През май в статията "Учат български...по български" писахме за проблемите на българските училища в чужбина. Оказа се, че има сериозни проблеми с разпределението на средства между училищата в различните държави и липса на контрол и злоупотреби при изразходването на държавните субсидии в самите училища.
На редакционната си поща отново получихме писмо от представител на българско училище в чужбина, който разказва за проблемите с парите за образование зад граница. Ето какво ни написа Бойка Попова:
През юли се явих на конкурс за директор на българското училище в гр. Вашингтон в САЩ и бях избрана единодушно от Борда на настоятелите. Българският образователен и културен център "Св. Кл. Охридски" (БОКЦ) е американска организация с нестопанска цел, с мисия да съдейства за увеличаване на познанията по български език и култура, като провежда съботно училище за местните деца от български произход.
Училището е лицензирано от МОН по програмата "Роден език и култура зад граница" и удостоверенията за завършен клас се признават в България. Освен това, МОН отпуска субсидия от близо 40 000 долара за нашите 125 ученици. Според устава на БОКЦ трябва да съблюдаваме изискванията на МОН, едно от които е да се организира родителски съвет, който да упражнява наздор върху Борда на настоятелите относно изразходването на средствата от министерството.
От Борда на настоятелите категорично ми забраниха да организирам родителски съвет, защото те изпълнявали функциите на родителски съвет и можели сами да се контролират, но със злобни и обидни имейли... Отказах да се съглася, защото една проверка от МОН може да доведе до отнемане на лизенза и субсидията. Започнах да ровя, поисках документация за изминалите години, не получих нищо, само един неофициален финансов отчет.
Имам постъпили сигнали за злоупотреби, но не мога да направя проверка поради липсата на документация. Четири от класните стаи са за по 8-10 ученици, а са натъпкани по 18 деца, оттам имаме проблеми с дисциплината, на едно момиченце миналата седмица му стана лошо. Оправданието е, че наемите са високи, но цялата сума от МОН се спестява, защото учениците плащат допълнителна такса 70 долара на месец и тези пари стигат. Бордът ми отказа сформирането на театрален кръжок под ръководството на виден професионалист, родител на наше дете от втори клас, а пари в сметката има и то много. От 12 години насам не е правен одит на организацията, прозрачност няма...
Тази събота ми връчиха документ, че ме уволняват, пак единодушно, но се оказа, че това не е заповед за уволнение, а споразумение за напускане по взаимно съгласие, което няма да подпиша. Междувременно всички родители бяха уведомени същата вечер, че съм уволнена, "effective immediately"* (естествено с добавената кал по мен, че съм преследвала лични интереси и амбиции - заплатата ми е 300 долара месечно, а това не стига само за бензин, да не говоря, че ми отива всичкото свободно време за комуникация и документация) и че заместник-директорката Меглена Любенова временно ще изпълнява длъжността директор. Между другото, въпросната Меглена Любенова има завършен само седми клас в България и гимназия в САЩ и твърде много въпросителни около личността й.
От вчера тече обява за нов директор на уебсайта на училището, както и на сайта на българската общност във Вашингтон. Би трябвало да бъда уведомена за съвещанието на Борда, на което е обсъждано уволнението ми, защото директорът е член на Борда по право. Никой не ме уведоми - така Бордът още веднъж наруши собствените си закони. И така, тече малък скандал. Звънят ми родители и колеги. Ако телефоните излъчваха радиация, досега да съм умряла от облъчване. Очаквам в събота да има панаири, да ми бъде отказан достъп до сградата, а колегите вяроятно няма да влязат в час, ако не получат обяснения за действията на Борда. Натрупване на напрежение има от години.
Другия вторник имам среща с посланик Елена Поптодорова, сградата на училището е само на пет километра от посолството.
Уведомила съм МОН за състоянието на нещата, защото България отпуска над 5 милиона лева по тази програма и ми е тъжно, че вместо ние, богатите имигранти да даваме на изстрадалата ни родина, България дава от собствената си кръв, за да пребъде роден език и култура, а някои хора не ги е грижа и си играят на училище. Чувам, че и в други училища зад граница има злоупотреби и скандали. Как не се научи бай Ганьо поне малко на демокрация и уважение просто от въздуха, който диша наоколо...
Лъч надежда беше срещата на училищната общност с министъра на външните работи Даниел Митов миналата събота. Всички бяхме приятно впечатлени от откровения му диалог и ангажираността към проблемите.
