Енергична, общителна и с чувство за хумор. Детелина Смилкова е специалист с експертиза в образованието и човешките ресурси, вицепрезидент е на частния университет Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), който тази година отбелязва своята 15-та годишнина.
Освен вицепрезидент на частния университет, Смилкова е и председател на Българската асоциация за управление на хора.
Срещаме се по повод на годишнината на университета, за да обсъдим има ли бизнес в образованието, как се мотивират студентите и може ли бизнесът да си "поръча" специалистите, които му трябват.
- Как бихте описали работата си?
- Моята работа е да гледам в бъдещето, да усещам пулса на пазара и нуждите на бизнеса.
- Къде виждате мястото на ВУЗФ в академичната среда в България при толкова силна конкуренция?
- Висшето училище по застраховане и финанси беше създадено преди 15 години, като университет, който да откликва на нуждите на бизнеса. Фирмите търсят подготвени кадри с конкретен профил и умения - мениджъри от среден и висок клас във финансовия сектор, IT сектора, дори строителството - хора, които могат да взимат решения и да управляват проекти и процеси.
80% от преподавателите ни са висши мениджъри, които ежедневно решават казуси и са в крак с най-актуалните тенденции. Те са млади и успешни хора, всички са англоговорящи, голяма част от тях са докторанти на чуждестранни университети.
При нас не можеш да завършиш, ако не си минал през стаж по специалността си. Ние нямаме безработни студенти. Ние даваме на студентите задание и им намираме компания, в която да правят стажа си.
- Сегашните студенти са представителите на т. нар. "милениали", които маркетолозите упорито се опитват да изучат. Какво може да кажете за тях?
- Най-важното нещо, на което се опитваме да ги научим като поколение, е справянето с несигурността. За тях е характерно постоянното усвояване на нови знания и умения, ученето през целия живот. Житейският цикъл вече не е линеен - раждаш се, учиш, работиш, пенсионираш се. Днес хората учат, работят, почиват, сменят типа работа, пътуват, работят по проекти и т.н.
В резултат на което ВУЗ-овете вече приемат хора на различно житейско ниво и с различна квалификация.
Ние също се променяме. Бизнес университетите по света вече не са това, което бяха - само около 60% до 70% от това, което се учи в бизнес университетите е икономика. Останалото е практическата част и изваждането на човешките умения - да можеш да взимаш решения, стратегическо мислене, ангажираност, амбициозност, работа в екип. Имплементираме и технологиите - защото бизнесът казва "ние не искаме да ни подготвяте счетоводители, които знаят "дебитна сметка - кредитна сметка", ние ще ви дадем този софтуер. Искаме да ги научите да анализират тези данни и да ни дадат мениджърското решение".
Затова разчитаме на тази интердисциплинарност между фундаменталните икономически знания плюс психология. Преговорите, продажбите, взимането на решения - всичко това е психология. Когнитивни процеси и взимане на решения, бизнес конфликти и медиация, бизнес психология, психология на рекламата, психология на потребителското потребление - вече това се учи при нас.
Неотдавна имах среща със SAP, след която реагирахме и направихме магистратура, която да подготви млади хора за имплементирането на ERP - първите 30 човека бяха наети веднага.
- Тоест какъв е цикълът на промяна на вашата програма?
- Ние сме като Apple - всяка година вадим нов модел. В днешно време една година е много голям период. Как например да не пуснем "Кибер сигурност", като гледаме всичко, което се случва около нас, или "Дигитална трансформация"?
Всички говорят за иновации, но го правят така, че иновациите ни звучат като Био-то - като някаква екзотика. Направихме магистратура "Мениджмънт на иновационния диалог". Идеята е да се срещнат бизнесът от една страна, публичният сектор и обществото на НПО-тата.
Постоянно излизат нови професии. Много малко хора от бизнеса ще си признаят, че могат да прогнозират само до 2-3 години, и то не с пълна яснота. Истината е, че никой не знае колко хора ще му трябват до няколко години и какво ще се случи с кадрите. В същото време един традиционен цикъл на планиране в университета е 5 години. Доскоро и аз самата обвинявах университетите, че не са про активни. Но в момента сме в ситуация самият бизнес да не е наясно кои професии ще изчезнат и кои ще дойдат.
Информацията е навсякъде, всеки има достъп до нея, ние учим студентите да анализират информацията и да вземат онези решения, които машините не могат да вземат.
Преди 7-8 години поисках среща с представител на Шефилдския университет, на който сега сме партньори. Това беше точно преди влизането ни в ЕС. Казах им, че ми трябват точно 5 минути, за да се аргументирам защо тяхната програма ще се развие много добре у нас и така и стана в годините. Какво представлява тя като модел? Това е обърната пирамидата, така че преподавателите да идват тук при студентите. На четвъртата година бакалаврите могат да продължат за една година обучението си в Солун, което е една добра възможност за придобиване на нови международни знания и умения.
