На фона на отчайващо дълголетното клише, че "проституцията винаги ще съществува", успехът на една страна остава като единствена надежда за различно бъдеще. Само за 5 години, Швеция драстично намали броя на проституиращите жени. В столицата Стокхолм жените, проституиращи на улицата, са намалели с две трети, а броят на сводниците - с 80%.
Има и други големи шведски градове, където уличната проституция е почти напълно изчезнала.
В основната си част са изчезнали и прочутите шведски публични домове и масажни салони, които процъфтяваха през последните три десетилетия на XX век, когато проституцията в Швеция беше законна.
Освен това броят чужденки, жертви на трафик като сексуални робини в Швеция, е близък до нулата.
Шведското правителство твърди, че в последните години около 200-400 жени годишно стават "бели робини" в Швеция, незначителен брой в сравнение с 15 000 - 17 000 чужденки, ежегодно заставяни да проституират в съседна Финландия. Никоя друга държава, никой друг социален експеримент не се е доближавал някога до поразяващите резултати в Швеция.
Чрез каква сложна формула Швеция успя да постигне това?
Парадоксално, стратегията на скандинавската страна изобщо не е сложна. Принципите й всъщност изглеждат толкова прости и крепящи се на здравия разум, че веднага провокират въпроса: "Как така никой не е пробвал това по-рано?"
Фундаменталният шведски закон от 1999 г.
През 1999, след години на изследвания и анализи, в Швеция е гласувано законодателство, което а) криминализира покупката на сексуслуги и б) декриминализира продажбата на сексуслуги.
Новаторската логика зад това законодателство е ясно формулирана в правителствените документи около закона:
"В Швеция проституцията се счита за аспект на мъжкото насилие срещу жените и децата. Тя е официално призната като форма на експлоатация на жени и деца и представлява сериозен социален проблем... Равенството на половете ще остане недостижима цел, докато мъжете купуват, продават и експлоатират жени и деца, като ги заставят да проституират".
Освен двустранната законова стратегия, трети, основен елемент на шведското законодателство за проституцията осигурява богати фондове за социално финансиране в помощ на жените, които желаят да "излязат от бизнеса" и допълнителни средства за образователни програми.
Уникалната стратегия на Швеция третира проституцията като форма на насилие срещу жените, при което мъжете, екплоатиращи ги чрез покупка на секс, биват третирани като престъпници, а проститутките предимно от женски пол биват третирани като жертви, нуждаещи се от помощ.
Обществеността бива просвещавана, за да се противодейства на историческата мъжка тенденциозност, дълго омаловажавала въпроса с проституцията.
За да закрепят стабилно възгледите си в законодателството, шведите прокарват закона за борба с проституцията като неотделима част от общия закон срещу насилието на жените, гласуван също през 1999.
Ранно препятствие
Интересно е, че въпреки изчерпателното планиране в страната преди гласуването на закона, в първите няколко години няма особен ефект. Полицията арестува доста малко сводници, а проституцията в Швеция, която преди е била законна, си продължава до голяма степен постарому. Критиците по цял свят реагират на шумно отразения от медиите провал с "Виждате ли? Проституцията винаги е съществувала, и винаги ще съществува".
И все пак, уверени във философията зад своя план, шведите продължават да работят - и скоро идентифицират и решават проблема.
Препятствието - причината, поради която усилията им не дават резултат, е че
правоприлагащите власти не си вършат работата.
Полицията е имала нужда от задълбочено обучение и инструкции за това, което шведската общественост и законодателна власт разбират напълно - че проституцията е форма на насилие на мъжете над жените, така че експлоататорите/купувачите трябва да бъдат наказани, а жертвите/проститутките имат нужда от помощ.
Шведското правителство отделя солидни средства и целият състав на полицията и прокуратурата преминава през интензивно обучение с ясното послание, че намеренията, залегнали в закона, са сериозни.
Едва тогава държавата започва да регистрира ненадминати резултати.
Сега не само, че повечето от шведите продължават да подкрепят подхода на правителството към проституцията (80% от населението подкрепят стратегията, според национални социологически проучвания), но и полицаите и прокурорите в страната са сред най-стабилните поддръжници на закона.
Шведските правоприлагащи власти са установили, че законодателството срещу проституцията им помага в справянето със сексуални престъпления, като им позволява буквално да премахнат елемента на организирана престъпност, тормозещ други държави, където проституцията е легализирана или регулирана.
Провалът на стратегиите за легализация и/или регулация
Този шведски експеримент е единственият ефективен пример за политика по отношение на проституцията сред достатъчно многобройно население.
