През май в статията "Учат български...по български" писахме за проблемите на българските училища в чужбина. Оказа се, че има сериозни проблеми с разпределението на средства между училищата в различните държави и липса на контрол и злоупотреби при изразходването на държавните субсидии в самите училища.
На редакционната си поща отново получихме писмо от представител на българско училище в чужбина, който разказва за проблемите с парите за образование зад граница. Ето какво ни написа Бойка Попова:
През юли се явих на конкурс за директор на българското училище в гр. Вашингтон в САЩ и бях избрана единодушно от Борда на настоятелите. Българският образователен и културен център "Св. Кл. Охридски" (БОКЦ) е американска организация с нестопанска цел, с мисия да съдейства за увеличаване на познанията по български език и култура, като провежда съботно училище за местните деца от български произход.
Училището е лицензирано от МОН по програмата "Роден език и култура зад граница" и удостоверенията за завършен клас се признават в България. Освен това, МОН отпуска субсидия от близо 40 000 долара за нашите 125 ученици. Според устава на БОКЦ трябва да съблюдаваме изискванията на МОН, едно от които е да се организира родителски съвет, който да упражнява наздор върху Борда на настоятелите относно изразходването на средствата от министерството.
От Борда на настоятелите категорично ми забраниха да организирам родителски съвет, защото те изпълнявали функциите на родителски съвет и можели сами да се контролират, но със злобни и обидни имейли... Отказах да се съглася, защото една проверка от МОН може да доведе до отнемане на лизенза и субсидията. Започнах да ровя, поисках документация за изминалите години, не получих нищо, само един неофициален финансов отчет.
Имам постъпили сигнали за злоупотреби, но не мога да направя проверка поради липсата на документация. Четири от класните стаи са за по 8-10 ученици, а са натъпкани по 18 деца, оттам имаме проблеми с дисциплината, на едно момиченце миналата седмица му стана лошо. Оправданието е, че наемите са високи, но цялата сума от МОН се спестява, защото учениците плащат допълнителна такса 70 долара на месец и тези пари стигат. Бордът ми отказа сформирането на театрален кръжок под ръководството на виден професионалист, родител на наше дете от втори клас, а пари в сметката има и то много. От 12 години насам не е правен одит на организацията, прозрачност няма...
Тази събота ми връчиха документ, че ме уволняват, пак единодушно, но се оказа, че това не е заповед за уволнение, а споразумение за напускане по взаимно съгласие, което няма да подпиша. Междувременно всички родители бяха уведомени същата вечер, че съм уволнена, "effective immediately"* (естествено с добавената кал по мен, че съм преследвала лични интереси и амбиции - заплатата ми е 300 долара месечно, а това не стига само за бензин, да не говоря, че ми отива всичкото свободно време за комуникация и документация) и че заместник-директорката Меглена Любенова временно ще изпълнява длъжността директор. Между другото, въпросната Меглена Любенова има завършен само седми клас в България и гимназия в САЩ и твърде много въпросителни около личността й.
От вчера тече обява за нов директор на уебсайта на училището, както и на сайта на българската общност във Вашингтон. Би трябвало да бъда уведомена за съвещанието на Борда, на което е обсъждано уволнението ми, защото директорът е член на Борда по право. Никой не ме уведоми - така Бордът още веднъж наруши собствените си закони. И така, тече малък скандал. Звънят ми родители и колеги. Ако телефоните излъчваха радиация, досега да съм умряла от облъчване. Очаквам в събота да има панаири, да ми бъде отказан достъп до сградата, а колегите вяроятно няма да влязат в час, ако не получат обяснения за действията на Борда. Натрупване на напрежение има от години.
Другия вторник имам среща с посланик Елена Поптодорова, сградата на училището е само на пет километра от посолството.
Уведомила съм МОН за състоянието на нещата, защото България отпуска над 5 милиона лева по тази програма и ми е тъжно, че вместо ние, богатите имигранти да даваме на изстрадалата ни родина, България дава от собствената си кръв, за да пребъде роден език и култура, а някои хора не ги е грижа и си играят на училище. Чувам, че и в други училища зад граница има злоупотреби и скандали. Как не се научи бай Ганьо поне малко на демокрация и уважение просто от въздуха, който диша наоколо...
Лъч надежда беше срещата на училищната общност с министъра на външните работи Даниел Митов миналата събота. Всички бяхме приятно впечатлени от откровения му диалог и ангажираността към проблемите.
"Нашингтон".....
Ти си ненормална да работиш за $300 на месец.
Г-жо (бивша) директорко, във статията ви пише всичко друго, но не и за какво са ви уволнили. За някой който твърди че не преследва лични интереси, цялата ви статия говори само за пари. Дали чрез това уволнение не са ви спряли да грабнете парите от МОН ?? Ако е така, сигурно с право са ви уволнили ... наистина тази ваша история мирише много на Нашингтон.
Тя е в САЩ. Там всичко се измерва в пари. За какво да пише? И малко демагогия и преиграване с това: "...България отпуска над 5 милиона лева по тази програма и ми е тъжно, че вместо ние, богатите имигранти да даваме на изстрадалата ни родина, България дава от собствената си кръв,...", което малко не се връзва с предишното: "... заплатата ми е 300 долара месечно, а това не стига само за бензин, да не говоря, че ми отива всичкото свободно време за комуникация и документация..."
