Защо Турция се взриви

Едва ли съм единственият, който следи със затаен дъх събитията в Турция. След Румъния през 1989-та, това е втората революция live, на която ставаме преки свидетели. Дано само резултатът да не е същият.

Вече всички знаем конкретния повод: гражданите на Истанбул се изправиха срещу багерите, които започнаха на изкореняват дърветата в „Парка за разходки" зад „Таксим". Една „жена в червено" беше жестоко напръскана със сълзотворен газ, след което започна голямата патаклама.

За символиката също много се каза. Работата далеч не е само в това, че Истанбул е град с под 1,5% зелени площи, поради което истински се задъхва. Площад "Таксим" е площадът на републиката: на него неслучайно е издигат монументът на Мустафа Кемал Ататюрк, върху който днес протестиращите развяват национални знамена. На този площад се правят всички държавни ритуали, на него се събират гражданите да протестират, символичното му значение напомня "Тахрир" в Кайро и "Репюблик" в Париж.

Впрочем, според плановете за реконструкция под земята ще слязат спирките на автобусите, съответно и чакащите хора, а достъпът до площада ще е много по-лесно охраняем, което пък ще улесни значително блокирането на всякакви социални движения. Проектът цели обезлюдяване на гражданския център на Истанбул - "стратегическо разкрасяване", ако използвам израза на прочутия барон, преобразил Париж, тъй че да не могат вече да се издигат барикади.

Настъплението на исляма

На това символично място бизнес-ислямистите на турския премиер Ердоган искат да възстановят османските казарми, разрушени през 1940-та, и то под формата на шопинг-мол. Какво повече трябва, за да пламне искрата на недоволството?

Нека припомня, че настъплението на исляма тук тече отдавна - последната капка беше забраната за продажба на алкохол вечер. А Ердоган не спира да повтаря, че автентичното турско питие бил айрянът. Поради което по плакатите на демонстрантите ще видите равенство между бирата и демокрацията.

Впрочем, нека не бъдем наивни: за управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието ислямът не е теология, а бизнес-проект. След като срещнаха руското "не" в Централна Азия, те се опитват да засилят експанзията си в мюсюлманска Африка - с надеждата, че ще успеят да надцакат с "култура" китайците.

В началото много разумни хора бяха склонни да подкрепят ревизията на кемалистките крайности. Защото кемализмът при комшиите много напомня на нашия социализъм - ако щете с това, че във всяко село и до днес има позлатен бюст на Ататюрк с националното знаме отзад. Но сега турското общество залитна в другата крайност.

Срещу ислямизацията не се бори само маргинализираната стара кемалистка бюрокрация: градските елити отказват да се разделят със свободите си; 10-те милиона алевити се чувстват застрашени от настъплението на сунитството; глобалистите не приемат негласния отказ на Турция да върви към Европа; демократите са уплашени от желанието на Ердоган да установи президентски режим а ла Путин, а за националистите ислямът изглежда твърде универсален и съответно про-кюрдски. Тоест, както навсякъде по света - както беше и в България през февруари - протестите са коалиция от разнородни гневове, които трудно ще излъчат лидер и програма.

Едно все пак ги обединява: принципът на републиката, "рес публика", общи дела, общо публично пространство, общо участие във взимането на решения.

Мегаломанията на Ердоган

Но какво означава принципът „империя", срещу който те днес въстават? В империята центърът е скрит някъде далеч и е обвит в символика. Наместо общи пространства има йерархично подредени частни светове. Наместо демокрация - военна мощ и слава, в случая невиждан икономически просперитет. Но този просперитет разтяга все по-застрашително социалните разлики. Империята завоюва други народи, вместо да се грижи за своя.

Сигурно знаете, че в османско време думата "турчин" е презрителна, синоним на прост човек, защото феодалните елити нямат много общо с народа. Трябваше да дойде Кемал, за да я реабилитира, поставяйки всички граждани на равна нога. Новите неравенства между ултра-богатите елити и простия народ започват да приличат на османските и неслучайно новата бизнес-империя се нуждае от нова символика.

Наред с шопинг-казармите на върха на „Таксим", мегаломанията на Ердоган има много други прояви. Той например сериозно мисли да прокопае втори канал, успореден на Босфора, по подобие на Суецкия. Планира два сателитни града по един милион до Истанбул. Подкрепя фантастични небостъргачи и затворени комплекси от типа на турската Венеция, с канали и гондоли. Строителният бум е хубаво нещо, докато тече, но защо турците не попитат испанците или българите какво следва след пика на този бум?

Републиката отвръща на удара

Може би българските предприемачи завиждат на лекотата, с която комшиите събарят и строят. Но как успяват да се отърват от „лошия човешки материал", който пъпли из градското пространство? Ето каква е технологията: през 1999-та в Турция имаше страшно земетресение, загинаха хиляди.

След което се случи следното: общината идва у вас, разглежда къщата ви и казва: не е обезопасена, имате избора или да я ремонтирате, или да я продадете, съответно да ви преместим в еди кой си квартал. Не е трудно да се досетим, че голяма част от къщите действително не отговарят на изискванията за сигурност. И тъй като повечето хора нямат пари за ремонт, теренът набързо е разчистен за нови фараонически постройки.

Битките за пространството в Истанбул не са от вчера, макар да видяхме борби като тази в защита на кино Емек или срещу разрушаването на циганския квартал Сулукуле. Взривът днес идва от символиката, която настъплението на империята добави към нарастващите напрежения. На пет пъти в последния половин век подобни напрежения решава турската армия. Само че сега потенциалните опоненти на Ердоган са в затвора - той ги вкара там след един процес, станал известен като Ергенекон, или "дълбоката държава" - предполагаем заговор на военните за сваляне на правителството. И ето, че всичко остана в ръцете на гражданите - тези, които днес си разменят в Туитър техники срещу сълзотворния газ...

DW.DE

Новините

Най-четените