Докато върви забързано и говори тихо по телефона, все едно прокарва пътечка от палитрата на Пантон след себе си. Понякога керемидено червени, друг път в омагьосващия синьо-зелен нюанс на екипите на Барса - обувките й сякаш са минали не през окаляния център на София, а през някакъв извън нея подреден свят, в който най-много да те накапе пръска от мандарина.
Ирена е особено романтична версия на върла пънкарка - притежава онзи по детски дяволит поглед, с който най-добрият ти приятел те е подкокоросвал да откраднете въжето от салона по физическо в училище и да го окачите като примка на главния вход, но бунтарството й е по-скоро изтъчено като това на Коко Шанел.
Просто контрира не-градското статукво с дръзки идеи за стил на живот, прецизна в детайлите - независимо дали пише, боядисва доброволно ограда или си избира шапката за деня.
От самото му създаване през 2003-а, Ирена Георгиева беше част от култовото безплатно градско издание Една седмица в София и главен редактор от 2005-а до 2009-а. През това време излезе първата й авторска книга с поезия и фотография - Котка в коридора (издателство "Колибри"), покрай която отнесе бая похвали, а същата година можеше да се гордее с наградата "Най-талантлив млад журналист на годината" на фестивала Mediamixx в Албена.
Повече обаче би се изфукала със свидетелството "Баш майстор в занаята боядисване с блажна боя", защитено с работата й по 109 м олющена ограда на дома за деца "Св. София" и връчено от комисия в състав Том Сойер, Хъкълбери Фин, децата от дома и любопитни граждани от съседните блокове.
През 2009-а влезе в книжарниците и с втората си книга - По цели дни и следобеди (отново на "Колибри") и след неврозата на фрийланса - ето я в Sofia Live - готино онлайн издание за градска култура, забавление и стил на поведение, на което е главен редактор.
"Много обичам идеята на Тери Гилиъм, че светът съществува, защото някъде някой го разказва. Затова разказваме за София и за хората в нея - от страх да не изчезнат", казва Ирена, която обхожда града не по лустрото, а по онзи съкровено спонтанен начин, който те докарва до любовно-омразни отношения с нещо живо.
Можеш да я засечеш да пие ароматен чай, осветена от лампите на модерния дневен бар Lime на "Графа" (в който не се пуши, въпреки че тя е пушачка), но и на Женския пазар "на лов за истински диалог и типажи".
Затова, като говори за еволюиране на вкуса, Ирена няма намерение да те вкара в операта с ритници. А да ти подскаже за чудния свят извън телевизора и инерцията. Някъде свирят Nasekomix, някъде могат да ти сготвят с любов (без да я остойностяват с излишни проценти). A, и ония гръндж кубинки в Noa Noa вече са с намаление.
Можеш ли да направиш профил на готиния градски човек?
О, това е от лесно по-лесно. Възпитан до театралност и нелепост, но само в очите на тъпаците. Подходящо облечен според повода, но и достатъчно смел да забоде едно перо в гъза си. Емоционален, без да е излишно сантиментален. Спонтанен, непредсказуем, любопитен. Безобразно информиран.
Може би малко безотговорен по отношение на разходите си - способен е да похарчи цяло състояние за лимитирана серия кецове или чанта, за дискове на любима група или книга, подписана от Вонегът, но пък пазарува секънд хенд и подарява вип билет за концерт, защото е получил пас за бекстейджа.
Понякога прави компромис със свободното си време в полза на добре свършената работа, а може би се забавлява, докато работи - какъвто е и нашият случай. Като цяло е независим, вечно влюбен, но и малко омерзен. По-скоро ироничен, отколкото циничен. С онзи особен блясък в очите, който няма нищо общо с няколкото малки след напрегнат ден.
Красива работа е истинският градски човек.
Какви са неговите каузи?
Единак е по отношение на изборите, които прави, и част от глутницата, когато се бори за велоалеи, достойно отношение към хората в неравностойно положение и с различна от традиционната сексуалност. Настоява за по-чиста природа, за по-смислено строителство, за повече изкуство в живота и за повече живот в изкуството.
Но най-голямата му кауза е да живее нормално, интересно и като за последно, защото втори опит може и да няма.
Какво от градското поведение би посочила с пръст, ако правеше не "умерено позитивен" сайт, а някакво по-дидактично издание?
Всякакво размахване на пръсти ми е крайно чуждо. Имам вътрешна съпротива към това и не го причинявам на другите, освен ако някой не поиска професионалното ми мнение. Но ето ти нещо жестоко извънградско - да се изплюеш на улицата, ама яростно, със замах, както го правят 80% от софиянци.
Да говориш твърде високо не просто по телефона, а където и да си. Да привличаш излишно вниманието, било то с поведението си, било то с друго.
