Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
Ванка, не че нещо, ама без да искаш уцели голяма греда, защото жените в моя живот със сигурност са повече и най-вече доста по-качествени отколкото в твоя. Даже две от тях ги има на кориците на Максим и Плейбой. Така че ти е много, ама много кисело гроздето. И да ти кажа, изобщо нямам нужда някой смотльо като теб да ми дава акъл за каквото и да е - нито с какво да се занимавам, нито какво да ми е хобито, нито как да си печеля парите. Мисля че се оправям отлично и без теб във всяко едно отношение. А ти продължавай с хейтването, но да знаеш че ако ти излязат хемороиди или акнето избие отново - само от злобата ще да е. Вероятно пак заради нея хората те отбягват.
@Теа, той ако го беше намерил изхода, деветте кръга щеше да ги мине само с един health pack, и моторна резачка.... хахахаххахахаххаа
@Божидар Гюлмезов А пък аз вчера си смъкнах, че и подкарах Duke Nukem 3D Е това е истината. Бахти играта. Уникална. Абсолютно подкрепям. Цици и свирки, колкото искаш. И малко цитати: "Bitchin'!" "Damn... I'm looking good!" "Eat shit and die."
Taка и никога не можах да се запаля истински по игрите (сигурно за добро). Още от тийн разцъквам само една игра - Heroes of Might and Magic - безспорно най-гениалната и велика стратегия. За съжаление версиите след 3-тата са пълен боклук, а на по-старите отдавна съм научил наизуст всички карти.
Както би казал доктор Шелдън Купър за троловете:В един перфектен свят бих ги вкарал в една клетка и бих ги закачил на площада за назидание. А инак относно игрите,едно време почнах с Diablo1,Carmagedon,Blood,Doom,Worms,NFS,Contra,Baldurs Gate,Fallout,Septerra Core,Final Fantasy 7,The Incredible Machine,Warcraft,Starcraft,Planescape:Torment,Revenant,Requiem:The avenging angel,Half Life,GTA,Wolfenstein,Railroad Tycoon,Master of Orion,Descent и десетки други знайни и незнайни чудесии...не аз не съм геймър принципно....
Fedar -------- То си има map editor за Heroes 3. аз винаги си правя нова карта за да не ми е скучно
То е супер лесно да си направиш карти за Heroes 3 мога да ти дам целият пакет. Има си рандом карти, ако не ти се знамиава ти да ги правиш.
Момчета, мерси за съветите. Обаче рандом картите не стават за нищо и са пълен т*ш*к - по-добре да си карам с някоя стара и позната. А с map editor=а едно на ръка, че не ми се занимава да губя толкова време да правя карти (а една хубава карта отнема бая време), второ няма никаква полза след като аз съм я правил и си я знам наизуст. Обаче ще потърся този пакет с направени карти с map editor и като типичен free rider ще се възползвам от труда на другите.
Най първо опитах от меда на правец 16ка с цветен монитор на баща ми на работата. Вече първата по която се зарибих и играх през ноща с треперещи (от страх) ръце беше Quake 1. Преди това бях играл и Дум, но Quake беше съвсем ново пололение, първото 3D, което видях. После по каналния ред - диабло, хироус, NFS, C&C i REd Alert (тея двете на Westwood бяха култови още в първите си версии, последните ги омазаха и никой не ги играе ама на първите войните понякога се прехвърляха от компютъра направо в реалността). Та аз сигурно и след 20 години пак ще си играя Heroes 3 WOG, няма как просто. А за последните 2 години излезнаха много добри игри, дето даже и на скептик като мен се харесаха. Рядко играя дадена игра повече от 1 час, повечето ми изтъпяват още на първите 2 нива. Но определено се изкефих много на Skyrim, най-добрата напоследък . Великите ID Software също не ме разочароваха с Rage, изиграх и една нова "Dishonoured" - много много добре направено FPS, много приятно ме изненада макар да беше кратка. В жанра на автомобилите нещата май са доста скучни - там май удоволствието е да играеш на конзола или с волан, нямам нито едното нито другото така че не съм много запален по игрите с коли. А и да карам ферарите и поршета на компютъра ме натъжава и се комплексирам, за тва тея с колите не! Очевидно е, че бъдещето е в онлайн мултиплейърите и социализирането - WOW, Diablo 3 и още хиляди полу-безплатни онлайн базирани игри. Проблема е, че така получаването на удоволствие от играенето е пряко свързано с пари. В 99% от онлайн платформите трябва здраво да си помагаш с кредитната карта за да си силен, добър, победител, да водиш в класирането. Именно това е което мен пък ме отблъсква. Играя си все още по-старите игри, защото май само там не ми се случва на всеки 5 минути някой да ми иска пари. Едно е продукта да има цена, купуваш и играеш. Друго е да те крънкат през 2 дена да "зареждаш" кредити за да "си в играта".
