"За да "знаеш" нещо и да си "сигурен" за нещо, първо трябва да провериш информацията, с която разполагаш."
Добър ден, драги сънародници! Седя си и си пия кафенце, с чувство за изпълнен граждански дълг, след като отидох до посолството и си пуснах бюлетината с вота по повод бъдещето на ядрената енергетика в България. Седя си и си се чувствам като пич, супер отговорна българка и човек с ясно определена гражданска позиция едновременно. Идилия!
Нещата за мен обаче не са толкова розови... От вчера в интернет пространството водя разговори по темата с познати и непознати и се опитвам да разбера какво, аджеба, иска народът - ДА имаме ли "Белене", или НЕ? И в проведените дискусии кристализира една проста истина... или две, по-точно:
Първо: че много хора, особено млади ентусиасти, като мен, с поглед, устремен в бъдещето, пресни-пресни висшисти, имат доста определено мнение по въпроса. Всеки "знае" и е "сигурен" и изобщо е готов да защитава мнението си с нокти и зъби. И това ме радва - мен, човек, който от едно 5 години наблюдава ставащото в България отстрани, и който след още половин година е твърдо решен да се върне в България и да даде на близките си и на страната си (колко патетично!), най-доброто от онова, което е научил за изминалите години и което ще научи в бъдеще. Преди сами да определим какво искаме, как можем да очакваме да го получим?Дерзайте!.. Но и ме натъжава.
Второ: "гражданската позиция", която едно 80% от събеседниците ми заявяват наляво и надясно със снимки и картинки, постнати с мисълта безапелационно да разбият инакомислещите "родоотстъпници", се основава на две неща: (а) липса на информация и (б) тонове емоция, която кой знае откъде извира.
Няма да се изказвам по повод вота, енергетиката и подобни - сигурна съм, че всички вие, драги читатели, сте в състояние сами да определите позицията си и да си използвате мозъците по назначение, пък и времето за агитация вече се изтърколи.
Искам обаче да отбележа една неумолима тенденция: много, ама много малко от събеседниците ми се оказаха в състояние да отговорят на елементарни въпроси по темата - въпроси, които би задал човек "отвън", абсолютно незапознат с темата. И много, ама много от събеседниците ми цитираха едни и същи заучени фрази, като от конвейер.
"Великите умове мислят еднакво", както беше казал мислителят, но дали е така? Порази ме убедеността, напираща в много коментари и много разсъждения, свеждащи се до това, че реално "ами не мога да ти отговоря на този въпрос, но ЗНАМ, че България има/няма нужда от нова АЕЦ".
Резонно си зададох въпроса: откъде такова знание, като даже не можеш да ме шамаросаш с елементарни факти? Обясни ми, аргументирай, убеди ме, че ти си прав, а аз не съм! Откъде, като боравиш с информация, която не си проверил/а? Държа да отбележа, че нямам никакво намерение да обидя когото и да е или да налагам мнение...
Но като човек, който има много въпроси в главата си и изобщо има природната склонност да налива масло в огъня, си спомних един апел, който Френската асоциация на журналистите беше публикувала преди известно време във връзка с разсекретяването на източниците на информация на репортерите.
Лайтмотивът на статията беше, че "свободата на словото и правото на свободен достъп до информация са основата на демокрацията и на гражданското общество". Един вид, трябва да знаеш всичко, за да можеш да си направиш изводите. САМ! В сравнение с този вик, душевен порив!, на колегите от Франция, се замислих за ограничеността на информацията, която се приподнася в България.
Тръбим за свободна журналистика, очакваме компетентен вот, а реално не разполагаме с такава! При това не защото не искаме, не защото не можем да я намерим, а защото е по-лесно да "чуем по радиото", отколкото да отворим учебник, да чуем интервю със специалист в Ютюб или да прочетем официално проучване на сайта на Евросъюза, МААЕ, сайта на стринката на вуйчото на лелята...- сами си изберете.
Как може гражданска позиция да се строи върху фундамент, изграден от заявления, взети от въздуха и неподкрепени с факти? Как може да говорим за гражданска позиция, когато думите ни се сипят като пясък в момента, в който им се противопоставят един-два солидни факта или някоя друга цифра? Как може да разпространяваш мнение, като не можеш да обясниш ЗАЩО мислиш така?.. Все интересни въпроси, не мислите ли?
В хода на дискусиите също така станах свидетел на възмущението на един друг мой събеседник, който се кахъреше от факта, че хора на 65+ години ще гласуват на референдума, защото "нея пък какво я засяга бъдещето на България?!" Много демократично, Петров! Евала!
Това ли ще научим децата си един ден: че баба и дядо изобщо не ги засяга бъдещето на страната ни, понеже така или иначе са пътници и изобщо, кво им пука?! Да си копаят там картофите на село и да си траят. ... Ама и ти ще станеш дядо, Петров, не забравяй! ;)
Жалко. Наистина си мислех, че нещата тръгват на добре, наистина си мислех, че страданията, мизериите и разочарованията са ни направили ако не друго, то поне мъдри и... пресметливи! Защо пресметливи? Защото е хубаво да се учим от грешките и жизнения опит поне на по-възрастните - по-евтино излиза.
Ние сме една от най-старите нации на Европа, а ни тресе юношески максимализъм, та дрънка. И после защо не ни уважават? Ами защото емоцията, драги ми Смехурко, също като децибела, не е аргумент.
Но, отклоних се от темата, съжалявам. Мисълта ми беше, че преди да можем да говорим за независима гражданска позиция, преди да се надяваме, че можем да определим бъдещето на страната, трябва поне да не ни домързи да се поразровим, а не да взимаме наготово заучени фрази, написани от някой-си. Че трябва да се замислим за това какви ще са последствията "за мен и семейството ми", а не да оперираме с високопарни и абстрактни понятия, значението на които дори не сме погледнали в Уикипедия.
Сигурна съм, че хората са най-ценното съкровище на България - не "Белене", не златото, което копаем и подаряваме на други, не политическите партии, даже не така обичаното от мен Черно море и уникалните му плажове, а хората - онези, които не се страхуват да не вярват на всичко, което им се повтаря и потретва, които не се страхуват да се съмняват и да задават неудобни въпроси.
Хората, които не вървят по пътя на най-малкото съпротивление и хората, които искат достойно бъдеще, които искат целият свят да знае къде именно е България, а не да се ориентира, че е "ми там някъде, на запад от Турция". Самите ние да си даваме сметка кои сме и какво можем да дадем на децата си и на света.
Не ви призовавам към анархия, призовавам ви да мислите с главите си. Знам, че можете.
Ай, наздраве! ;)
