Сега да се разберем. Няма да пиша нищо за ACTA. Сложих я в заглавието, за да привлека повече читатели, които да се подведат по актуалното събитие с протеста и да преглътнат остатъка от това лежерно неделно четиво.
И така, скъпи приятели... Неделя е. Ден спокоен, тих и приятно хладен. Около минус 14.
Винаги ставам рано в неделя. Правя си кафе, чета новините. Понякога, ако съм в добро разположение на духа, гледам и телевизия.
Днес не съм в такова разположение на духа. Кафето е свършило и трябва да излизам.
Може би не знаете, но да излезеш напоследък си е истински подвиг. Първо - много е студено. Второ - има сняг и лед едновременно. Трето - живея на такова място, че най-близкият магазин се намира на поне 500 метра от нас.
Мислите си, че това е нищо разстояние...
Опитайте се да го вземете, когато е поледица, а вие не сте си пил сутрешното кафе и сте леко изнервен.
В този момент на вратата ми се звъни.
Пешо, комшията, вика - „Съседе, да ти се намира малко хляб, че ако трябва да излизам, ще умра".
Викам - „Имам! Правя ти бартер за малко мляно кафе".
След 10 минути всичко е наред. Аз седя пред традиционната гореща сутрешна напитка, а комшията маже филии с лютеница на децата.
И тъкмо да потъна в спокойствието на неделната утрин, органайзерът на телефона предателски започва да писука.
Поглеждам и с ужас установявам, че след 2 дни е 14 февруари.
Сега да ви кажа. Мразя 14 февруари. И 8 март мразя, ама 14 февруари го мразя повече.
Особено тази година, в която на 14 февруари температурите едва ли ще надвишат 10 градуса под нулата.
Мислите започват да пулсират една след друга - „Така, трябва да купя цветя. Подарък за жена ми, ама тайно, да не разбере. Тя винаги разбира, така че трябва да го взема в последният възможен момент. Да резервирам маса в ресторант. Да се обадя на родителите да пазят детето в тази вечер. Друго, друго... А, да, понеже ми бавят парите, да се обадя на някой да ми услужи с кинти до другата седмица..."
Да, явно неделята ще е ден за организация.
В този момент звъни телефона. Ники, един приятел.
„А бе" - вика той - „Вчера беше ли на протестите срещу ACTA? Беше яко, пълно с народ."
„Бях" - викам - „Стори ми се, че сме много, ама после разбрах, че в едно сутрешно предаване един водещ казал, че сигурно ще се съберат 13 души. Като се прибрах, прочетох, че сме били 4000. Вече не знам колко сме били, мамка му."
„Бе, не знам дали сме били 13, ама опашката беше от съдебната палата до пилоните на НДК" - отвърна ми Ники.
„Май така беше, ама... сега имам други проблеми. Организирам 14 февруари" - казах аз с лека тъга в гласа.
„Защо страдаш, бе. На Трифон Зарезан винаги е много весело."
„Защото ние празнуваме Свети Валентин. А аз го мразя тоя Свети Валентин. Ресторанти, таксита, цветя, подаръци. Бе мразя го и това си е!"
„Оставям те" - каза Ники - „Да разбирам, че няма да дойдеш на купона, който организирам по мъжки на 14."
„Не, няма да дойда" - с лека завист казвам аз. И се залавям да разглеждам сайтове с подаръци.
Сребърно сърчице. Амурчета от камъни Сваровски. Колиенца. Малки сладки плюшени котенца.
И както си разцъквам, написал в търсачката словосъчетанието „ден на Свети Валентин", виждам, че на едно от първите места излиза новината - „11 процента от българските жени биха прекарали денят на свети Валентин в компанията на Бойко Борисов"...
Тук вече толерантността ми се изчерпва.
Викам си - добре де, то бива анти - ГЕРБ пропаганда, бива...
Ама да подтикват някой... Па бил той и премиерът.
Да го карат горкия човек да прекара Свети Валентин в компанията на 11 процента от дамите у нас...
Това ми се струва жестоко.
Ами общо - взето това е историята. Нищо работа. Седя си, неделята си тече.
Навън е студено и не ми се излиза изобщо.
А и защо да излизам - вчера излязох на митинг срещу ACTA.
А после най-гледаната българска телевизия излъчи 10 секунден клип от протеста, в който определи бройката на протестиращите на около 4000.
От едно ме е най страх...
Да не би така, както преброиха бройката на митингуващите, да са броили и тия 11 процента от дамите, желаещи да прекарат празника на влюбените с генерал Борисов.
И да се окаже, че всъщност процента е доста по-висок, около 35 - 40...
Че тогава горкият премиер го е закъсал...
Казах, че няма да пиша за ACTA. Ами, май ви поизлъгах.
Ама само малко. Все пак Валентин чука на вратата.
Приключвам с тая статия и отивам да си изхвърля телевизора през прозореца.
Предполагам, че с това няма да ощетя някоя корпорация.
Грешка - горещо се надявам да ощетя някоя корпорация. Все пак денят на влюбените още не е дошъл. Имам право да хейтвам, дето се вика...
