Дейвид Камерън е министър-председател на Великобритания за втора поредна година и през това време обиколи почти всички значими страни в света, от САЩ до Нигерия. Но нито един път не се накани да посети Русия.
Предшественикът на Камерън, Гордън Браун, макар и начело на правителството в продължение на три години, така и не отиде в Москва. Последният път, когато британски премиер е бил в Русия, беше визитата на Тони Блеър, при това не в Москва, а в Санкт Петербург - на срещата на върха на Г-8 през 2006 г.
Затова преди пътуването цялото британско общество, забравяйки за политическите си и социални различия, направи заради Камерън колективен брейнсторминг какво да прави на премиерата си в Москва - така че след това да не се срамува прекалено много.
Къде да застане, как да се изправи и най-важното, какво да каже, така че всеки да разбере: за Великобритания, разбира се, е важно икономическото сътрудничество с Русия, но каквито и да било договори няма да я накарат да забрави за спазването на човешките права.
Никой от сериозните дипломати и познавачи на Русия не остана настрана. За да напътства Камерън, бившият британски посланик в Москва Тони Брентън написа подробна статия за ужасите на руския авторитаризъм.
В нея не бяха забравени: Литвиненко (убития с полоний в Лондон бивш служител на руските спецсслужби - бел.р.), Британския съвет, Магнитски (виж вдясно), Ходорковски (Михаил Ходорковски - руски предприемач, собственик на ЮКОС, който излежава присъда в затвора заради укриване на данъци, разхищения и пр. текстове от руския НК - бел.р.), движение "Наши" (младежко движение, близко до премиера Владимир Путин и управляващата партия "Единни с Русия" - бел.р.) и затрудненията на BP.
Разбира се, смята посланикът, има твърде малко почести в това да се снимаш, ръкувайки се с деспоти, но все пак да се отиде в Русия трябва. За да се бори "хищническия корумпиран елит", помагайки на Русия да стане европейска страна.
Тутакси четирима бивши министри на външните работи на Великобритания се изказаха в подкрепа на посланик Брентън. Различни шефове от британското Външно: от младия лейбърист Ед Милибанд (който има руски корени - бел.р.) до ветерана сър Рифкинд, започнал още в кабинета на Маргарет Тачър, се обединиха и написаха на Камерън открито писмо за Русия.
Дори американският сенатор Джон Маккейн (бивш кандидат-президент на републиканците през 2008 г. - бел.р.) оттатък океана призова британския премиер, след като стана ясно, че ще пътува за Москва, да изложи пред руснаците цялата истина за тяхната криминална автокрация и задължително да повдигне темата за Литвиненко. За да не забрави случайно Камерън.
Затова пък Литвиненко стана главната тема на визитата. Думата "КГБ" звучеше по-често от "сътрудничество". А московското турне завърши със среща с правозащитници, на която Камерън демонстрира прекрасни познания за работите на Магнитски, Ходорковски, Лебедев и даже за белоруската опозиция.
Съвестта не ми позволява да осъдя Камерън за това, че още един път натри носа на руското началство в цялата мерзост на случая Магнитски. Може да им донесе още малко тормоз. Но в същото време чувството ми за мярка не може да се смири с британското чистофайническо overreacting.
Камерън, разбира се, никога не е бил в корумпирани страни и авторитарни режими не е гледал в очите. А тук му се наложи да се спусне в московското преддверие на ада. След седмица може и да се измие от путинските ръкостискания и лепкавия поглед на кагебейника.
Няколко месеца преди това, когато британският премиер беше в Пекин, разговорите бяха за безграничните business opportunities за британските компании. По време на речта си пред студенти в Пекин Камерън така се престара, че и дядовците от китайското политбюро едва ли биха могли сами да си измислят по-добро оправдание.
Камерън разказа, че и в самата Великобритания не всичко върви гладко, и изобщо в света няма съвършенство. А Китай е постигнал огромен прогрес в сферата на политическата либерализация. Обикновените китайци са като никога свободни. Работят каквото искат, живеят - където искат, пътуват в чужбина и даже и с есемеси се облажват, разбира се, след като дадат някъде предварително паспортните си данни. Има, естествено, между Китай и Великобритания, разминавания по някои въпроси, но и как да ги няма - все пак културата и историята им е съвсем различна.
Китайските дисиденти дълго чакаха и така и не дочакаха Камерън да спомене за политическия затворник Лю Сяобо, комуто буквално няколко дни преди визитата на британския премиер връчиха Нобеловата награда за мир. Китайските власти обаче забраниха на Лю даже да изпрати свой представител за премията - нещо, което не се е случвало от времената на нацистка Германия.
Но Камерън реши, че не върви да споменава за отсъстващия Нобелов лауерат на пресконференцията. А дори и да беше споменал, все едно китайците нямаше да научат. Това не ти е авторитарна Русия, където думите на британците за Литвиненко ги показаха даже федералните телевизионни канали.
След деликатното замълчаване за Лю Сяобо теми като излизането на първия брой на китайския Forbes, ареста на световноизвестния художник Ай Вейвей или стреща с китайски правозащитници се оказаха за Камерън извън предела на възможностите.
Но не си струва Москва да се обижда на двойните стандарти на британската дипломация. Тъкмо обратното - може напълно да се гордее с тях, защото правят чест на Русия.
След като към Русия се предявяват такива претенции, то значи някъде подсъзнателно я смятат за цивилизована и европейска страна, която просто леко е кривнала встрани от правия път, забърквайки се в корупция и лекомислено отношение към законите.
Изобщо, ако на руснаците им триеш сол на главата и ги поучаваш, то с течение на времето те могат да станат напълно прилични хора, равнис по Запада. Това не са ти китайците, с които е съвършено безсмислено да се разправяш...
*Slon.ru е една от най-добрите платформи за блогъри в Русия.
Това британско лицемерие няма край. Ако някой смята УК за некорумпирана и правова страна, в която има равен старт и равни права за простосмжртните...да си живее с фантазийте. Vae Victis. Sic!