Той е политик с богат опит в широк политически спектър - от дясното през лявото до национално отговорното. Има стаж като преподавател, бил е глава на експертен кабинет без експерти, психологически устойчив е, особено на разпит и най-вече на въпроси, които започват с „Кой".
Владее отлично езикa на увъртането и мълчаливия отказ. Може да се измъква от всякакви ситуации, ако се наложи - и през задния вход.
Мнозина бивши министри и премиери избират академичната кариера - Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Дянков (вицепремиер, а после ректор на Руската икономическа школа).
За Пламен Орешарски обаче това би било крачка назад. След като развали "седенката" на учителите и приключи с министерския пост в тройната коалиция, той се отдаде на академичната си кариера в УНСС, но след това стана премиер. Между другото, тази седмица колегата му по седенка и бивш вицепремиер Даниел Вълчев скъса с политиката в името на академичното развитие.
И понеже не е толкова лесно да се намери престижна позиция, достатъчна, за да замени Министерски съвет, когато става дума за човек с толкова разнородни умения, решихме да помогнем:
Вариант 1 - „Иновативен": Орешарски става синдик на КТБ. Темата е актуална, добре му е позната, наложи му се да я коментира многократно в последните два месеца. Не изглежда като дългосрочна заетост, но човекът е финансист - със сигурност би имал подход.
Варинат 2 - „Велчев/Дянков": Работа под шапката на VTB. Това избраха бившите финансови министри Симеон Дянков и Милен Велчев - явно е добра позиция, престижна и достатъчно благодарна, и със сигурност подходяща за бивши министри.
Вариант 3 - „Шрьодер": Орешарски има опит и с друго - цяла година строи и не строи „Южен поток". След като не подписа с американската "Уестингхаус" за АЕЦ „Козлодуй", вероятно може да се приеме за достатъчно лоялен, за да стане консултант на „Южен поток" - вече го познават добре и дори няма да му е трудно да върши добре работата си. Това ще е кариера по стъпките на Герхард Шрьодер - и той е бивш премиер, което не му пречи да е пръв друг на Путин.
Едно е ясно - за година поне трябва да е разбрал за коя работа не става. Независимо кои политически сили го подкрепят.