- Много българи учат в чужбина, а у нас предлагането е по-голямо от търсенето, как според вас българското висше образование може да се върне "обратно в играта"?
- Да, много българи - по наши данни около 13-15 хиляди - ежегодно заминават да учат в чужбина. Българските университети всяка година предлагат 70 хил. свободни места, за които се съревновават около 35 хил. души.
Ние обаче можем да се възползваме от един подценен актив - чуждестранните студенти. Те са много полезен ресурс за университетите, икономиката и пазара на труда. Годишните такси за чуждестранни студенти варират между 3000 и 8000 евро, като всеки от тях харчи поне по още толкова като разходи за живот. Те са активни потребители на всякакви продукти и услуги и са голям бонус за местната икономика.
Великобритания например всяка година привлича около 3.8 млрд. паунда от такси на чуждестранни студенти и още 6.3 млрд. от разходи за живот.
Чуждестранните студенти са и много полезен ресурс за пазара на труда.
Все повече големи компании, работещи в България, предлагат да наемат на работа подобни студенти, да поемат част от разходите им и дори да плащат таксите им в университета. В замяна студентите се ангажират да работят по 4 часа на ден в съответната компания, защото те идват с езика си и заради това ги търсят.
Говорим най-вече за студенти от Близкия Изток и Северна Африка. Те са силно мотивирани да дойдат да учат в България, където получават европейска диплома, осигурена им е работа, а разходите за живот са значително по-ниски от тези в Централна и Западна Европа.
Приемът на чуждестранни студенти у нас обаче е сложен и дълъг процес, който се регулира от остаряло законодателство, останало от социализма. Чужденците от държави извън ЕС, желаещи да учат у нас, трудно получават визи, а институциите си прехвърлят отговорността.
В Чехия и Унгария този процес е значително по-лесен и икономиките им печелят много от това. Приемът за чужди студенти у нас е само веднъж годишно, а останалите държави ги приемат целогодишно. В резултат на това в Сърбия и Македония има повече международни студенти, отколкото в България.
България няма официален сайт, който да рекламира образованието у нас, а сайтът на Министерството на образованието няма английска версия. У нас липсва национална политика или държавен орган, който да отговаря за приема на чуждестранни студенти.
Университетите у нас също не разполагат с необходимия брой англоговорящи преподаватели, които да преподават на чуждестранни студенти.
Преди 3-4 години в България имаше около 9000 чуждестранни студенти, които добавиха около 220 млн. долара в нашата икономика. В момента са много по-малко, а имиджът на страната ни е влошен.
- Днешните студенти имат ли нужда от по-особена от мотивация освен програмата?
- Съвременните млади хора, т.нар. "милениали", просто са различни. Те не познават телефона с шайба, не познават радиоточката и ние трябва да осъзнаем, че времето за задържане на тяхното внимание е много по-кратко. С тях трябва да се работи интерактивно, те са нетърпеливи. Давам ви пример с пускането на уебсайта на университета. Видяхме, че има много влизания, но няма посещения на вътрешните страници. Тогава разбрахме, че потребителите просто искат всичко да им се каже още от началната страница. Ако трябва да правят повече от 3 клика, те губят интерес.
С тях трябва да се работи интерактивно - обучението да е базирано на проекти и студентите да получават информацията в максимално синтезиран вид. Затова при нас няма катедри. Преподавателят се нарича фасилитатор и той е човекът, който води студентите. Човекът, който моделира процеса.
Бизнесът често смята, че като е направил една презентация, студентите са научили всичко. Затова при нас има един микс между хора от практиката и преподаватели от академичните среди, които дават фундамента на знанието.
Много често се казва от университетите "ние имаме връзка с бизнеса", но искам да уточня нещо. Това, че някой е изчел една лекция, не означава "връзка с бизнеса". Затова и в нашия правилник е заложено, че гост-лектори могат да идват два пъти годишно. Когато ние казваме "бизнес", говорим за хора, които преподават, изпитват, проверяват курсови работи и накрая оценяват. Това не са гост-лектори, а истински преподаватели.
Нашите студенти са много проактивни. Те дават обратна връзка с името си и това е важно за нас. Те изцеждат преподавателите и често остават след лекциите. Редовно посещават лекции по дисциплини, които не са част от учебната им програма, защото смятат, че това ще им добави стойност.
И тук нещо много важно - когато човек участва със съфинансиране в образованието си, той е много по-отговорен и по-взискателен.