През 2003 година правителството в Шотландия търси начин да промени подхода си към проституцията и се обръща към Лондонския университет за изчерпателен анализ на резултата от политиките за проституцията в другите държави.
Освен програмата в Швеция, изследователите избират Австралия, Ирландия и Холандия като представители на различни стратегии за легализация и/или регулация на проституцията.
Учените не правят анализ на ситуацията, където проституцията е криминализирана във всеки аспект, както е в САЩ. Резултатът от този подход е достатъчно добре известен. Провалите и безсмислеността на непрекъснатото многократно арестуване на проститутките в Америка са познати на целия свят.
Резултатът от регулацията и/или легализацията на проституцията във въпросните страни, както разкрива изследването на Лондонския университет, е също толкова обезкуражаващ, колкото и тоталната криминализация. Във всеки от случаите резултатите са крайно негативни.
Легализацията и/или регулацията на проституцията според изследването, водят до:
Драстичен ръст на всички аспекти на сексиндустрията;
Драстичен ръст на ангажираността на организираната престъпност със сексиндустрията;
Драстичен ръст на детската проституция;
Експлозия на броя чужденки и момичета, жертви на трафик в региона;
Индикации за ръст на насилието срещу жени.
В щата Виктория, Австралия, където съществува система от легализирани, регулирани публични домове, е имало такава експлозия на броя на публичните домове, че веднага те са надминали възможностите на системата да ги регулира, и също толкова бързо те са се превърнали в среда за организирана престъпност, корупция и свързани с тях престъпления.
Като допълнение, проучвания сред проститутките, работещи в системи на легализация и регулация, установяват, че те продължават да се чувстват принуждавани, заставяни и изложени на риск в този бизнес.
Проучване сред жените, предлагащи напълно легални секс-услуги в приеманата за образец Холандия, констатира, че 79% от тях желаят да напуснат "бизнеса".
Въпреки че всяка от програмите за легализация/регулация обещава помощ за проститутки, желаещи да скъсат с тази си професия, тази помощ никога не се е проявявала в сериозна степен.
Тъкмо обратното е в Швеция, където правителството осигурява солидни социални фондове за подпомагане на проститутките, които желаят да излязат от бизнеса. 60% от шведските проститутки се възползват от добре финансираните програми и късат завинаги с тази част от миналото си.
Защо никой не е опитал нещо подобно досега?
Защо тогава, с толкова видимия успех на Швеция, никой друг не възприема бързо този план?
Някои го правят. И Финландия, и Норвегия са близо до това да предприемат същите стъпки. Ако Шотландия се вслуша в резултатите на своето проучване, и тя би трябвало да поеме в същата посока. Отговорът обаче на въпроса защо другите държави не бързат да възприемат плана на Швеция е вероятно същият, както и този на въпроса защо правителствата не са пробвали шведското решение досега.
За да възприемат проститутките като жертви на мъжка принуда и насилие, е необходимо правителствата първо да преминат от приемане на проституцията от мъжка гледна точка към женска такава. А почти всички държави в света все още възприемат проституцията и почти всеки друг проблем от предимно мъжка гледна точка.
Швеция, обратно, е сред лидерите в насърчаването на равенство за жените от доста време насам.
През 1965-та в Швеция е криминализирано изнасилването в рамките на брака.
Дори през 1980 все още е имало щати в САЩ, които не са направили това фундаментално признание на правата на жените да контролират своето собствено тяло.
Шведското правителство също така е сред тези с най-голям процент жени във всички нива на управлението.
През 1999-та, когато Швеция гласува фундаменталното си законодателство за борба с проституцията, шведският парламент е съставен от почти 50% жени.
Шведската политика по въпросите на проституцията е замислена и прокарана от лобито на шведската организация на приюти за жени-жертви на насилие и после е отстоявана от двупартийните усилия на влиятелните многобройни шведски депутатки.
Швеция не спира дотук.
През 2002 година се прокарва допълнително законодателство - Закон за забрана на трафика на хора за целите на сексуалната експлоатация - който затваря някои от вратичките в старите закони и допълнително увеличава възможностите на властите да преследват мрежата от лица, свързани с проституцията - например хората, наемащи момичета за работа в публични домове, транспортиращите ги през границите на страната, и собствениците на въпросните публични домове.
Защо успехът на Швеция да не може да бъде копиран другаде?
Вероятно е истина, че повечето други страни все още са затънали в патриархален мрак, но все пак няма причини да не се борим за промени в политиките, сходни с тези, направени в Швеция.
Хубавото е, че след като веднъж това е било сторено и има доказателства за резултатността на този подход, би трябвало да бъде много по-лесно да бъдат убедени и други да поемат по този път.
