След референдума за независимост, който се проведе вчера на територията на Шотландия, стана ясно, че 300-годишният съюз с Обединеното кралство ще продължи. Как кампанията "Не" успя да спечели? BBC изброява няколкото аргумента "против" независимостта, които обърнаха гласуването:
1. Лагерът "против" от самото начало е фаворит
Реално погледнато, борещите се против отделянето на Шотландия от Великобритания имаха преднина и тръгнаха с летящ старт. Още когато Единбургското споразумение бе подписано на 15 октомври 2012 година и чрез него се прокарва пътя за референдума на 18 октомври 2014-та, социологическите проучвания показваха, че едва около 1/3 от 4,2-та милиона гласоподаватели в Шотландия желаят независимост.
Многобройните социологически проучвания през следващите 18 месеца постоянно сочеха преднина на лагера "против" отделянето на Шотландия.
През юни - когато вече имаше 65 проучвания на общественото мнение - всички те указваха преднина на поддръжниците на "Не", обобщава резултатите социологът професор Джон Къртис.
"Тези, които бяха против независимостта, от самото начало бяха фаворити за победа в референдума, ето защо YouGov проучването за Sunday Times, което посочи преднина на "За отделянето" преди около 10 дни, предизвика такова разочарование", казва той.
За щастие на противниците на независимостта, повечето от следващите проучвания отново дадоха преднина на тяхното мнение и те успяха в крайна сметка да удържат тази преднина и до деня на гласуването.
2. Шотландците се чувстват британци
Възраждането на гордостта от "британското" (което или беше причинено от референдума, или съвпадна случайно с него) също даде своя принос за засилването на позициите на лагера против отделянето на Шотландия от съюза.
Броят на хората в Шотландия, които се идентифицират като "британци" по национална идентичност, се е увеличил от 15% през 2011 година до 23% през 2014, констатира шотландско национално проучване на социалните нагласи.
Броят на онези, които са избрали да се наричат "шотландец" пък е спаднал от 75% на 65% за същия период.
Почти една трета от шотландците сега казват, че са "в еднаква степен шотландци и британци", а това е най-големият процент откакто Тони Блеър заемаше премиерския пост през 1997 година, твърди проучването. По-малко от 25% се самоопределят като "шотландци, а не британци".
"В крайна сметка, Шотландия все още продължава да се чувства умерено британска", казва Къртис.
3. Факторът "риск"
Кампанията против отделянето бе атакувана от поддръжниците на независима Шотландия, че е негативна, като някои дори я определиха като "Проект страх".
Според Къртис обаче по-големият брой гласове против отделянето показва, че девизът "по-добри сме заедно" е имал успех в "разубеждаването на хората от перспективата да поемат ненужен риск".
Само два дни преди референдума, 49% от гласоподавателите заявиха в проучване, че е два пъти по-вероятно независимостта да донесе по-голям риск, отколкото оставането в съюза, констатира той.
През април премиерът на Шотландия Алекс Салмънд определи кампанията срещу отделянето на Шотландия за "най-противната, негативна, депресираща и тотално скучна" в съвременната история. Обратно, според него "да" кампанията е била "позитивна, облагородяваща и многообещаваща".
Наскоро лидерът на Шотландската национална партия разкритикува "паникьорството" на противниците на независимостта, заявявайки, че "Да"-страната е "решена да се концентрира върху възможностите".
Кампанията "По-добри сме заедно" отричаше обвиненията, че е твърде негатива, твърдейки, че нейните послания са позитивни и подчертавайки колко много е постигнал съюзът с Шотландия и колко още може да бъде направено, когато Великобритания "остава единна".
Противниците на отделянето на страната от Обединеното кралство обвиняваха Салмънд, че не дава отговори и заявяваха, че гласоподавателите не са достатъчно информирани за несигурността, която носи евентуалната независимост.
По-рано тази седмица британският премиер Дейвид Камерън заяви в изявление за шотландските гласоподаватели, че е негово "задължение" да ги предупреди за сериозната цена на един "болезнен развод".
4. Противниците на "развода" удържаха ръста на "Да" кампанията
YouGov изследването на Sunday Times, според което лагерът "За" независимостта водеше преди 10 дни, доведе до пик на мобилизация в този лагер. Изведнъж перспективата за победа в референдума изглеждаше възможна.
Реакцията на лагера "Не" бе бърза.
Камерън и лидерът на лейбъристите Ед Милибанд пропуснаха седмичния си сблъсък с "Въпроси до премиера" и заминаха за Шотландия. Лидерът на либералните демократи Ник Клег също отиде там. Шотландското знаме се развя над Даунинг Стрийт.
Бившият премиер Гордън Браун, който има висок рейтинг в Шотландия, посочи график за засилване на правомощията на шотландския парламент, ако гласоподавателите отхвърлят независимостта, обещавайки проект за нов Scotland Act, който ще бъде гласуван през януари.
Това, което окончателните действия на "Не"-лагера успяха да постигнат, бе да спрат възхода на поддръжниците на независимостта. "Те просто удържаха вълната," коментира Къртис.
5. Икономическите причини
И двете страни се бореха ожесточено в дебата за икономиката с твърдения и контрааргументи за валутата, петрола и бизнеса. Вотът против независимостта подсказва, че шотландците не са били особено убедени, че една независима Шотландия би била в по-добра икономическа ситуация.
Лирата бе ядрото на разногласията, като шотландското правителство постоянно изтъкваше, че паричният съюз би бил в "най-добър интерес" и на Шотландия, и на цяла Великобритания - нещо, което британското правителство упорито отхвърляше, заедно с паричен съюз.
Каква част от петрола в Северно море би принадлежала на независима Шотландия, и колко би струвала тя също бе обект на ожесточени дискусии.
Същото важеше и за парите в портфейлите на хората.
Шотландското правителство пресметна, че "всеки шотландец би бил с 1000 лири по-богат" след 15 години.
Британското финансово министерство контрира, че Шотландия като част от Обединеното кралство би могла да понижи данъците или да увеличи разходите си по-успешно, отколкото при независимост. Този "Дивидент на Обединеното кралство" се очаква да донесе 1400 лири на всеки шотландец всяка година след 2016-17.
В крайна сметка никой не знае дали независима Шотландия би била в по-добра ситуация. Има твърде много променливи и неясни фактори по въпроси като производителност, данъци и нива на заетост.
Но вотът против независимостта показва, че шотландците все пак са били по-убедени в правотата на аргументите "По-добри сме заедно".
6. Гласоподавателите "против" гласуваха повече
Активността на избирателите - която бе 84.5% в Шотландия като цяло - бе по-висока в областите "против" независимостта, отколкото "за".
Особено висока активност е била регистрирана в Източен Дънбартъншир, (91%), Източен Ренфрюшир (90.4%) и Стърлинг (90.1%) - които са отхвърлили независимостта с съответно 61.20%, 63.19% и 59.77%.
По-малко хора са се явявали в избирателните пунктове в градските центрове, където "Да на независима Шотландия" са разчитали на активно участие на многобройни поддръжници - като Глазгоу, където активността е била 75%, и Дънди, където е достигнала 78.8%. Те са гласували за независимост съответно с 53.49% и 57.35%.
Къртис твърди, че гласовете "против" независимостта в различните области също отговарят на някои от очакванията за местата, в които кампанията "Не" би имала успех.
Приведените дотук аргументи потвърждават единствено, че оставането на Шотландия в рамките на Обединеното кралство е логично, желано и ще доведе до повече позитиви и за двете страни.