До tougherty: Гредата е в окото ти, след като може да се гепиш с жени с 1001 болести, преспали с 1000 мъже и да се тупаш в гърдите с това, е нямам думи, не че си те спомнят тези твърде препатили мадами, ама ти пък и се гордееш с това?! Между другото и в моя живот някои жени са, като манекенки, но по-интересното е, че завършиха я медицина, я икономика, я нещо по-смислено от геймърските ти формати, а на мухльовците на джойстика им бастисвахме дните, като ги подигравахме и дразнехме, щото те и разговор трудно завързваха, само очите им бяха, като на злоупотребяващи заварчици, ама нищо ти си се хвали с пунта мари, прекарани от един цял град, или може би визираш някоя омъжена, която е скочила, примерно в "Максим" и ти си я съблазнил?! Внимавай да не се изпуснеш, че тогава съвсем ще се овапцаш!
Хах.. Викторе, ти предполагам имаш много свободно време, защото не играеш игри, нали? Сподели, какво правиш с него? Рисуваш картини, пишеш поезия, и се учиш да свириш на балалайка ли? Или, далеч по-вероятното, киснеш с бели гащи на дивана през телевизора и гледаш поредния турски сериал докато набиваш чипс? Хайде да не се залъгваме - има крайности както при хората, които играят игри (да, доста вредно е да прекарваш по 10 часа на ден пред компютъра и да жертваш всякакъв социален контакт извън киберпространството), така и при тез, които не играят. Горният пример с турските сериали го написах, за да илюстрирам второто, защото, както ти си заблуден, че всички геймъри пуцат по 10 часа на ден, така и ние може да сме заблудени, че ти пък набиваш чипс пред телевизора по 10 часа на ден. А това не би ти харесало, нали? Хайде по-спокойно тогава, особено като говориш за неща, от които нямаш представа, защото просто не ги харесваш.
Някога,преди много години,но не в чак толкова отдавна,имаше една малка,но велика компания.Слогана на компанията беше "Made from gamers for gamers" или нещо такова беше.Единствената компания която някога е знаела как да прави игри.Точно този слоган постави началото на някои от най-великите игри правени някога.Може би някои вече са се сетили за коя компания говоря.Точно така.Става дума за Interplay!В онези далечни години липсваха алчността и корпоративното мислене.Нямаше комерсиалност.Имаше само хора които искаха да правят игри и да доставят безценни часове забавление на феновете си.Interplay постигнаха нещо което никоя компания не е постигала и вероятно няма да постигне.Успяха да предоставят на хората свят,който беше изцяло(или почти изцяло) в ръцете на играчите.Компанията знаеше какво да предложи на играчите поради простата причина,че самите девелъпъри бяха играчи.Огромните възможности които предлагат хитовите им игри Baldurs Gate и Fallout все още са предпочитан избор на много олд скуул играчи.Самата атмосфера на тези игри,позволява развихряне на въображението и истинско потапяне в чудото на гейминга.Невъзможно е да се опише усещането когато пуснеш за пръв път играта и започнеш да настройваш героя с който ще играеш.Хилядите опции за диалози,огромните места на действие,красотата на играта.Стотиците скрити тайни които предстоят да бъдат разкрити.Тайни,които по някакъв магичен начин те предизвикват.Примамват те.Гъделичкат въображението и любопитството.Това са игри,които могат да бъдат изигравани десетки пъти и всеки път да откриваш нещо ново.Фантастичните оръжия,начина по който можеш да се сдобиеш с тях,броните,поушъните,растения,животни.Богатството на тези светове е безкрайно.Можеш да бъдеш от обирджия на гробове до Бог.Това са игри които ти дават власт.Властта да променяш света около теб,както намериш за добре.Можеш да извадиш на преден план свеото его,или желанието да помогнеш на някой.Всичко което някога си искал да бъдеш,е пред очите ти.И никой няма да те съди.И всичко това примесено със солидна доза хумор.Наистина е забавно когато примерно влезеш в една боксова зала и видиш боксьор който крещи "Ще им изям ушите на всички".Тези игри са "Приказка без край".В почти истински вариант. Човек може да види позитивите и негативите от действията си.Да различи хубавото от лошото.Да намери себе си дори.Няма по велико удоволствие от това да намериш най-хубавата броня след стотици часове геймплей.Или най-доброто оръжие.