След големия шум около медийно възпроизведената дейност - реставрация на паметника Цар Освободител, усетих как много бързо в България може да девалвира една научна специалност, каквато е консервацията и реставрацията на културни ценности. Благодарение на това, че с тази дейност са се захванали "специалисти", които нямат нищо общо с образователния ценз в това направление.
Хора, наети много бързо срещу много голяма сума пари - 1.2 млн. лева, за да ремонтират, според възможностите си, уникалното произведение на монументалната скулптура - паметника на Цар Освободител, дело на световноизвестния флорентински скулптор Арналдо Дзоки.
Защо бихме тревога
След пресконференцията на 7 октомври т.г., която дадохме заедно с професор Велислав Минеков - известен скулптор и специалист по метална пластика, гръмна скандал. Защо трябваше да алармираме професионалната общност и хората - истинските собственици на монумента? Защото сме загрижени за съдбата на този великолепен шедьовър на скулптурата, защото, като специалисти, бяхме потресени от вандалското отрязване на краката на коня с ъглошлайф и предприетата брутална леяро-шлосерска дейност, гръмко наричана в медиите "реставрация".
Изнесохме много факти около цялото начинание за скъпоструващ ремонт на произведението, говорихме за окарикатуряването на монумента чрез срязването на краката на коня, предупредихме, че изящното произведение на Дзоки е загубило своята сакрална същност чрез новия си медиен образ - кон без крака, висящ от кран.
Вижте италианския опит
И най-важното, за което проф. Велислав Минеков предупреди: чрез този неадекватен способ, без предварителен професионален анализ, без обсъждане в гилдията, без реставрационен проект, се пристъпи към ремонтиране на произведение от такъв калибър, и то в среда, която е крайно неподходяща за професионална реставрационна дейност.
За сравнение мога да посоча наскоро завършилата реставрация на вратите на Гиберти в Баптистерия във Флоренция, започнала през 2004 г. и извършена след прецизни изследвания и специален план, чрез лазерна съвременна технология и специални условия. Този пример показва отношението на управляващите в Италия към най-важните културни ценности.
А какво се оказа в България, какви са ценностите на днешните управляващи? Леярна, осеяна с чакъл, стари автомобили, боклуци и т.н., която изпълнява поръчки на министъра на културата и с гордост поема скъпоплатената реставрация на момумента Цар Освободител. И то без специалисти в областта на консервацията и реставрацията (поне с магистърска степен от Националната художествена академия).
Думата на професионалистите
За този казус много задълбочено алармира и председателят на сдружението на реставраторите в България доц. Стефан Белишки. Неговата експертна реакция заслужава уважение и внимание, защото разкрива в цялост какъв е пътят на професионалната реставрация на толкова значимо монументално произведение от предварителния проект до крайната консервация.
Сдружението на реставраторите препоръча да се спре бруталната ремонтна дейност, по-добре късно, отколкото по-късно и да се извърши експертен анализ на състоянието на скулптурната група. На 7 октомври с проф. Минеков предупредихме и за недопустимата вандалска намеса върху конната фигура - срязването на краката и замислената им подмяна с нова отливка.
Няма да навлизам в специфични детайли от процеса на леене на скулптура от метал, но всеки, който разбира поне малко от този процес, знае, че свалянето на калъп от бронзов оригинал и възпроизвеждането му отново води до съществени разлики, дължащи се на технологичния процес и свиването на материалите.
За новите крака на коня
Образно казано, новите бронзови крака на коня ще бъдат близки до оригиналните, но не същите, което е абсурдно за такъв шедьовър на монументалната скулптура и брутална промяна на автентичното излъчване на произведението на големия флорентински майстор Арналдо Дзоки.
Управляващите, които би трябвало да са загрижени за съдбата на този паметник, е необходимо да знаят, че творби с такава значимост въздействат не само със своето пластическо решение и послание, но и с материала, от който са създадени, с магията на авторския процес, с античната си патина, белег на времето и т.н.
Ето защо целият леяро-шлосерски подход, свързан с рязане на съществени обеми от монумента и преотливане с демонтиране на детайли с подмяна на патината и с усвояване на милион и двеста хиляди лева, може да буди само недоумение.
Еми имаше тука една "наша" фирма дето и трябваше оборот и така...
