Гордън Геко греши - но не поради причината, за която се сещате. Не става въпрос, че "алчността е полезна", както измисленият герой твърдеше във филма от 1987 "Уолстрийт". Не - действително се оказва, че алчността може да носи и положителен заряд.
Всъщност има добра причина, поради която да мислим, че разумното насърчаване на личния интерес е необходима предпоставка за иновационната революция. А нейното стартиране е нужно, за да бъдат разрешени най-сложните световни проблеми като климатичните промени, смъртоносните болести и продължителното стесняване на средната класа.
Пресечната точка между чистия капитализъм и филантропията
Представете си две мощни сили, които разполагат с потенциала да преобразят световната икономика такава, каквато я познаваме днес. Първият тренд е драматичната трансформация на организациите с нестопанска цел от полу-заспали, лишени от ресурси и неефективни в пазарно-ориентирани, добре финансирани и решени да променят света.
Втората движеща сила, подпомагана отчасти от първата, е възникването на "филантропа-капиталист". Този нов индивид на глобалната икономическа сцена повежда организациите, които не се вписват нито в НПО, нито в пазарния сектор, а попадат някъде по средата между двете.
Пример за такава компания е Ashoka, новоизгрял инкубатор на социалния сектор, който помага на стотици фирми с хибридни бизнес модели да поемат по пътя си напред. Новата порода пазарно-ориентиран "филантро-капиталист" е налице и в нюйоркската фирма Acumen Fund, която инвестира дарителски средства не в старомодните НПО-та, а в социално-ориентирани фирми. Те имат жизнеспособни бизнес модели и реализират както печалби, така и социални блага (като например чиста вода и защита от маларията).
Ако компаниите от този вид продължат да се развиват, те биха могли да помогнат на света да разреши много от трудните проблеми, които правителствата и традиционните бизнес организации досега не са успявали да разрешат.
Дори големите мултинационални компании сега се примиряват, че обсебеният от печалбата капитализъм, който преди бе проповядван от бившия шеф на GE Джак Уелч, който си спечели прякора Джак Неутрона заради това, че уволнява служителите, но оставя бизнес сградите да си стоят празни - трябва да бъде заменен от дългосрочния капитализъм, който гледа на сложните световни проблеми като на възможности за създаване на нови и устойчиви индустрии.
Проблемът е, че няма как да се определи до каква степен подобен модел работи
Тази тенденция със сигурност заслужава аплодисменти, но има една малка мръсна тайна, свързана с нея: никой не знае какво работи и какво - не. В обикновения бизнес това, което има значение, се измерва, а това, което се измерва - може да бъде управлявано. Но това все още не важи за възникващата област на социалното предприемачество.
Повечето компании просто смесват печалбата и социалните блага в един бизнес модел, без да развият каквито и да е значими измерителни системи за социалните ефекти, които оказват.
До неотдавна традиционните бизнес модели предполагаха, че всички участници на пазара са мотивирани изцяло от икономически стимули. Поведенческите науки обаче доказват, че освен ако хората работят върху рутинни механични задачи, простото увеличаване на техните заплати не води до по-голяма продуктивност. Тъй като по-голямата част от света сега живее в "икономиката на идеите", работодателите очевидно трябва да обмислят други начини, с които да мотивират талантливите работници.
Служителите, които извършват интелектуален труд, изискват своята независимост от ръководителите и се стремят да бъдат много добри в избраните от тях професии. Целеустремеността наистина може да мотивира хората толкова силно, колкото печалбата, доказателство за което е и готовността на много хора с дневни професии да изразходват ценното си свободно време, работейки по проекти като Wikipedia, Linux и други съвместни инициативи с отворен код, без да очакват заплащане за това.
Интересът на компаниите и дарителите към анализа на ефективността е твърде слаб
Eдна от трудностите, които възникват, е как да бъде преценено дали един социално-ориентиран бизнес е управляван успешно. Как инвеститорите могат да преценят дали една компания, която реализира малки печалби и предоставя определена социална стойност (като например продава мрежи за легло против малария) всъщност е добре управляван и ефективен хибриден бизнес? Или просто затъваща и зле менажирана компания, която скоро ще се разпадне?
