католик. И все пак: - ти си го посочил - стадно общуване и инстинкт - извинявай, но не те ли дразни цялото квичене, дрънкане, неспособността да преминеш през малък град или квартал в Южна Европа, без да бъдеш обсъждан, говорят на ти (все едно сте първи приятели) и съвсем непознати хора да твърдят, че те познават; - да, християнските течения, вкл. католицизма, разчитат на общността, но всичко си има граници; примерно, отивайки на работа очаквам делово поведение и общуване, не прегръщане и съчувствие за сполетялото ме нещастие или трудност; когато правя бизнес, правя бизнес Аз и не някой друг, което рефлектира като отговорност - Аз поемам рискове, съответно Аз, а не Общността прибираме печалбата и понасяме загубата (напълно възможен сценарий в бизнеса); - умение да се казва "не" - няма да се поддавам на опити за изнудване, като ме карат да говоря с хора, за които предварително е ясно, че не биха ми донесли полза; съчетано с директен подход към хората - разговорът започва с целта на заниманието и едва тогава завършва с поздрав или любезен въпрос относно здравето на съпругата; - естествено е да не се коментират социалните, сексуалните и т.н. афери с хората, с които работя, нито бих споменал къде живея, щом не търся контакт със споменатия колега/колежка от работата - има външни възможности, много по-подходящи за целта; - в по-голямата част на Европа не се гледа с добро око на вертикалното развитие на личността, предпочита се човек да остава в същия социален пласт цял живот, т.е. хоризонтално развитие - така е във Франция, така е в Холандия, така е в Германия... Това означава, че веднъж работник, цял живот работник, американската мечта се отдалечава. Кое е по-важно за теб - да си милионер и подбираш познанствата си или да имаш много приятели, които ти действат като спирачка пред постигането на американската мечта?! А правото на избор?! В САЩ никой не се интересува откъде си, интересуват се от извършването на работата, в Европа не можеш да се откъснеш от мама, тате, дядо, баба, предразсъдъци, простотии... За справка виж "седем култури на капитализма", вече не помня авторите. Както казах в предишния си пост, има плюсове и минуси, нито едно от двете места не превъзхожда другото така фрапиращо и решително, че веднъж завинаги да се избере пред другото.
Начи викаш Оня, капитализма е алчност, лакомия, експлоатация на човек от човека, с две думи вълчо общество.... Ами тогава , що всеки дето познаваш се е запътил за САЩ??? Ъ?
Що ли си мисля, че ако някой "иска" да ходи някъде, той обикновено го прави. В днешно време кой може да спре някого да "отиде" в Америка? Реализацията е спорно нещо. Европейският модел на капитализма е предимно "хоризонтален"- купуваш си кола, жениш се, взимаш апартамент и вила(за някои това е успех), но цял живот си оставаш това, което си бил и трудно можеш да промениш начина на възприемане от околните. В Америка (преди всичко Щатите) днес си продавач на обувки, а утре - телевизионна звезда!
Прочетох написаното от тебе в отговор на моето „заяждане” и не мога да оспоря нищо, защото става дума за тебе, за това как ти виждаш света около себе си, какво в поведението на околните те отегчава и дори отвращава и най-вече каква цел си поставяш да постигнеш, и доколко за тебе това твое „неизбегаемо” обкръжение е пречка при постигането на тази цел. Не е място да се впущам във философски размишления, но светът на хората, в който живеем е много комплициран, ние неизбежно сме обвързани с другите и сме принудени да „играем” тази роля, в която другите очакват от нас да се превъплътим. И най-вече да приемем като нещо, което се разбира от само себе си, дори като проява на здрав разум, утвърдените привички и предразсъдъци, които, в зависимост от нагласата си можеш да приемеш със снизхождение и разбиране или както е при тебе, както написах и по-напред, - с отегчение и отвращение.Но така е, Ж. П. Сартр го е формулирал точно: „Адът, това са другите!” И аз като повечето от моите връстници-приятели от времето на „зрелия социализъм” израстнах с убеждението, че САЩ са страната в която бих желал да живея. Но сега вече не.Със сигурност няма да напусна България, но ако трябва да избирам, бих избрал Брегенц, Австрия, на Боденското езеро.
