Mоловете никога не са били предвидени да бъдат зловещи. И все пак през 1977 година Джордж Ромеро избира да заснеме сцени от неговия култов хорър зомби филм "Зората на мъртвите" в изоставен мол. Лишени от живот и светлина, огромните кънтящи пространства на затворения търговски център имат наистина много зловещо.
Любопитно е, че декорът на Ромеро има много общо със снимките на нарастващ брой изоставени молове в цяла Америка - от Калифорния, до Нова Англия. Има над 100 такива безжизнени титани от бетон и стомана, разположени край магистрали и в периферията на далечни американски предградия.
Икономическият упадък в определени области ? най-вече в Средния запад ? съчетан със засилващата се тенденция към онлайн шопинг и нови форми на градски шопинг центрове са запратили привидно непобедимия и типично американски шопинг мол в тежък залез.
Много от моловете процъфтяват, биват реновирани и дори разширявани, но "призрачните молове" бързо се превръщат в "призрачните градове" на началото на XXI век, а фотографите започват да ги възприемат като очарователни, макар и категорично тревожещи зрителя руини.
Отвътре, техните огромни пространства и кичозен дизайн изглеждат дори още по-тъжно от крайморски лунапарк извън сезона
Всичкият мрамор, плочки по стените, широките, наподобяващи холивудски сцени стълби, водещи в нищото, и тъжни детайли като надпис на стената на мола в Крестууд Корт, Сейнт Луис, гласящ "Почивката е лесна", изглеждат едновременно малко долнобробни и донякъде трогателни.
Още по-болезнена е тази гледка всъщност, защото първите американски молове не са били замислени да са десетки километри от всичко и да са достъпни само за големи, климатизирани автомобили с автоматични предавки и електрифициране на всичко.
Виктор Грюн, "бащата на шопинг мола", е искал те да бъдат ядро, около което да се струпват нови поселения - с апартаменти, клиники, училища - и някой ден не в далечното бъдеще - всички удобства и екстри, които са необходими за процъфтяващи градски селища.
Роден във Виена през 1903, Грюн е бил социалист през целия си живот и е учил за архитект в родния си град, преди да го напусне заради Ню Йорк по времето на нацистката анексия на Австрия през 1938. Грюн се заема да проектира първия напълно затворен шопинг мол в света - "Саутдейл Сентър" в Едина, Минесота.
Той отваря врати през 1956, в годината, в която Елвис за първи път пробива в чартовете - с "Heartbreak Hotel", Норма Джийн Мортенсън сменя името си на Мерилин Монро, IBM изобретяват твърдия диск, а Фидел Кастро и Че Гевара пристигат в Куба.
Символът на американския начин на живот
Домовете, училищата, езерата и парковете на Грюн остават напразна мечта, когато Едина, Минесота и впоследствие САЩ като цяло се заемат с продължителен бесен шопинг в сгради, които стават все по-огромни и все по-кичозни.
Молът се превръща в място за разходки, наравно с мястото за шопинг - централна част от съвременната американска култура и модел за голяма част от света, опитващ се да имитира американския начин на живот.
Естествено е имало нещо като молове и много преди "Саутдейл Сентър", започвайки от Траяновия пазар в древен Рим, създаден около 100 г. сл.н.е. от Аполодор от Дамаск, сирийско-гръцки архитект и инженер, а великите сукове на Алепо, Истанбул и Дамаск сами по себе си не са били нещо по-различно от огромни шопинг центрове.
Това, което е новото в американските молове, е че те са напълно затворени, насочени навътре конструкции, предвидени за достъп основно с автомобил, насърчени от облекчените данъци и закони за планирането и разположени на изолирани места.
В средата на 90-те години, американските молове се изграждат с бесни темпове - средно по 140 годишно. И индустрията скача на спирачките едва през 2007, първата година от половин век, в която не са строени нови молове в Америка: рецесията е притиснала здраво американската икономика.
И моловете започват да затварят врати, въпреки че някои стават непопулярни поради причини, които далеч не са само икономически
Когато 35-годишният "Кловърлийф Мол" в Честърфийлд, Вирджиния затваря врати през 2007, в-к "Честърфийлд Обзървър" отбелязва, че въпреки че той е бил популярно място сред семействата през 70-те и 80-те години, "всичко това се промени през 90-те.
Най-добрите клиенти на "Кловърлийф" започнаха да стоят настрана от мола, уплашени от младежите, които започваха да се събират там. Хората започнаха да виждат хлапета с огромни торбести панталони и вериги, висящи от коланите им, и се бояха - смятаха, че това са гангстери."
Молът отдавна е изгубил атмосферата си от 50-те на хедонистична, американска невинност. И тъй като много от тези молове стават излишни, те са изоставени като гигантски отпадък, изхвърлен от все по-големите автомобили.
И тъй като те са градени с все по-амбициозни мащаби и са по същината си огромни кутии с празни стаи вътре, пронизани от километри механични и електрически услуги, те никога не са били сред лесните за промяна на предназначението им сгради, въпреки че много американци предлагат те да станат гигантски развлекателни центрове: боулинг клубове, лунапаркове и казина. Което всъщност не е толкова лоша идея: разрушението на подобни огромни сгради би било пореден пример за очебийно потребление и разхитителност с наистина титанични мащаби.
Сега най-големите молове са в много различни части на света. Най-големият от всички е "Ню Саут Чайна Мол" в Донгуан, който има обща територия, 20 пъти по-голяма от пл. "Св. Петър" в Рим, и над два пъти по-голям от мола "Кралят на Прусия" в Пенсилвания - най-големият в САЩ. Сред 10-те най-големи молове в света, донякъде изненадващо, има два в Иран, а дори Бангладеш с БВП $1851 на глава от населението може да се похвали с нов мол, по-голям от "Краля на Прусия" (в САЩ БВП е $51 749 на глава от населението, според Световната банка).
Ужасът на шопинга
Светът е тръгнал на гигантски шопинг - и все пак, както показва опитът на американските ‘призрачни молове', модата както идва, така и може да изчезва. Скоро, точно както никой сега не знае какво да прави с древноегипетските храмове, шопинг моловете ще се превърнат в археологически и фолклорен артефакт.
И място за живите мъртви, вероятно, въпреки че молът, който Джордж Ромеро избира за снимките на "Зората на мъртвите" - молът в Монроувил, край Питсбърг, отворил през 1969, все още се държи. Той е бил разширен и реновиран през 2013-2014, но все още се къпе в славата на ролята, която е изиграл не само в "Зората на мъртвите", но и във "Флашданс" от 1983, както и в "Момчето, което обичаше тролове" (1984) и в хорър романа на Стивън Книг "Кристин".
Като тип сграда и социално-икономически феномен, шопинг молът има още път, който да извърви, но вече има и примери на разруха и руини. И тези руини ни казват повече от достатъчно за начина, по който Западът и Америка са избрали да харчат и да живеят през последния половин век. Съдейки по снимките на изоставени молове, този начин на живот определено е предизвикващ тревога - и в някаква степен ужасяващ.