Ричърд Лайънс, декан на бизнес школата Haas към Калифорнийския университет в Бъркли признава, че това е значителен проблем, пред който е изправено движението на социалните предприемачи, което той подкрепя силно: "Наистина се нуждаем от системи за анализ и набор от критерии".
Добрите новини са, че в момента има хора, които се опитват да убедят представителите на филантрокапиталистическия свят, че системите за отчитане и анализ са важни и че трябва да бъдат наложени общи стандарти за оценка на социалното влияние.
Брайън Трелстад, главен директор по инвестициите в Acumen, е един от тези хора. Той следи отблизо многобройните усилия да бъде отчетено социалното влияние на хибридните компании и оплакванията, че в тази област все още няма развити независими инструменти за оценка, стандартизирани критерии или дори общи дефиниции за термините. Неговият екип разработва набор от системи и методи за отчитане, за който се надява, че ще спечели по-широка приемственост.
Въпреки това съществува един проблем: повечето социално-ориентирани компании не са заинтересовани. По-изненадващото обаче е, че много дарители - които бихте помислили, че биха приветствали критерий, който да отчита дали парите им са добре похарчени - също не са заинтересовани като цяло.
Въпросът е къде точно социалните компании спират да бъдат ефективни и започват да вредят
Част от обяснението за тази апатия е разбираемо: точността в отчитането на социалното влияние е толкова слаба, че нейното възприемане вероятно би довело до измамна прецизност. Например самото отчитане на резултатността на средства, похарчени от благотворителна организация за подпомагане на бездомни хора да си намерят работа като разносвачи на вестници, може да послужи като мерило за ефективност.
По-добър показател за този критерий обаче би бил по-широкият анализ на общия резултат (например колко хора са подобрили финансовото си състояние и работят професии, облагаеми с данъци именно заради тази програма).
По думите на Трелстад, дарителите често не са склонни да харчат парите, които се изискват за придобиването на солидни доказателства чрез обективни контролни тестове - златен стандарт, препоръчван от икономистите.
"Те се интересуват предимно от думи, а не от данни," коментира Трелстад. Дарителите често държат парите им да бъдат насочвани директно към благотворителни дейности, а не върху скъпите тестове за оценка на въздействието.
Въпреки че това изглежда по-човечната и благотворителна алтернатива, на практика не е. Един филантрокапиталист цитира пример от реалния живот за дарители, които финансират нов социално-ориентиран бизнес, който цели освен печалба и социални блага с 150 000 долара годишно.
В този случай, провеждането на тестове за измерването на социалното влияние би струвало 100 000 долара. Дарителите отказват да дадат тези пари, настоявайки, че средствата трябва да бъдат насочени директно към подпомагане на хората в нужда, а не в оценка и измервателни способи.
Макар че това звучи великодушно - и дори разумно - то може да се окаже опасно безсмислена позиция, ако на практика този социално ориентиран бизнес всъщност вреди на хората, вместо да им помага, или дори ако просто блокира другите социални предприемачи или правителствени структури, които биха свършили по-добра работа.
Краят на ерата на тоталния свободен капитализъм без грижа за последиците
Капитализмът може да се трансформира от модел на "алчността е полезна" до "алчността е полза". Стимулите и целенасочеността са важни, а просветените корпорации, които възприемат дългосрочния подход ще открият че опитите за разрешаване на някои от трудните глобални проблеми може да донесе печалба.
Това естествено не означава, че ролята на правителствата и индивидите е омаловажена. Компаниите не могат да решат всички проблеми на обществото. Но все повече просветените компании ще осъзнават, че като инвестират в дългосрочното, те могат да открият изгодни за тях начини да се справят с едни от най-големите предизвикателства за обществото.
Тази промяна в нагласите най-добре е уловена от настоящия председател на борда на GE Джеф Имелт, който обобщава нещата по този начин: "Ерата на свободния капитализъм без последствия вече свърши." Гордън Геко със сигурност не е предвиждал такова бъдеще.
