Някъде на тавана имам постер от 12 стари европейски валути, който направих в пристъп на носталгия точно преди да бъдат изместени от еврото в полунощ на 31 декември 2001 г. На старите банкноти има портрети на истински хора и места. На гръцката драхма има изображение на развалините на Олимпия, на френския франк има портрет на Пол Сезан. На банкнотите на еврото има рисунки на сгради, които изглеждат смътно европейски, но не са свързани с конкретно място.
Винаги съм смятал, че въображаемите образи на банкнотите олицетворяват крехката идентичност на единната европейска валута. Ако европейците не могат да се спрат на единни символи и герои, ще успеят ли да стигнат до общ политически курс и саможертви в случай на трудности?
Кризата с гръцкия дълг е най-голямото изпитание за еврото. Миналия четвъртък беше постигнато споразумение Гърция да вземе заем от Международния монетарен фонд и европейските си партньори, ако се наложи.
Това може да облекчи положението за известно време, но няма да направи нищо, за да реши проблема. Създателите на еврото са като родители, които уреждат брак. Те бяха наясно, че ще съберат държави с много различни икономически и политически традиции, но се надяваха, че след време партньорите ще свикнат един с друг и ще формират здрав съюз.
Европейският съюз разчиташе на три форми на обединение: икономическо, политическо и обществено. По времето, когато беше въведено еврото, всички се надяваха, че един подем в инвестициите между страните членки на Еврозоната ще създаде истински обединена европейска икономика, в която продуктивността и консумацията на отделните нации ще намери пресечна точка. Експертите очакваха, или по-скоро се надяваха, че еврото ще създаде и политическо обединение. Щом европейците започнат да използват едни и същи банкноти и монети, те ще забележат колко неща ги свързват, ще си изградят общи ценности и ще заздравят политическия си съюз.
Създателите на единната валута се надяваха и на трета форма на обединение - между мнението на политическия елит и обикновените хора. Те знаеха, че в някои ключови държави, най-вече в Германия, обществеността не споделя ентусиазма на управляващите относно въвеждането на еврото. Но се надяваха, че с времето обикновените хора ще прегърнат идеята за новата обща европейска валута.
Гръцката криза показа, че уреденият брак на Европа е в голяма беда. Партньорите не свикнаха едни с други. Дълго време страни като Гърция и Португалия се радваха на илюзията за икономическо благополучие благодарение на ниските лихвени проценти и стабилната валута. Когато европейската икономика процъфтяваше, пазарите поддържаха фантазията, че няма голяма разлика между гръцкия и германския дълг. Но това се промени и Гърция трябва да плати висока лихва по заемите си.
Вече е съвсем очевидно, че страни като Гърция, Испания и Португалия трудно могат да се състезават с много по-продуктивната германска икономика. В рамките на валутния съюз те не могат да намалят курса на паричната си единица, за да се предпазят от неприятности. Единственият изход е дълъг и болезнен период на ограничения, намаляване на заплатите и жизнения стандарт. Липсата на икономическо единство разкри политическото разединение около европейската идентичност. Най-голямата икономика в ЕС Германия прояви изключително малко съчувствие спрямо Гърция. Изглежда германската позиция е, че по-слабите европейски икономики плащат цената за липсата си на трудолюбие и професионализъм и трябва да затегнат коланите, ако искат да запазят еврото.
Всеки намек, че намалялата консумация в Германия и пристрастеността на страната към експорта има нещо общо с европейската криза, беше отхвърлен възмутено. Някои гръцки политици отвърнаха на немския натиск с гневни сравнения с нацистката окупация на Балканите. Дотук с европейската солидарност.
Твърдата позиция на Германия се дължи и на факта, че обединението на позициите на политическия елит и обикновените хора така и не се състоя. Немската общественост все още е изключително предпазлива по отношение на общата валута и се страхува, че германците ще трябва да издържат некадърните гръцки политици и пенсионерите, които вече са свикнали на висок жизнен стандарт. През май предстоят много важни избори и канцлерът Ангела Меркел полага усилия да покаже, че е безкомпромисна с Гърция.
Когато беше въведено еврото, водещите германски политици спореха с видимо ожесточение, че монетарният съюз рано или късно ще изисква политическо обединение. Гръцката криза е може би събитието, което ще предизвика европейците да направят първите стъпки в тази посока. Но, изправено пред нова криза, правителството на госпожа Меркел избягва лекомислените разговори за политическо единство и вместо това се опитва да наложи тежки икономически санкции на гърците.
Еврото изглежда все по-малко като неразрушим съюз, и все повече като несполучлив брак между несъвместими партньори. Може би трябва да извадя старите валути от тавана, току-виж се върнали в обръщение.
