Реформаторският блок успя да се сдобие с евродепутат, но не и да убеди избирателите си, че взима правилните решения. Както се изрази Радан Кънев - резултатът от изборите е успех, но не и победа.
Кампанията им преди вота имаше по-скоро обратен ефект - вместо да насърчи гласуването, отказа част от „претенциозните" (по техните определения) избиратели, а вторият в листата Светослав Малинов е на път да торпилира водача Меглена Кунева и да я остави на гражданите в България.
Аритметиката на обединението
Присъствието на Кунева в листата на Реформаторския блок трябваше да донесе много гласове. Това имаше някакъв смисъл, ако се има предвид резултатът й от президентските избори през 2011 г., когато беше трета и спечели половин милион гласове.
На изборите през 2013 г. „България на гражданите" не влезе в НС, но получи по-висок резултат от този на останалите партии в обединението - резултат, който върви в комплект с държавна субсидия, която, не може да се отрече, е доста е полезна в предизборни кампании.
Оттогава обаче много неща се промениха, включително и името на бившия европейски комисар, което в публичното пространство започна да се подменя с Пръмова.
Водачеството на Кунева предизвика очакван раздор със синята „Надежда" и формацията на Нейнски в крайна сметка напуска блока, възраждайки спомена за болезнените лични вражди, превърнали десницата в сбор от егоцентрични партии с пренебрежим електорален дял.
Преди оттеглянето на Надежда Нейнски (която сама взе под 0.5%) „широкото обединение" беше напуснато и от единствените, които не можаха да се примирят с етикета „десни" - „Зелените", но за това пък те издигнаха кандидат, който вече е бил в листа на ДСБ.
Надеждите за широко гражданско участие в политическите решения на Реформаторския блок също не се оправдаха - създаденият Граждански съвет така и не откри своята роля, а партийното взе превес. И резултатът бе листата за евроизборите.
Самият Граждански съвет не се случи в първоначално замисления широк формат, а предложи познати лица, поддръжници на ДСБ и образи, загубили до голяма степен гражданската си представителност.
Първото място на Меглена Кунева в листата на Реформаторите бе пазено в тайна до последния момент, въпреки своята очевидност - и това подразни немалко от потенциалните избирателите на Реформаторите.
След като им беше обещан нов тип политика, те се оказаха пред до болка познат кандидат.
Заръката на Лидера
„Свикнете с преференциите, искайте тези преференции, не оставайте тези преференции да изчезнат. Те не са за твърдите партийни ядра. Преференциите означават да оправомощиш гражданите допълнително да коригират във всеки един момент това, което партиите са предложили", каза Меглена Кунева на пресконференцията на блока след края на изборния ден.
Но това, което казаха избирателите на 25 май, беше, че дори всеки глас за Кунева, да е глас за Реформаторския блок (по нейни думи), листата, представена от блока, не отговаря на техните представи - и с това пренаредиха решеното от партийните централи и Гражданския съвет.
Не е случайно обаче, че точно за такова пренареждане призоваваше не кой да е, а бившият лидер на ДСБ Иван Костов, който през април публично обяви, че ще използва преференцията в полза на Светослав Малинов. Нищо чудно, че 57% от гласувалите за блока са изместили Кунева, за да изпратят в Брюксел заместник-председателя на ДСБ Светослав Малинов.
Сега вече е ясно, че ДСБ има основна тежест в резултата на блока - 75% от избирателите на Реформаторския блок са гласували за ДСБ на предишните избори (по данни на Алфа Рисърч). Яснотата обаче разваля магията и поставя под въпрос стабилността на взаимоотношенията между партиите в Реформаторския блок.
Отбор с единствен гол
Касим Дал нарече препоръчаното от Костов пренареждане "дребна сметка", която не прави добро впечатление при отбор от пет партии. Ако припомним футболната терминология на Радан Кънев - в този формат партиите взеха „хикс на чужд терен с отбелязан гол". Въпросът е обаче дали отборът им ще има шанс за други голове в този състав.
Истината е, че нямат друг избор.
