Преди няколко дни в Иран беше екзекутирана чрез обесване 26-годишната Рейхане Джабари, по обвинение, че е убила висш държавен служител. По нейните думи и думите на адвокатите й, случилото се, когато тя е била само на 19 години, е било акт на самозащита, тъй като мъжът се е опитал да я изнасили.
Смъртната присъда на жената беше широко отразена от световните медии и предизвика възмущението към бруалността на режима в Техеран по целия свят. Според журналистът Или Лейк от The Daily Beast, медийните критици обаче пропускат реалния проблем.
Кое може да е по-страшно от една смъртна присъда?
Много преди Рейхане Джабари да бъде екзекутирана миналия уикенд, тя е била изтезавана и пребивана в продължение на месеци - и после е била изпратена в един от най-известните затвори в Иран, където отново е била изтезавана.
"Държали са я в единична килия, където е била окована във вериги", казва първият адвокат на Джабари, Мохамед Мостафей, в интервю. "Понякога са я държали с вързани очи в продължение на дни и са я удряли по лицето и главата".
Екзекуцията на Джабари в събота бе масово заклеймена от групи за защита на човешките права като Amnesty International. Международните организации твърдят, че смъртната присъда демонстрира до каква степен съдебната система в Иран е предубедена срещу жените.
Но Мостафей твърди, че това не е основният и най-важен извод, който да си направим от делото. Вместо това адвокатът, който сега живее в изгнание, казва, че делото срещу Джабари илюстрира
как членовете на разузнаването и силите за сигурност на Иран са на практика над закона.
Оказва се, че в случая от особено голямо значение е статутът на убития мъж. Джабари е осъдена за убийството на Мортеза Аболали Сарабанди, а той е член на иранското Министерство на разузнаването и сигурността.
Мостафей разказва, че преди 7 години Джабари е била примамена да отиде в апартамента на човека от разузнаването. Там по думите на адвоката, той се е опитал да я изнасили. Тя е успяла да го прониже само с джобно ножче, но не и да го убие.
Адвокатът твърди, че при аутопсията на Сарбанди е било очевидно, че раната от джобното ножче няма как да е причинила смъртта му.
Вместо това друг мъж (също представител на иранското разузнаване) е влязъл в апартамента и е убил Сарбанди. В делото, Джабари назовава този втори мъж единствено като "Шейхи".
Въпреки че Джабари е признала в полицията за убийството, според Мостафей признанието е било изтръгнато чрез изтезания.
"Шейхи и Сарбанди са били членове на разузнаването", коментира Мостафей. "И разузнаването е използвало влиянието си върху съда. Процесът не беше справедлив. Ако Сарбанди беше обикновен човек, сигурен съм, че съдиите нямаше да осъдят Рейхане на смърт".
Краят
След като престоява в затвора цели 7 години, тази година Рейхане научава, че е осъдена на смърт. В деня, в който това й е съобщено - 1 април 2014 година, тя записава гласово съобщение до майка си Шоле Пакраван, което беше преведено на английски и разпространено из медиите по цял свят, благодарение на Национания съвет за съпротива в Иран (National Council of Resistance of Iran - NCRI).
За българските ни читатели превеждаме от английски цялото съобщение, с желанието неговият смисъл да достигне до колкото се може повече хора.
Предсмъртното гласово съобщение
"Скъпа Шоле, днес научих, че е дошъл моят ред да се изправя пред Кисас (законът за възмездие на иранския режим).
Светът ми позволи да живея 19 години.
В онази зловеща нощ трябваше да бъда убита. Тялото ми щеше да бъде захвърлено в някой ъгъл и след няколко дни полицията щеше да те отведе в съдебна медицина да идентифицират трупа ми и щеше да научиш, че съм била и изнасилена. Убиецът никога нямаше да бъде разкрит, защото ние нямаме парите и влиянието, които те имат.
После щеше да продължиш живота си в страдание и опозорена, и след няколко години щеше да умреш от това страдание и с това щеше да се свърши.
Но с този проклет удар историята се промени.
Тялото ми не бе захвърлено настрана, а се оказа в гроба на затвора "Евин", а сега в подобния на гроб затвор Шахр-е Рей. Подчини се на съдбата и не се оплаквай. Добре знаеш, че смъртта не е краят на живота!
Ти ме научи, че човек идва на тази земя, за да придобие опит, да научи урок и с всяко раждане на човек, се ражда й отговорността му.