Всъщност, жената е поела поста явно на добра воля (оставяме настрани питанките, касаещи интереси). Явно е, че над нея смърди. За това иде реч!
Лелееее, това е ужасно! Госпожо, не се давайте, раздухайте историята още!
>Тя е в САЩ. Там всичко се измерва в пари. Тя взима $300 на месец. $300. С толкова в САЩ човек не може да си покрие и храната, да не говорим за наем, транспорт, здравни застраховки и прочие разходи, нужни за елементарно оцеляване. Очевидно, тогава, не го прави за парите, и не мери нещата в пари. Но, виж, ако си престаряваща продавачка в железария, да - тогава вероятно може да си по-склонен да мериш всичко в пари. В което няма нищо лошо, но, от друга страна, само пълен човешки боклук би допълнително се опитвал да принижи други хора до собственото си ниво на душевна нищета и мизерия. Спести ми лицемерието си. Знам, че приижда като зло цунами в тясната ти, съсухрена душица.
>Обикновено всички учителки и настоятелки са кукувици за връзване Наистина ли нямаш дори помен от човешко достойнство? ОК, дори да имаш някакви наблюдения и опит, какво точно постигаш, когато коленно-рефлексно обобщаваш и лепваш грозния етикет? Изобщо знаеш ли нещо за тази жена? Нещо поне? Например, че е учила в НПМГ и СУ? Или предпочете да не знаеш нищо за нея, защото колкото по-анонимен човекът, толкова по-лесно можеш да го заклеймиш без особени угризения на съвестта? Честно, ебаси хората сте..
А в българските училища в булгаристан изнасилват децата......
deowin разцепва, кефи ме когато хейти в името на роботската справедливост
Ако съществува човешка слабост, която наистина ме дразни, то е липсата на достойнство във всичките й форми. Защото, ако изобщо можем да говорим за моралност, то според мен коректното отношение към всеки друг човек и приемането му като принципно равнопоставен на всеки друг, включая теб, в правата и свободите му е определено един от основните постулати. И, да, не ми харесва идеята човешкият род да е изконно аморално предприятие, това за мен би го лишило от смисъл. Ако си струва да се живее, то следва, че съществува някакъв морал. Според мен си струва да се живее.
Регистрирах се специално, за да кажа нещо под тази статия, защото ние сме подмолни балканци, в душите си рушим. Ако видим българин, направил нещо с ръцете си, с желание, с труда си, първото което ни идва отвътре, е да го разрушим. Да го напюем и да скачаме отгоре. Казвам го с много болка, от другия край на света спрямо Вашингтон и като човек, който в момента работи по обединяването на една българска общност в друга държава. Българските училища в чужбина се създават с едно еднинствено средство - желание. Много труд, много лично време, откраднато от времето за собствените ни деца. Тези митични милиони, които се привиждат на тази госпожа - пишман директорка, са разпределени в толкова тънка струйка между държавите, че без лични средства и личен труд и време, нищо няма да стане. Няма келепир в тези училища, г-жо бивша директорка (няма да си направя труда да Ви запомня името, извинете). Единственият келепир е българското, което пазим у децата си. Един-единствен път съм говорила с човек от училището във Вашингтон. Помолих го за помощ и я получих - съвет, материали, споделен опит. Нямаше пари, нямаше корист, само любов към това което правят и желание да помогнат. Като знам колко МНОГО, МНОГО ТРУД иска това училище, искам да Ви кажа, че ме е срам от Вас. От балнанския Ви темерутлък и желанието за 5 лева да се изплюета на труда на българите от Вашингтон. Всъщност ще си запиша Вашето име, само за да го разпространя сред колегите си от българските училища в Европа, за да Ви държат на 50 метра отстояние от вратите на училищата си, създадени с любов.
