Интересно, толкова ли няма в целия президентски екип един човек, който да каже на държавния глава, че въпроси, проблеми и теми не се "адресират"?
Това не е обикновен лапсус. Упоритата неправилна употреба на глагола в този смисъл правеше впечатление още докато Плевнелиев беше министър. Но вместо да започне да се чува все по-рядко от устата му, става обратното: в "Панорама" поне 4-5 пъти спомена за "адресиране" на проблеми и теми.
На български "адресирам" означава две неща:
- нанасям адрес върху (напр. писмо, колет, пратка); и
- отправям, насочвам (напр. приветствие, послание, предупреждение).
В българския НЕ СЪЩЕСТВУВАТ нормалните за английския значения като:
- address an issue/problem = вземам отношение / изказвам становище / предприемам действия (по въпрос или проблем); и
- address an audience/person = обръщам се към (аудитория или човек).
Това, че президентът приказвал тъй, не е болка за умирачка. Обаче въпросният англицизъм започва твърде натрапчиво да присъства в речта му - и прави впечатление, и се запомня.
Ако продължава в същия дух, към края на президентския мандат изразът така ще е плъзнал навсякъде така, че въобще няма да може да се изстърже. Със съществения принос на цялото чиновническо войнство, което много обича да звучи авторитетно...
Някой ще каже, че съм дребнав. Не съм. Ако обаче всички бяхме здравословно дребнави по отношение на родния ни език, той нямаше да е на тоя хал.
Разбира се, това не е най-големият кусур на публичната реч у нас. Дори не бих понечил да оправям, примерно, махленския изказ на премиера, нито тежкия полицейски жаргон на вътрешния министър.
Просто е безсмислено, те първо трябва да се научат да си довършват изреченията. И изобщо езиковата култура на политиците ни е такова блато, че е лудост да се навлиза в него.
Но може би понеже лексиката и граматиката на президента са иначе прилични, това "адресиране" много дразни слуха - така че настоящата забележка би следвало да се смята по-скоро за комплимент.
________________________
Скоба: Чух не само "адресирането", а и всичко друго, което каза. Но то е тема за отделен разговор. Тук става дума единствено за дразнещата чуждоезикова заемка.
Което, между впрочем, е много по-сериозен проблем от колорадската картинка на Нова година.
За забелязването - няма лошо, ама поне се внимава като се "адресират" публично забележки - използването на ненавлезли в езика чуждици е също толкова дразнещо, колко използването на безсмислени и неправилни изрази като "между впрочем"...
Аз мога да си позволя и неточности, и чуждици, и грешки. Защото нито претендирам да съм еталон, нито има предпоставки обществото да гледа на мен като такъв. Гражданинът Росен Плевнелиев в личния си живот също може. Президентът обаче – не.