Социолозите усещат накъде духа вятъра в обществото, в политически, социален и икономически план. Те често помагат на хората, които трябва да вземат решения, да се ориентират. Социолозите стават важни и известни най-вече по време на избори. Както и журналистите, те често са обвинявани в лъжи и манипулации. И то от политиците. Добромир Живков се занимава със социология вече 18 години. Видял е и две, и двеста. Той счита, че негативното отношение към гилдията се дължи "на политическото говорене. Това впоследствие влошава и качеството на събираната информация". После същите тези политици, които се оплакват от агенциите и критикуват качеството на работата, след два месеца идват, за да поискат проучване.
Живков казва, че има социологически агенции, които използват предизборната кампания за манипулации, но тук трябва да се намесят медиите, за да отсеят "новаците" в бизнеса и тези, които от години са завоювали публичното доверие. Впоследствие се вижда чии изследвания са били близо до реалните резултати. С него разговаряме за тенденциите след президентските избори, за възхода на Патриотите и статуса на другите политически играчи и за проблема с мигрантите.
Президентските избори бяха източник на много материал за социолозите. Какви изводи си извадихте след тях?
Определено има промяна в политическата ситуация в страната. Въпреки условието за наличие на мажоритарен избор на президентските избори, ГЕРБ получи значително по-нисък резултат от очаквания. Стана ясно, че хората имат по-високи изисквания за подобряване на начина им на живот. Затова регистрираме много високи нива на неудовлетвореност: от развитието на държавата, и от материалното състояние на домакинствата.
През последните две години част от хората имаха по-позитивни нагласи по отношение на бъдещето им. Но това важи само за част от българите. Основната маса продължава да бъде силно неудовлетворена и това се видя на изборите, те избраха промяната.
Кои хора показват позитивни нагласи и кои са останалите?
Общо погледнато това са работещите хора, активните, които живеят в градовете, с доходи над средните. Те не са толкова политически активни и нямат особено гражданско отношение към случващото се в държавата. Естествено маргиналните като нагласа и статус групи като пенсионерите, безработните и тези, които по различни причини се нуждаят от подкрепа, както и хората с много ниски доходи не възприеха посланието за запазване на стабилността, което отправи ГЕРБ по положителен начин. За тях това означава запазване на статуквото, в което са изпаднали от години и това не им харесва.
Налице е и тенденция за влошаване на политическия дебат в България.
Това е все по-силно изявено през годините. Затова хората трудно успяват да погледнат отвъд непосредствените си нужди и се задоволяват с обяснения на доста ниско ниво, такива и получават съответно в по-голямата част от случаите. Забелязва се натрупване на гражданска енергия и неудовлетвореност у хората, това не е характерно само за България.
Преди години направихме проучване, в което делът на хората, желаещи да променят системата беше около 24%, сега вече става въпрос за над 30%, т.е. за една трета от българите. Като те вече са убедени, че нужната промяна трябва да настъпи по революционен начин.
Изчерпва ли се ГЕРБ, харизмата на Бойко Борисов?
ГЕРБ и Бойко Борисов през тези години трупаха самочувствие и самонадеяност, че винаги ще бъдат първи и ще печелят избори. Впоследствие се оказа, че не е така и се наложи ГЕРБ да го разберат по трудния начин. Изборната загуба свали ореола от партията, както и от Бойко Борисов. По никакъв начин обаче не можем да кажем, че тяхната харизма е изцяло изчерпана. Трябва да отчетем, че като класическа лидерска партия ГЕРБ е най-успешният такъв проект. Другият подобен беше НДСВ и Симеон Сакскобурготски, но той беше с доста по-кратък жизнен цикъл.
Това означава ли, че следващите избори ще спечели БСП?
Не, ако сега има предсрочни парламентарни избори, най-вероятно ГЕРБ отново ще е първа политическа сила. Победата на Радев едва ли ще се отрази на съотношението в електоратите на ГЕРБ и БСП. Изследването, което проведохме между двата тура на президентските избори показваше, че няма съществена промяна при подкрепящите ГЕРБ и БСП. Вярно е, че победата на Румен Радев консолидира БСП, но тя не е победа на столетницата.
Кой излезе печеливш след изборите тогава, Патриотите?
Да, патриотите определено постигнаха успех, другият представил се много добре беше Веселин Марешки, който се прояви като антисистемен играч. Такива кандидатури привличат най-много от избирателите, които са неудовлетворени от статуквото и политическата класа. Нещо подобно ще се случи и ако Слави Трифонов реши да прави партия, каквото намерение до момента отрича да има. Винаги има такъв протестен вот, но просто преди той беше много малък, докато сега определено отбелязва растеж.
Да се върнем на Патриотите.
Патриотично-националистичния феномен е много любопитен, той също е характерен не само за България. Тази нагласа се подхранва от засилващото се чувство на несигурност и нестабилност в днешния свят, което Европейският съюз със своето отслабващо влияние не може да даде. Към това се прибавя и проблема с мигрантите. Очакванията, които голяма част от българите имаха след присъединяването към ЕС, не се оправдаха напълно.
Хората, загубили своята самоидентификация, логично се връщат към родното, националното, към патриотизма. Това може да се тълкува и като резултат от една целенасочена антиевропейска реторика, вследствие и на руските опити за налагане на влияние на Балканите. В България до голяма степен патриотизмът върви ръка за ръка с русофилството.
Интересен факт е, че патриотичната вълна не се позиционира само вляво, хората, които се отъждествяват с нея, са от целия политически спектър, както вляво заради русофилството, така и отдясно. Има дори хора, които са гласували преди за Реформаторския блок. Те прескочиха вляво на тези избори и гласуваха за Румен Радев, защото видяха в него част от този патриотизъм както и здравата ръка.
Проблемът с бежанците тревожи особено хората. Предизвиква полемики. Доколко се търсят дивиденти от проблема?
Търсенето на политически дивиденти е неизбежно и е валидно не само за България, но определено бежанската криза идва като много удобна тема за патриотите. Те инстинктивно поддържат вече появилите се страхове на хората. Според мен България е по-скоро подмината от бежанците бежанската криза. Това, което се случи в Харманли e много повече вследствие на лошите условия на живот в лагера.
Говоренето, че бежанците са агресивни по природа или са дошли тук със съвсем други цели не отговаря на истината. Всеки човек, попаднал при подобни условия, накрая би стигнал до радикализация. Остава съмнението, че може би мигрантите нарочно биват оставени в подобни условия, за да може в някакъв момент да бъдат използвани с политическа цел.
Но не можем да обвиняваме и местното население, живеещо в близост до лагерите. Тяхното усещане е, че държавата е абдикирала от живота им, а чужденците носят само заплахи.
Да живееш близо до място, на което са концентрирани N на брой чужденци със съвсем друга култура, няма как да не води до страхове и желание за гражданска съпротива, в който и град да се случи това. За разлика от Западна Европа, у нас негативното говорене срещу мигрантите беше силно изразено. Винаги е било така, за съжаление, когато става дума за съчувствие и емпатия, имаме доста път като общество. При нас даже изгряха герои като Динко, който неизбежно налага аналогията със самоорганизиращи се наказателни отряди.