До редакцията: това, което сте пуснали, е един обикновен донос. При това гнусен. Такива доноси ги пишеха комунягите в България преди 1989 г., когато искаха да се настанят на някое топло място. Стилът е същия, средствата за борба са същите. Българското училище във Вашингтон е създадено преди повече от 13 години, а постановление #334 е само от две години. То започна да действа едва в 2012. Борда на училището във Вашингтон се състои само от родители, нещо, което госпожата, написала доноса, забравя да отбележи. Това са родители, които се грижат техните деца да знаят български език и да запазят българските си корени далеч преди българската държава да се сети да се грижи за училищата зад граница. Писмото е уникална гадост, ще посоча само няколко несъответствия, които страничните хора не знаят и няма как да знаят, а редакцията нехае, защото явно гони скандали и се радва да публикува мръсотии: 1. Г-жата казва, че била кандидатствала за място "директор" на училище през м. юли 2014. И забележете: първото, което й прави впечатление е, че в сметката "имало пари и то много". Тя иначе е много благородна, от пари хич не се интересува, но някак си парите на организацията в която тя не е работила дори 1-2 месеца, много я интересуват. Осветление за непосветените: във всяка сметка на училище зад граница по постановление #334 има пари през м. септември по една проста причина: през август МОН превежда половината от сумата на всяко училище за следващата учебна година, в случая 2014/2015. На госпожата може да й се иска да й дадат за заплата всичките пари от организацията за която тя изобщо не е работила, но нещата са прости. С тези пари училището ще купи учебници, ще плаща наем и ще дава заплати на учителите си поне половин година. Толкова по тази парична гнусота. 2. "Класните стаи били претъпкани, на някакво момиченце му станало лошо". На едно малко дете, госпожо, може да му стане лошо по много причини, предполагам, че не е от претъпканата стая. Като ви чета и преценявам истиността на писаното от вас, мисля си, че такова нещо едва ли се е случвало. 3. Някои директори на училища в чужбина са работили десетки години за каузата на българите зад граница. Безплатно, при това! В самото училище за което говорите също е имало такива. Но вие определено не сте сред тях. След месец в това училище вие имате наглостта да пишете гнусотии, една от които е, че сте получавали "само $300". А колко предлагате да ви плащат? $3000? 4. Сигурна съм, че посланик Поптодорова не стои зад клеветник като вас, защото тя е една от феновете на това училище. 5. Чуйте ме вие и редакцията, която ви е публикувала: в момента създавате крамоли, пишете лъжи, интриганствате и мърсите българското достойнство на родолюбците във Вашингтон само с една цел: искате да разцепите училището, да вземете част от децата му наготово и да кандидатствате като ново училище пред МОН. Вие сте прозрачна, защото не сте първата създаваща кароли в хубви училища зад граница след 2012 г. Предлагам редакцията да се заинтересува дали за учебната 2015/2016 няма да се появи ново училище във Вашингтон, начело стази госпожа. Бих посъветвала МОН да не регистрира по постановление #334 училище, което няма поне 3 годишна история и то история създадена с БЛАГОТВОРИТЕЛЕН труд. Работете 3 години безплатно за българската кауза и тогава елате да ни кажете колко сте добра и родолюбива. Мръсници като вас, които плюят на десетилетния труд на толкова хиляди български просветители зад граница, трябва да се гонят през девет земи в десета.
Да засечем сега за колко време последните два коментара 16 - на Алекса и 17- на Мара, ще изчезнат. Аз ги копирах и ще ги постна отново, ако ги изтрият. Ей, прасе, нещо по въпроса да изгрухтиш, вечна опозицийо, ей така само за спорта. А ще имаш ли очи да се извиниш за непрекъснатите си, с нищо непровокирани обиди?
След като прочетох „сигнала“ още когато беше горещ, с интерес взех да проверявам дали няма да има продължение. Как премина срещата в посолството, дали се доказаха тези злоупотреби? Така де, то като кажеш „А“ трябва да кажеш и „Я“. Иначе що за произведение е това. За жалост не се вижда никакъв светъл лъч за това. Но викам си не бива да се оставят читателите в неведение. Та започнах да ровя и ето какво излезе. С първият прочит на „сигнала“ веднага лъха една неподправена ръка на творец. Оказа се, че г-жа Попова е и поетеса. Произведения като „На крачка от светлината“ http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Na-krachka-ot-svetlinata/163319.html и “Реалност без рима“ http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Realnost-bez-rima/138410.html разкриват една ранима, раздвоена душа. На колко ли години са Бойка и Мила сега? Продължих моето разследване в сайта http://casesearch.courts.state.md.us/inquiry/processDisclaimer.jis . Оказа се, че септември, месеца в който г-жа Попова бе уволнена, не е от най-щастливите и. На 29 септември, два дена след като е била уволнена, г-жа Попова загубва заведено дело за $1,000. От същия сайт научаваме, че въздуха който диша г-жа Попова не и се е отразил добре в спазването на законите по пътищата – през юни 2012 докато се е усетила превишава ограничението на скоростта (76/55 mph т.е. 122/88 кмч). Изглежда ноември месец е месец за нови начинания за г-жа Попова. Наскоро се навършаха 7 години от основаването на фирмата и, LADY CLEAN INC., с предмет на дейност почистващи услуги на офиси и домове. По-рано, на 2-ри ноември 2014, желанието и да ръководи училище се сбъдва отново. Тя става директор на новооткритото училище, http://botevacademy.org/, в близост до това, от което тя бе уволнена. Явно е решила да си поиграе на училище отново, но профилът и в LinkedIn, https://www.linkedin.com/pub/boyka-popova/a5/3/431, все още не е обновен за да отрази нейното предишно уволнение. Director Bulgarian Educational and Cultural Center "St. Kl. Ohridski" September 2014 – Present (3 months) Интересно съвпадение е, че основателят на училище „Христо Ботев“, Бойко Антонов ,е неин много близък приятел. Между временно, училище „Св. Климент Охридски“, http://www.bgschooldc.com/?q=bg/node/6 , e назначил нова директорка. Чувам, че някои учители напускат училище „Св. Климент Охридски“ за да се присъединят към новообразуваното училище, но както се казва пилците се броят на есен.