Много рядко пиша тук, но точно тази тема я следя много отблизо. И съм много пристрастна, защото всички упорито плюещи не са си направили труда да отидат на място и да видят ателието и екипа, а вместо това наричат мястото сметище, автоморга и селски двор. Писна ми от изказванията на политически блюдолизци, които, като са толкова кадърни и можещи, да бяха взели те поръчката. Да, ама не - най-лесно е да се сипе помия и да се набеждава изпълнителят "Марков Студио" в, цитирам т.нар. проф. Минеков : "той не е реставратор, той е един занаятчия", а тук да го нарича авторът "шлосер". Факт е, че възстановяването на паметника е възложено на цял екип, в който ВЕЧЕ влизат реставратори - 4 на брой (поне толкова бяха в ателието на "Марков Студио" миналия петък). Факт е, че скулптурата е най-тежкото и "индустриално" изкуство - няма как авторът да свърши работата сам, трябва екип, технологии, машини, а за реставрация на монумент - още повече. Факт е, че в София няма "поне още 9 леярни" по думите на Минеков, има една леярна в Карлово и една в Казанлък, всички други фирми се занимават с металолеене на машинни елементи, а не на пластики и скулптури от метал! Поне да беше проверил в търсачката, преди да говори глупости в интервю. Факт е, че другаря професор се излага с непроверени твърдения и жалко, че е скулптор, ясно е колко е скулптор, щом отрича каквато и да техническа и занаятчийска намеса в един процес на изпълнение - било то на нещо ново или реставрация на старо! Ами да, трябваше на него да му връчат малко шкурка (от най-фината), четки и боички, та да направи една мнооого нежна "реставрация" и да прибере 60 000 лв. Колко щеше да струва реставрацията, ако беше извършена по автентичната ехнология на металолеене отпреди 109 г.? Сигурно трябваше да срежат краката на коня с ножовка за по-автентично?! Или с лазер за по-нежно? А? Що пишете глупости и вие, г-н Веселинов? Проверете колко е струвала последната реставрация на първия метален мост в света - "Ironbridge Gorge near Coalbrookdale", който като част от историческото наследство съгласно законите на Обединеното кралство НЕ МОЖЕ да се реставрира по друг начин, освен по оригиналната технология. Къде е тук оригиналната технология на изпълнение на монумента? Някой показа ли я? Има ли исторически свидетелства и документи? Някой някъде предостави ли ги? Спомена ли се цена на такъв тип реставрация? И къде в цялата картина попадат безопасността и сигурността, които няма как да се гарантират с козметична реставрация? Защо не приемете простата истина, че това ателие е единственото възможно място на изпълнение на реставрацията? И защо проф. Минеков обвинява ателието в липса на качество, а не си каже, че просто не е искал да плаща за отливането на своите пластики? Както и баща му също не е искал да плаща преди няколко години? Как всички други скулптори, вкл. и оплюваният от Минеков министър Рашидов, си плащат и получават качество, пък само Минеков не ? И писъка на Минеков, че били разпарчетисали коня и той се лежал под открито небе, горкият ... интересно 109 г. под чадър ли е бил? Ами хората като ги режат хирурзите да ги излекуват? И това ли е вандализъм?! Нейсе.... плюйте, вие сте "творците", "загрижените", "извисените"... другите са прости шлосери.
С моите камъни - по моята глава - въздъхнал един скулптор....
"Образно казано, новите бронзови крака на коня ще бъдат близки до оригиналните, но не същите.."???? Каква е тая глупост, ще ме извините Е, кака нещо , дето е малко по- различно , щее същото..Е, тва ако го разбрах... Да продължавам ли си недоуменията, още има?!
arkantus, Това тук: "Факт е, че възстановяването на паметника е възложено на цял екип, в който ВЕЧЕ влизат реставратори - 4 на брой..." много ми хареса. Значи става въпрос за типично българска поръчка (за наши хора) и изпълнение. Защо типично българска? Ами защото първо се отпускат едни пари (1,2 млн според статията). После се намират хора (конкурс имало ли е не е важно, понеже и да е имало е протекъл типично по български - наш човек печели винаги). И накрая като се вдигне скандал почваме да търсим и хора да работят наистин - 4-ма реставратори даже. Е то верно нищо ново де. За България.
Руснаците са виновни, щом като те плащат масрафа, защо не закараха паметника в Русия, да го възстановят и да го върнат обратно. Със сигурност щеше да им излезе по-евтино.