Приближава ли се "столетницата" БСП към своя крах? Този въпрос е особено актуален през последните месеци, а още повече сега, след като за пръв път в социологическо проучване партията изпадна под 4-процентната бариера по декларирано доверие.
Последното проучване на "Маркет линкс", проведено между 7 и 13 февруари тази година, чертае доста мрачна картина за социалистите.
Сред респондентите, декларирали готовност да гласуват на следващи парламентарни избори, едва 2,3% заявяват, че биха дали гласа си за БСП.
И ако тази тенденция се потвърди, това ще означава, че една от най-големите партии у нас, която проследява историята си назад до Димитър Благоев, е напът да изпадне в небитието на политическите провали.
Разбира се, трудно може да се правят категорични оценки за ситуацията на политическата сцена у нас на база на едно-единствено социологическо проучване, при това малко над два месеца преди датата на изборите. Тепърва ще се появяват още изследвания, които да дооформят по-ясна картина.
И все пак проучването на "Маркет линкс" трябва да е сериозна червена лампа за всички на "Позитано 20", защото то е сигнал, че БСП наближава крайната фаза на един дългогодишен процес на упадък и свиване на електората, започнал преди близо две десетилетия, по времето на Сергей Станишев.
БСП трайно губи електорат, губи позиции, а сега може би е напът да изгуби и мястото си в Народното събрание.
Само преди 10 години БСП беше втората политическа сила в страната с (поне някакви) претенции да застраши първото място на ГЕРБ. Днес червената партия е заплашена да изпадне в гробището на политическите сили.
Причините за пропадането могат да се търсят на много места - от гоненето на "другари" с различно мнение, през почти изцяло реакционното поведение, което партията зае по време на управлението на Нинова, та до влизането в коалиция с големия противник ГЕРБ.
Истината е, че всички тези фактори имат влияние за упадъка на БСП. Но ако трябва да търсим една голяма, водеща причина за този процес, то това е сериозната липса на нови и интересни идеи.
Години наред на социалистите им стигаше това "да бъдат себе си" - те бяха лявата партия, русофилски ориентирана и търсеща подкрепа най-вече сред възрастния електорат. И това водеше пред урните т.нар. "червени бабички" (и не само) в достатъчен брой, за да може партията да просперира.
С всеки следващ лидер обаче формацията изглеждаше все повече като сянка на самата себе си.
Първо беше крахът на кабинета "Орешарски", след който основната тежест от политическите последствия се стовари именно върху социалистите. Михаил Миков така и не успя да убеди съпартийците си, че именно той може да върне БСП на правия път към успеха.
Неговата опонентка Корнелия Нинова тръгна силно, лансирайки Румен Радев за президент. Той успя да нанесе първата изборна загуба на ГЕРБ, но впоследствие този успех така и не се прехвърли върху БСП.
Партията остана втора политическа сила на вота през 2017 г., а след това се превърна в откровено беззъба опозиция, която може само да реагира на чужди идеи, но не и да налага свои.
По нейно време БСП до голяма степен изгуби и ясната си представа какво представляват левите политики. Нинова и ръководството ѝ (постоянно сменящо се и постоянно отлюспващо се) сякаш приеха, че лявото е равносилно на обещания за "безплатни" блага и вдигане на пенсии и минимална заплата.
Проблемът е, че този опростен поглед върху лявото не може сам по себе си да предложи решения за реалните проблеми на хората.
Най-простият пример бяха безплатните детски градини - да, родителите не биха отказали да не плащат такси, но ако ги попиташ кой е истинският им проблем, много по-вероятно е да посочат липсата на места в детските градини и най-вече в яслите.
Или казано с други думи, в идейно отношение БСП дълго време беше един статичен субект, неспособен не само да предложи адекватни политики, но и да види къде е реалният проблем.
Междувременно се появиха партии, които успяха да се заиграят още повече с популистките идеи на лявото, които заложиха по-радикално на русофилската тема и като цяло можеха да "надцакат" БСП именно в темите, които преди бяха нейна сила.
Така, дори когато Нинова беше изтикана силово от "Позитано 20", партията вече беше тежко ударена - беше се превърнала от алтернатива във властта в още един, при това не особено отличим, играч на политическия терен.
Сега социалистите имат нов лидер - Крум Зарков, който обещава да върне партията към социалните ѝ корени и да ѝ вдъхне нов живот. Но възможно ли е да е закъснял твърде много?
Новата формация на Румен Радев (издигнат преди около десетилетие за президент именно от БСП) със сигурност ще обере от електората на много от партиите. И БСП няма как да не бъде сред най-засегнатите.
Но дори и червените да оцелеят и да се закрепят някъде около ръба на 4-те процента за влизане в Народното събрание, те отдавна не са този фактор в българската политика.
Твърде рано е да ги отписваме напълно. Но ако нещо в самото ядро на БСП не се промени и партията не започне цялостна трансформация, може би наистина ще остане част от миналото.
