Шпионаж между приятели – нищо ново!

Бурните оплаквания на европейските лидери и дамгосването на американците като зли шпиони изненадва. Естествено, те са се чувствали длъжни да кажат нещо, докато обсъждаха в Женева общата позиция на ЕС по скандала с подслушването на Агенцията за национална сигурност.

Странна е привидната изненада на лидерите от случилото се. Те или никога не са изучавали американо-европейските отношения от 1945 г. насам, или правят европейските граждани на глупаци, докато се го играят ядосани.

Американският шпионаж, насочен към Европа и останалия свят, е публична тайна. Това даже не е първият път, когато медиите се занимават с темите. Всички са наясно - САЩ подслушват целия свят от десетилетия, при това - и с помощта на Европа.

Световната разузнавателна мрежа ECHELON е най-известният пример за това. Фактът, че ЦРУ слага „бръмбари" и си набира навсякъде агенти по най-високите етажи на властта, също не е е нищо изненадващо.

Над половин век слухтене

Френският журналист Винсент Нозил пише подробно за това в книгата си „Добре пазени тайни - Досиетата на Белия дом и ЦРУ за Франция и нейните президенти 1958 г. - 1981 г.". От изследването му се разбира, че още от 1945 г. и особено след връщането на власт на Шарл дьо Гол през 1958 г., на нейна територия са се провеждали разузнавателни операции, като външната политика и ядрената програма на Париж са били от особен интерес.

През февруари 1960 г. американски самолети излетели от Либия, за да вземат проби от радиоактивния облак, който се вдигнал след първия ядрен опит на Франция. През 60-те друга машина на американските ВВС снимала от въздуха АЕЦ „Пиерлате". В отговор на френските протести, американците просто се извинили.

С въвеждането в употреба на разузнавателните сателити около 1961 г. се повишили и шпионските възможности на САЩ. Спътници като струващите по 1.5 млрд. долара бройката KH-11 снимали, а Magnum подслушвали по 100 млн. разговора месечно.

През 1995 г. тогавашният американски президент Бил Клинтън разреши да бъдат публикувани стотици снимки на Франция и други страни, направени от космоса - безсрамно и без никакво обмисляне. С 40 млрд. долара космически военен бюджет (от които над половината са за разузнаване), не е чудно, че има толкова много събрана информация.

Един ден, когато бях на среща в Пентагона, офицер от флота ми прошепна „Опитът Ви с ракетата М4 беше успешен". Ушите на Америка чуват добре. Приятелят ми Василий Мишин, който оглавяваше съветската лунна програма, веднъж ми каза, че американските шпиони са из целия СССР - даже и в бункера на пусковата площадка в Байконур.

КГБ знаело, че един от техниците донася на щатските спецслужби, но така и не успяло да го хване. Потвърждението дошло 30 години по-късно - след края на Студената война. Мишин продавал на търг в Ню Йорк дневника си от 60-те години, когато получил от непознат мъж своя снимка, направена от агента. ЦРУ все още показва мускули.

Лицемерието е част от пейзажа

Нека не бъдем наивни: Всеки шпионира останалите. Нека бъдем реалисти: Всяка държава извършва шпионски операции, докато го осъжда, когато се окаже, че сама е била цел на чужди спецслужби. Студената война може и да е приключила, но това не означава, че живеем в перфектен свят.

Вчера военният и политическият шпионаж срещу СССР преобладаваха. Днес играта е икономическа и политическа с много цели за следене. Франция, със своята Генерална дирекция за външна сигурност, също е част от глобалния шпионски пейзаж.

Днес САЩ осъжда китайския кибершпионаж, докато прави същото по цял свят. Аз самият съм прекарал 30 години от живота си в търсене и събиране на информация за американските ядрени оръжия, но това не ми е пречело да обменям с колеги от САЩ информация за съветските ракети.

Фактът, че политиците са изненадани сам по себе си е изненадващ, макар негодуванието им да е очаквано. При всяко положение, едно нещо е ясно отдавна - светът не е черно-бял и винаги някъде се води война. Единственият проблем е, че вече не знаем как да различим приятелите от враговете си.

*Авторът Жак Вилан е член на Аерокосмическата академия на Франция