До варненския мислител Да, повечето хора искат да са добре в собствените си държави, но когато товане се получава, хукват към някой представител на белия свят, известен също като Западната цивилизация. На варненскиямислител приятелите както разбрахме също са 30% в Германия и един от тях в САЩ. Варненския мислител има само умни приятели и очевидно нито един от тях не е запрашил в друга посока. Както казах, да противопоставяш САЩ и Германия е все едно да противопоставяш двама богаташи кой по-лъскава кола си е купил и да ожалваш единия. Тоест безмислено занимание. Тоест проблема си седи - защо варненския мислител не запита своите мъдри приятели защо точно към Западния свят (+ЮСА) се насочиха, щом навсякъде по света е еднакво зле? И понеже мразиме обобщенията, то "целия свят" не, но тия които са решили да ходят някъде, ходят все в една посока.... може и това да питаш мъдрите си приятели що е така
Смит А щом някъде другаде по света има щастие, равенство и братство, що никой не е открил това място за да се юрнем всички натам, а? Или може би сега тук живеем в равенство и братство и взаимопомощ.....тук където разни Смит-овци или Абдуктор-и биха те убили мъчително и биха те удавили в бясна плюнка ако си им пред очите сега
Янаки, Точно затова и започнах с никнейма янаки, за да не отегчавам другите. Не съм те молил за услуга, не съм ти възлагал поръчка, да не говорим за безплатния подарък, който не съм искал - психопрофилиране. Ако не ти плащам,човек като мен започва да се чуди - "а защо го прави"?! Само за сведение, рядко ползвам фейсбук. Жан-Пол Сартр не е между философите и мислителите, които твърде уважавам. "Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това което могат да станат." А имали смисъл да губя време с нечия потенциална възможност за промяна?! Май не! Затова и не би си заслужавало да търся интелект и познаване на закона от продавач на репички - следователно нямайки интерес, ще го пропусна - абсолютно делово поведение, което не сочи поведенчески проблем (така е и в Америка). Продаваш машини, срещаш се с инвеститори, клиенти, директори, риселъри/дистрибутори, ще имаш ли време за "мъдрите мисли" на Киро Параджията?! Сартр не ми е направил впечатление (да, чел съм негови неща), може би защото по-голям интерес съм имал към Киркегор, Ницше, Шопенхауер... Всъщност, единственото предимство на Сартр като цитиран авторитет, е само това, че вече е известен и съответно думите му ще бъдат повтаряни отново и отново "Гневната филипика срещу европейците" е в смисъла на това, че в крайна сметка Европа е разделена на стада (народи, етнически групи), докато САЩ имат предимството на националната държава и Аз-ът, не колективизма. Дори на Алеко Константинов му прави впечатление деловото общуване и как хората ценят времето си. Правото на личен избор (засегнато и от Сартр). Правото да решаваш колко да си солидарен. Правото (и отговорността) да се погрижиш сам за себе си. Затова и не искам да плащам за удоволствието на другите - правили деца, получават надбавки от моите данъци, а аз трябва да съм солидарен и съгласен със социалната роля, която ми налагат?! Примерно, по един от договорите получавам 5 хил.лв./мес., значи 10% са 500 лв. - пари, дадени да спонсорират солидарно некадърниците, отрепките, полуграмотните, неквалифицираните. Не са ли паразити?! Предполагам, би било редно да отделя забележките си за статия на тема "10 неща, в които Европа изостава от Америка" ?! Същата забележка срещу европейците е, защото май писалият статията е с комплекси по отношение Америка - "Виждате ли, намерихме 10 параметъра, по които САЩ изостават спрямо Европа!" Няма да коментирам младежките ти увлечения по заминаване в САЩ - днес всеки е свободен, виза се взема спокойно, интервюто в посолството е елементарно; отделно никой не е пришпорван да бяга в чужбина - щом ти е приятно в България, стой си. Всеки един от писалите преди мен смята същото - плюсове, минуси, комплицираност и решенията се вземат за себе си. В крайна сметка, не сме се заяждали, твърде силно е казано, обсъдихме т.нар. поведенчески проблем, който ти предположи, че съществува у мен - дали да приемем социалната роля, която другите очакват от нас. В културите, където Аз-ът е водещ, няма как да се примириш с поведението и натрапваната чужда воля - да, плаща се висока цена, отстоявайки мнение и позиция, но иначе работиш за благото на друг. Радвам се, че стигнахме до извода за комунизъм и тоталитарен диктат - в Европа Общността е много по-силна, поради водещата роля на християнските традиции, изискващи пълна мобилизация срещу другите течения. Католици, протестанти, англикани, източноправославни - всичките разчитат на здрава общност, но това води до потъпкване на индивидуализма. Чел си Ницше, неговите размисли относно робската същност на християнството, нямам какво да добавя...
Бегучий волк Ако правилно те разбирам,ти се стремиш да постигнеш набелязани от тебе цели, които си убеден, че ще те направят щастлив. Затова и за тебе единствено САЩ са страната в която човек може да напълно да се реализира. Така е, няма друга страна в конституцията на която да е записано, че всеки има право да се стреми да постигне своето щастие.Щастлив, така както той разбира щастието. Защото според мен обективен критерий за постигнато щастие няма.Според всичи световни религии щастието е нещо ефимерно, постигаш състояние в което си щастлив, но то е временно. Купуващ си Ферари и още от другия ден започваш да се притесняваш за него, да не говорим, какво ще случи, ако някой твой приятел след седмица си купи Ламборджини..... Затова вместо за щастие религиите говорят за радост, за ведрост.... Неща, които не зависят от относителни неща. Големият швабски философ Якоб Бьоме казва, че „може да си в центъра на рая, но душата ти да се пърже в ада”. Радостта, ведростта се постигат ако човек постигне вътрешно равновесие и хармония с околния свят. Ако си постоянно неудовлетворен от това което притежаваш или си постигнал, ако мисълта, че други са по-напред те кара да изпитваш завист, за какво щастие може да се говори. А в живота е така, че винаги ще си зад гърба на някого.