Да изпълни куеста заради който е пребродил светове и е преместил планини. Да не забравяме и великите MDK и Descent.Игри които поставиха основата на геймплея,такъв какъвто го познаваме.Въпреки,че не са толкова сложни. В последствие другите компании видяха,че Interplay застрашава да превземе пазара с идеите си.И разкъсаха компанията на парчета.Като гладни вълци.Защото не може само една компания да прибира лъвския пай от приходите.След като компанията беше унищожена,другите компании решиха,че няма смисъл да правят хубави игри.По-добре беше да правят смотани игри.Така щеше да има хляб за всички.Идеите които бяха заложени в началото на игровата ера бяха пренебрегнати.И започнаха да подобряват графиката.Все повече и повече.Игрите придобиха смайващ вид.Дървета почти като истински.Небе,по-синьо и от най-синия цвят на света.Планини,морета,океани и звезди.Всичко това започна да залива пазара.Просто една красива и куха опаковка. След дълги години чакане,спекулации и слухове излезе Fallout 3.Това може би беше най-голямото разочарование в геймърския ми живот.Поредната красива опаковка.Липсваше духа на оригиналната игра.Липсваше живеца който те кара да се движиш напред.Липсваха броните,оръжията.Липсваше страхотната история.Всичко което беше останало бяха руините на постапокалиптични градове.Магията на играта беше сведена до простичкото - убивай.Нищо повече.Едно действие,което само по себе си не значи нищо.Монотонното цъкане на мишката те превръща в робот.Стоиш,гледаш единственото оцъклено око на монитора с празен поглед и очакване.Очакване за нещо да се случи.Нещичко което да ти подскаже,че играеш онази ролева игра от далечни,отминали времена.Но не чак толкова отдавна. Наскоро,чух по новините нещо,което ме смути.Поредната новинарка със сух тон обясняваше,че игрите ВЕРОЯТНО,били напът да се превърнат в изкуство.Останах смаян от безхаберието на тази жена,която беше наета да ми предостави новините от света и последния час.Игрите са изкуство от 20+ години насам.Точно както музиката,изкуството,киното.Невероятната красота на една игра е истинското модерно изкуство.Изкуството на новите Рембранд,Пикасо,Бетовен,Молиер.Изкуството на компютъра.Изкуство,излязло изпод клавишите на хиляди талантливи хора. Може би игрите не се развиват в насоката в която бихме искали и не предлагат онзи размах и въображение каквито предлагаха някога,но това не ни дава правото разбира се,да не оценяваме труда на хилядите компютърни таланти.Без значение дали правят игри,CGI анимация или обикновена векторна графика. И каквото и да се говори,почитателите на тези таланти се увеличават всеки ден.
>Някои от вас успяха много лесно да ми съчинят биография и да ми измислят личен живот Аха. Значи и според теб да предполагаш нещо за някой друг, когото не познаваш, не е особено хубаво. Ще добавя - да обобщаваш цяла (огромна) група от хора е дори по-зле. Но тогава откъде идват неща като тия? >вие сте овце >тъпите геймърчета Хайде сега ми кажи защо си толкова убеден, че всички геймъри са тъпи овце? Познаваш ли ги? Всичките? Поне тези тук? И защо геймърите да не могат от своя страна да говорят, абсолютно еквивалентно, за "тъпите не-геймърчета"? Ако приписването на характеристики върху хора, които не познаваш, е нещо лошо, когато някой го прави върху теб, но е съвсем приемливо, когато ти го правиш върху други хора, то си просто лицемерен кретен. Такъв ли си?
Геймъри, очаквах, като сте ударили 25+ годинки, поне един от Вас да излезне, като ценител и да защити попрището и да му придаде цвят, ама в крайна сметка излезна един ветеран, който няма какво да добави във вашето цветущо бъдеще, защото то за него е огромно разочарование, но пък се върна назад за да защити изкуството, такова, каквото трябваше да се превъплъщава във всичките му форми на интелектуалната еволюция, пък било то и в задоволяващо Ви йерудирало геймърство!!! Браво Ben Dover! +
Vankata_820, аз съм на 34 и играя с компютри откакто се помня. Тоест, вече 30 години. Дали мисиш бих могъл да обясня какво точно ми дава играта по начин, по който ти, който не играеш, да го разбереш? Аз не мисля, че това би било по-ползотворно от това да се опитам да обясня що е то сняг на човек, който е прекарал целия си живот в малко субсахарско селце и мисли, че водата е творение на дявола, защото в нея човек може да се удави.