В Интернет процъфтяват хипотезите за бъдещето на една емблематична фигура.
Дали той ще продължи за още сезон? Дали вече си събира багажа? Кой ще го замести като главна фигура в една от най-внимателно следените драми в света? Всеки ден анализаторите преглеждат публични речи, документи и видеозаписи за ориентири.
Не, не става дума за съдбата на някой герой от тв сериал. Говорим за Бен Бернанке от Федералния резерв на САЩ
Вторият мандат на брадатия професор от Принстън изтича през януари 2014 г. И многомилиардният въпрос, надвиснал над пазарите по цял свят, е дали той ще остане на поста си за още един мандат.
Основните хипотези сред наблюдаващите събитията във Фед са, че това няма да се случи. Още повече че той изпълняваше задълженията си в крайно трудни и изтощителни времена. Фед на Бернанке водеше САЩ и глобалната икономика през кризите на 2008 и 2009, както и през нестабилното и разочароващо възстановяване от тях.
Свел краткосрочните лихви до нулата и ангажиран в огромни покупки на активи, Федералният резерв вече е практически лишен от средства да се меси в икономиката. Постоянните му призиви към Конгреса на САЩ да се откаже от икономиите биват игнорирани.
А Бернанке, който навлезе в публичния живот като експерт, назначен от Буш, вече е обект на сериозна омраза сред голяма част от американската десница. Той вече е достигнал до етапа, където Фед сам по себе си не може да направи особено много - така че Принстън сигурно вече му изглежда много по-привлекателен вариант.
Една от основните цели на Бернанке беше да увеличи прозрачността на Федералния резерв
Предшественикът му Алън Грийнспан бе прочут с целенасочено объркващите си изказвания, които предизвикваха хаотични догадки сред търгуващите с ценни книжа и инвеститорите. Съзнавайки, че сега живеем в по-нестабилни времена, в които Федералният резерв играе много по-важна роля в глобалната икономика, Бернанке се стремеше към много по-ясен курс.
Неговият Фед обичаше да подава ходовете си към пазара предварително и да действа с определена скорост, за да се избягват резки продажби на книжа. Например в последните месеци Федералният резерв започна да полага основите за дискусии около евентуалното намаляване на програмата за изкупуване на активи на стойност $85 млрд. месечно. Това е страховитото "изтъняване", което напоследък докарва до призляване всички играчи на борсите.
И все пак дори и само с оставащи 7 месеца на този мандат, Бернанке не направи особени декларативни изявления за бъдещето си. Все пак е възможно да го предречем - донякъде. На пресконференция през март - част от опитите му за по-голяма прозрачност - Бернанке намекна, че може да не остане на линия до оттеглянето на политиките за нулеви лихви.
"Не мисля, че съм единственият човек на света, който може да ръководи края им," коментира той. В предишни пресконференции Бернанке вече е споменавал, че не е водил разговори с Обама за трети мандат. През март обаче той каза буквално следното: "Разговарях с президента за кратко, но нямам никаква информация за вас в тази насока."
Тези изявления карат наблюдателите на Фед, свикнали да разлагат на съставните й части всяка публично изречена фраза на дори незначителни представители на централната банка в търсене на скрит смисъл, да поглаждат бради и свиват вежди.
Това не е всичко. През април Бернанке каза, че вероятно ще пропусне годишната конференция на Федералния резерв в Канзас. Това е все едно Томас Фридман да пропусне Давос, или Бил Клинтън да пропусне конгрес на демократите. Конференцията в Джаксън Хоул е място, където централните банкери държат да бъдат виждани.
От Федералния резерв се оправдаха с "конфликт в графиците". Анализаторите на Фед обаче веднага се заеха да четат между редовете. "Чудя се дали това означава точно това, което всички ние смятаме," коментира Тим Дай, професор по икономика в университета в Орегон и собственик на блога FedWatch - с други думи, дали наистина Бернанке си събира багажа за януари догодина.
Преди седмица, изнасяйки изпълнена със ирония реч в Принстън, Бернанке като че ли се забавляваше да разиграва вманиачените анализатори на изявленията му
Започна речта си с думите: "Наскоро разпитах какъв е статутът ми в университета - и дали още се пази мястото ми, и в отговора, който получих, ми заявиха: "За жалост Принстън има повече квалифицирани кандидати за щатни постове, отколкото може да си позволи". (Фразата бе придружена от бележка под черта: "Забележка за журналистите: Това е шега. Отпускът ми от Принстън изтече още през 2005 г.")
Има нещо в речта му, което подхранва хипотезите и от двете страни в спора. "Не се опасявайте да оставите драми да се развиват пред вас," посъветва той възпитаниците на Принстън. (Дали това е знак, че е бил готов да види драматични резултати от скорошните си фискални политики да се случват през следващите години?)
От друга страна, тонът на речта му - Бернанке бе по-отпуснат, безгрижен, дори свободен, отколкото е бил в публичните си изявления до този момент - звучи сякаш той наистина се е размечтал да се върне в Ню Джърси.
Що се отнася до наследника му, маловероятно е той да е от назоваваните прочути имена като бившите финансови министри Лари Съмърс или Тимъти Гайтнър
Дори враговете на Бернанке признават, че Федералният резерв на САЩ се нуждае от приемственост. Вицепрезидентът на Фед Джанет Йелън е стабилен съюзник на Бернанке през целия му престой във Фед и има практически идеалната академична (докторант от Йейл) и политическа (служител в Белия дом при Клинтън) биография за поста. Тя е най-вероятният и естествен негов наследник - и вече оповести, че ще присъства на конференцията на Фед в Канзас.
Назначението на Йелън ще е уникално поне по няколко начина. Първо, тя е жена. Второ, и вероятно по-важно, тя е представител на Демократическата партия. Една от най-странните черти на американската икономическа политика през последния четвърт век е, че когато са имали възможности да назначат нов председател на Федералния резерв, и Клинтън, и Обама просто са преназначавали републиканците-икономисти, избрани от предшествениците им - републиканци.