Научих, че човек понякога трябва да се бори.
И ти ми каза, че човек трябва да бъде упорит в това да създава нещо ценно, дори и да умре.
Учила си ме, че когато отиваме на училище, трябва да бъда дама, когато съм изправена пред караници и оплаквания. Помниш ли колко упорито подчертаваше начина, по който се държим? Опитът ти беше неправилен. Когато се случи този инцидент, това, на което съм била учена, не ми помогна. В съда бях представена като студенокръвна убийца и безмилостна престъпничка.
Не проливах сълзи. Не умолявах. Не се задавях от сълзи, защото вярвах във върховенството на закона.
Бях обвинена, че съм била безразлична към престъплението. Ти знаеш, че дори не съм убивала комарите и хлебарките. Но сега станах умишлена убийца. Отношението ми към животните бе интерпретирано като склонност да бъда мъж и съдията дори не обърна внимание на факта, че в нощта на инцидента бях с дълги и лакирани нокти.
Колко оптимистична съм била, че очаквах правосъдие от съдиите!
Съдията никога не подложи на съмнение факта, че ръцете ми не са груби като тези на спортистка, особено боксьор. Тази страна, любовта към която ти изграждаше в мен, никога не ме искаше и не ме подкрепи, когато под ударите на разпитващите плачех и чувах най-вулгарни изрази.
Когато премахнах и последния знак на красота от себе си, като обръснах косата си, бях наградена с 11 дни престой в единична килия.
Скъпа Шоле, не плачи за това, което научаваш.
В първия ден в полицията, стар, неженен полицай се заяде заради ноктите ми и разбрах, че красотата не е нещо желано в тази епоха. Красотата на външния вид, красотата на мислите и желанията, красивия ръкопис, красотата на очите и погледа, и дори красотата на хубавия глас.
Скъпа майко, вярата ми се промени и ти не носиш отговорност за това.
Думите са безкрайно много и аз ги предавам през някого, така че когато бъда екзекутирана без твое знание и в твое отсъствие, те да стигнат до теб. Оставила съм ти и много ръчно написани материали в наследство.
Но преди смъртта си искам нещо от теб, което трябва да направиш според силите си по начина, по който можеш. Всъщност това е единственото, което искам от този свят, тази страна и теб. Знам, че ти е нужно време за това.
Затова ти казвам част от моето завещание предварително.
Моля те, не плачи и слушай. Искам да отидеш в съда и да им кажеш, че искам това. Не мога да напиша такова писмо от затвора, което да мине през одобрението на директора на затвора; затова отново ти трябва да страдаш заради мен. Това е единственото, за което, дори и да се молиш, няма да съм огорчена, въпреки че многократно съм ти казвала да не молиш да бъда спасена от екзекуция.
Скъпа моя майко, скъпа Шоле, по-скъпа от живота ми, не искам да гния под земята!
Не искам очите ми или младото ми сърце да се превърнат в прах. Помоли след обесването ми сърцето ми, черният ми дроб, очите, костите и всичко, което може да бъде трансплантирано, да бъде извадено от тялото ми, и да бъде дадено на някой, който има нужда, като дар.
Не искам получателят да знае името ми, да ми купува букет или дори да се моли за мен.
Казвам ти от цялото си сърце: не искам да имаш гроб, на който да идваш, да скърбиш там и да страдаш. Не искам да носиш черни дрехи за мен. Направи всичко по силите си да забравиш трудните ми дни. Предай ме на вятъра да ме отнесе.
Светът не ни обичаше.
Той не желаеше моята съдба. Сега аз му се отдавам и приемам смъртта. Защото в Божия съд ще обвинявам полицейските инспектори, съдията, съдиите във Върховния съд, които ме пребиваха, докато бях в съзнание и не се поколебаха да ме тормозят. Пред съда на моя създател ще обвинявам тези, които от невежество или с лъжите си постъпиха зле с мен, нарушиха правата ми и не обърнаха внимание на факта, че нещо, което изглежда като реалност, всъщност е много далеч от нея.
Скъпа ми мекосърдечна Шоле, в отвъдното
ти и аз ще сме обвинителите, а други ще са тези, които ще са обвинените.
Да видим каква е волята Божия. Исках да те прегърна, преди да умра. Обичам те. Сбогом."
Рейхане, 1 април 2014"
