За мен историята с „Читанка" няма никаква емоционална стойност. Аз имам чисто практичен поглед към нея. Аз съм журналист и преводач. Храня се от авторско право. По силата на образованието си превеждам книги от 1995 година и се смятам за професионалист в тази област.
Съществуването на сайта „Читанка" ме прави в някаква степен потърпевша - защото там има качени и мои преводи - но много повече печеливша, което смятам да обясня по-долу. По силата на също така 15-годишния си стаж като журналист виждам икономическа схема в разбиването на „Читанка", която няма нищо общо с прокламираната борба за защита на благосъстоянието на авторите.
Случката „Читанка" има контекст. През 2006 година г-н Явор Колев бе подгонил със същата настървеност сайтовете за филми и музика. Пригласяха му истерично няколко лейбъла. Започна се с плахи арести на тийнейджъри, които качваха съдържание. Тези деца бяха обявени за най-големите пирати на държавата.
Първоначално никой не се запита кой стои примерно зад Аренабг и Дата.бг, кой прибира парите от смс-ите, с които потребителите получаваха достъп до съдържанието им. После медиите зададоха този въпрос. И излезе интервю с един от администраторите на Аренабг, митичния Pay4free, който се хвалеше с още по-митичните си печалби. Оказа се, че арестуваните тийнейджъри ъплоудери не печелят нищо от дейността си освен слава и безплатен достъп до торенти, а парите от смс-ите отиват някъде другаде.
Тогава медиите зададоха и други въпроси. Защо точно сега е таза атака срещу пиратските сайтове за музика и филми? Те съществуваха от години. Официалното обяснение беше, че се защитават интелектуалните права на авторите. Неофициално после се оказа, че след тези акции се появи бизнесът на големите кабелни оператори pay per view - плащаш, за да гледаш филм. Появи се продажба на mp3 в мрежата. Т.е. - някой май е поискал да му се разчисти територията за нова икономическа дейност. И това май бе направено през ГДБОП и г-н Явор Колев. Аз се питам - как точно мотивираха ченгетата най-накрая, след години пиратство в България, да го направят? Остават едни неприятни съмнения за едни материални размени.
В България винаги е имало извратено разбиране какво е свободна размяна. По света това е безкористно пускане на съдържание по алтруистични причини. У нас това е тежка кражба на интелектуална собственост, която после се препродава. Става по два известни ми начина - със смс-и от потребителите за получаване на достъп до съдържанието или с пари кеш от интернет доставчиците, срещу които администраторите на пиратските сайтове пускаха в техните мрежи достъп до сайтовете си. Печалбите бяха огромни и без никакви инвестиции. Което ме накара да бойкотирам подобни български тарикати и да се ориентирам изцяло към Pirate Bay. Където не ми искат никакви пари.
Сега г-н Явор Колев се е заел с виртуалните библиотеки. Като си спомням историята от 2006, е съвсем логично да си задам въпроса - за какъв бизнес този път се разчиства територия? И как асоциацията на издателите най-накрая мотивира ченгетата да го направят?
Когато издателство купува правата на даден автор, за да го издава в България, то получава цял букет от лицензи. Най-скъпи са правата за издаване на хартиен носител. Но с тях вървят и няколко вида по-евтини права. Като киоск-правата - за еднократно издаване и продажба в рамките на определен кратък период заедно с някакъв вид преса, което правеха почти всички български вестници по едно време. И правата за издаване на електронен носител - в интернет, в електронна книга или чрез някакъв друг вид висока технология.
Понякога издателствата плащат целия пакет права, но използват само тези за хартиен носител. Другите си седят неоползотворени. И понеже природата не търпи празно място, а вероятно в България вече отдавна е настъпил моментът да не купуваме само хартиени книги, се появи „Читанка".
Издателите можеха да са малко по-далновидни и да пуснат много по-рано някакъв вид електронни библиотеки, където срещу минимално заплащане да получаваш легален продукт с високо качество, без да се превръщаш в пират. Но не го направиха.
Подозирам няколко причини за това освен недалновидност - залитане по бързи обороти и големи печалби от хартиените носители, възможност да скриеш тиражи, когато става въпрос за хартиен носител (при електронния носител това е по-трудно постижимо), неграмотност и неосъзнаване в какво време живеем.
Каквито и да са причините - издателствата закъсняха. Сега може би са се усетили, че тук има бизнес. И може би са поискали територията да се разчисти. Както беше преди да се появи pay per view.
Аз съвсем сериозно подозирам, че в най-скоро време у нас ще тръгне бизнес с легални електронни книги. Но преди това трябва да бъде смачкана „Читанка" и г-н Колев да разчисти икономическата ниша с показни акции.
В официалните си становища по въпроса издателите цитират пропуснати ползи от свалените от „Читанка" текстове, като забравят нещо много важно. Потребителите на свободната размяна не са техни потенциални клиенти. Това са хора, които не могат да си позволят техните книги на ужасно високи за бедна България цени. Това са неплатежоспособни, но будни хора, към които те не са направили никакво усилие да стигнат. А „Читанка" е канал за реклама в този сегмент на обществото и то напълно безплатна за издателствата. Кой знае, когато доходите на тези хора се вдигнат, най-вероятно след като вече са се запознали по този начин с тях, ще започнат да купуват и легалните им продукти.
Платежоспособните хора винаги купуват легални продукти. Те няма да спрат да дават пари за книги и филми, само защото ги има безплатно в интернет. Това е доказано отдавна по света. Тази статистика накара големите лейбъли да спрат да преследват домашните пирати, а да се съсредоточат само върху корпоративните. Когато свалям нелегално продукт и си го чета у нас, аз ставам обект на реклама. Когато го свалям, за да го препродавам, аз съм престъпник и трябва да бъда гонена от закона.
Не знам „Читанка" да препродава съдържанието си. Аз съм го ползвала съвсем безплатно. Освен това ми е незаменим ресурс в работата, с много технологични възможности за търсене сред текстовете. В мига, в който разбера, че „Читанка" се опитва да препродава съдържанието си, ще ги бойкотирам по същия начин, по който бойкотирах някога Аренабг и подобните на нея.
Вече сме 21-ви век. Никой не може да спре интернет, нито да го цензурира. Налага се да се нагоди. Назидателният тон на издателите не беше най-правилната реакция. Не биваше да ми казват какво да предпочитам. Само стана още по-ясна неадекватността им в новото време и лакомията за печалби.
Което за мен и като техен автор, и като техен потребител е обидно. Защото ако се нагодят към условията на новия век, вместо да ме принуждават с ГДБОП да ползвам само хартиени книги, аз и като автор, и като потребител ще печеля повече. Те - също.
