Аз съм на 52 години и изглеждам и се чувствам страхотно. Строителен техник съм и работя като проектант.
Търся си работа, защото:
- фирмата, в която работя от 28 год., в момента няма работа;
- карат ни насила да си вземаме неплатени отпуски „доброволно";
- няма да си получим заплатите, защото няма пари;
- братът на шефката - пенсионер по възраст и ксероксчия - получава колкото един инженер проектант...;
- във фирмата спят по бюрата пенсионери по възраст, по болест и един куп други безделници-кръвопийци, които докретват до пенсия, живеейки на гърба на работещите;
- шефовете карат скъпи и тежки автомобили, които не продават, но за да платят данъците на фирмата ни резнаха заплатките.
От два месеца си търся работа, не като строителен техник, защото съм жена и отдавна съм се отказала да търся по специалността - сексизъм до дупка ги гони работодателите. Щом си жена, значи нищо не разбираш от строителство...
А аз разбирам и катеря покриви и проектирам, въпреки че законът и камарите на инженерите и архитектите не ни виждат като проектанти нас, техниците. Ние сме невидими, но това е една много дълга друга тема.
Търся си работа - от чистачка до касиерка или оператор на база данни (имам отлична компютърна грамотност), но съм на 52 години.
Няма значение как изглеждам, колко енергия и сили за работа имам, няма значение и какво разбирам и какъв специалист съм...
Аз съм на 52 години и съм извън борда и съм невидима, защото съм на петдесет и две!
Добре дошли в ада на старите кучета!