Да се изправиш не просто на пръсти, ами на мигли - само и само да те забележат.
И все пак - защо обичаш София?
Обичам сутрините й между 7:00 и 8:30, когато градът кротко мърка; само час по-късно скачаш в друг свят. Обичам вечерите й през лятото и есента, когато въздухът лепне от аромати, подвиквания и едно особено, почти неназовимо чувство, което хората без въображение биха нарекли "тъга по изгубеното време".
Обичам и неделите й, когато е приглушено, бавно и едно провинциално, ама в най-хубавия смисъл на думата.
Какво би трябвало да се промени възможно най-скоро?
Възможно най-скоро нищо няма да се промени. Трябва много време, тонове упорство и още толкова дръзновение само за да помръднат нещата, какво остава да се преместят напред. Трябват ни повече добри примери, но не отвън и не толкова да ги показваме на картинка или да пишем за тях, а самите ние, с поведението си, да ги обменяме помежду си
Да дадеш предимство, когато тротоарът е твърде тесен, да прибереш чанта си към тялото, когато се разминаваш с някого, да поздравиш и пожелаеш приятен ден, да се извиниш най-искрено, когато се блъснеш в друг. Ей такива, простички неща. Хайде да започнем от тях, пък да видим какво ще стане.
Все говорим как това не ни е като хората, как онова не ни е като хората, някак си на ангро, но с амбицията, че мислим глобално. Докато всъщност действаме повърхностно, необмислено, неглижирано. А какви сме като хора, какъв ни е моралът, в какво вярваме и пред какво се смиряваме сякаш не поглеждаме. В Sofia Live обаче не правим така.
Кои са героите на Sofia Live?
Хората, които попадат в Sofia Live, наричам смислени българи, и се радвам като дете, открия ли поредния от тях. Има ги и въобще не са малко. В редакцията не се хващаме за главите кой сега да вкараме в новото съдържание. Напротив. Хора, които знаят какво правят, защо го правят, как да го направят и с кого да се състезават - такива ще намериш при нас.
В момента ме вълнува и фактът, че хората, които стоят зад качествени идеи и продукти, все още живеят трудно от тях, ако изобщо живеят от тях - имена като Нели Митева, Камен Калев, Насекомикс, Димитър Коцев-Шошо, да не изреждам. А тези, които истински ги ценят и за които са светлинка в коридора, или в каквото там сме се сврели, все още не могат да си ги позволят докрай.
Напук на очалготения преход, смяташ ли, че в София има разнообразен субкултурен нощен живот?
Не. Дай да не се лъжем - тук не се случват толкова неща, колкото и да ни се иска. И е крайно време да се размърдаме и да дадем отпор на останалото. Дори проблемът не е толкова в него, колкото че другото липсва. Сами се предадохме. Но няма да се примиря с това. В тази посока действаме в Sofia Live - да еволюираме вкуса, където има нужда от това. Може да се провалим, което не ми се вярва, но поне ще сме опитали.
Имаш ли приятни впечатления от ъндърграунд сцената?
Имам. И ще бъда конкретна. Източни пиеси. Насо Русков и компания. Насимо. Насекомикс. Мара. Блуба Лу. Косьо Кацарски. Фючър шок. Кокимото, Нели Митева. Ham&Eggs. Ники Пачев. Момичетата от Гардероб. Петринел Гочев. Гергана Змийчарова. Мариета Ценова. За българската проза не ми се говори обаче, голямо мазало е там. Поезията ни обаче е с цели дължини напред.
Като поет - коя е най-любовната част в София и защо?
С любовта под ръка можеш да се появиш навсякъде - нищо чудно да се окаже романтично и в петнайсти микрорайон. Когато се мотаеш сам обаче, виждаш повече. Понякога не можеш да откъснеш поглед, а друг път ти се иска да нямаш очи.
На какво мирише пролетта в София?
На каквото мирише и лятото, и есента, и зимата - на изгорели газове, тук-там на кучешки лайна и котешка урина. А къде-къде по-добре би било, ако пролетта ухаеше само на цъфнали кестени, лятото - на таратор и пържен домат, а есента - на печена тиква и прегорели кестени. Зимите не бива да ухаят на нищо.
В какви цветове забравят да се обличат хората напоследък?
Забелязала съм, че част от тях тотално забравят да се облекат. Така още в ранните часове на деня получаваме едни полуголи жени, с тежък вечерен грим и маниери на "леопардови тигрици със зеброви одежди", както удачно се изрази Християн в Sofia Live. А не помня да сме ги поръчвали.
Ники, приятелю жанрът е интервю, не есе, но съм напълно съгласна с теб, че е много лек, приятен и позитивен този материал. А "Котка в коридора" е ....абе прочети я! Заслужава си!