Всички сме чували как в България висшистите нямат друг избор, освен да карат таксита, нали? Или че българите с образование в чужбина са успели, само защото мама и тати са имали парички и се връщат, единствено ако се провалят навън?
Ние решихме да разбием някои от най-зловещите митове за България и българите с опит и образование в чужбина. Иска ни се от България да излизат все повече добрите новини, а не само да гледаме лошото. Без да слагаме розови очила, с правилното отношение и нашата страна може да се превърне в красив принц или келтски тигър.
Мит 1: Welcome to the Jungle
Без претенции за Paradise City, София не е най-лошото място за живеене. Пловдив, Варна и Бургас също не са. Извън най-големите градове също не цари безкраен мрак. И тук има хора, които мислят нормално, действат адекватно и не се притесняват да си кажат мнението. Има и от онези другите, също както и в Лондон, Виена, Париж или Хамбург.
Хаосът присъства в почти всички измерения на българската действителност, но има плахи стъпки в посока Промяна. Електронно правителство, спиране на пешеходна пътека, учтив обслужващ персонал, забрана за пушене на закрито вече не са термини от научната фантастика, а нещо съвсем реално и истинско. Очакваме да ги последват и нормалните доходи, качественият градски транспорт, по-чистата градска среда. И работим, за да го постигнем.
Мит 2: Няма професионална реализация в БГ
Има, ако си трудолюбив, с реални претенции и осъзнаваш собствените си възможности, както и реалностите на пазара.
Няма, ако искаш да си голям директор, веднага щом завършиш. Естествено, със служебна кола, лаптоп и всички екстри.
Разминаването между очаквания и реалност често е най-голямата причина за разочарование на завръщащите се. Затова ние ежегодно показваме реалната картина на пазара на труда на форума "Кариера в България: Защо не?".
Мит 3: Корупцията е навсякъде
Едните дават, а другите взимат. Корупцията е невъзможна без участието и на двете страни. Заобиклалянето на системата е национален спорт в Югоизточна Европа и ние не правим изключение. За да не държим световния рекорд е небходимо да се огледаме преди финала и в конкретния случай да не поддържаме олимпийския принцип, че е важно участието... Следващият път като ви спрат катаджии, think twice.
Мит 4: Няма закони
Законите са налице. Някои ги спазват, други просто не желаят.
В някои отношения България е по-либерална и дава много повече свободи, от една полицейска Америка например, което е хубаво, но може да доведе и до много лоши последствия. Напълно сме убедени, че има нужда от много работа в съдебната система, за да си възвърнат хората вярата в нея. Но също така сме убедени, че от всеки от нас зависи да спазва законите и да не се опитва да мине 'тънко'. Все повече положителни примери се чуват за хора, които се борят всеки ден да ставаме по-добра държава. Стига да продължават хората да го искат и да се борят, ще го постигнат, както е станало на много други места по света след множество грешки и борби.
Мит 5: Хората са невъзпитани и намусени
По някаква причина българите не харесваме да си признаваме, че сме щастливи и винаги се правим на по-тъжни, неуспели и бедни, отколкото сме. Тази намусеност се забелязва все по-малко (за щастие) в младото поколение и 'гражданите на света', които са пътували достатъчно, за да осъзнаят че в България не всичко е черно, както и навън не всичко е розово.
Това са хората, на които им е писнало всички да мрънкат и винаги да обвиняват държавата, шефа или съседа за това, че те не могат или ги мързи. Тези хора все повече осъзнават, че единствено от тях зависи дали ще успеят или не. А човек, веднъж осъзнал това, няма време да се муси и да мрънка, защото е твърде зает да става все по-добър и успешен.
Мит 6: Всички с висше работят за 400 лева
Минималната работна заплата е 290 лева, средната е 758 лева към второто тримесечие на 2012 г. (източник: НСИ). Със сигурност има хора, които са завършили висше и получават 400 лева - ако са завършили висше в неподходяща сфера или пък са завършили нещо, за което приятел им е казал, че е 'много готино', но те всъщност не харесват специалността си и не работят по нея. (Лекари стартират с по 400-500 лева заплата. Бел.р.)
Две от най-разпространените сфери - финанси и IT, предлагат много възможности със стартови заплати от 1000 до 2500 лeва, както и много възможности за израстване на хората, които се справят добре.
Няма как да не споменем историята за лична асистентка от държавна институция, поканена на интервю в позната частна фирма. След като й беше предложена заплата от 750 лева нето, тя отказа и заяви, че предпочита да остане в държавната администрация, където по цял ден не прави нищо, но си взима 400 лева, докато тук ще трябва да се работи. Така че, ако ти се работи, пари има. Ако те мързи, и 400 са ти много.
Мит 7: Никой не се връща да работи в България, след като е учил в чужбина, освен ако се е провалил
Тук може да шокираме хора със слабо сърце, така че моля да не четат нататък. В избора на място за живот има много параметри и обикновено парите не винаги са основният. Шок! Стандартът на живот е много по-важен за повечето хора и за него има много и разнообразни фактори. Защо би се върнал човек, който може да взима 1000 или 1500 евро заплата в Западна Европа?
Да видим: харесва България; държи на приятелите си; иска да е близко до семейството си; иска да развие бизнес тук, защото има много ниши; или пък е патриот, който вярва, че може да помогне с наученото навън.
Не е достатъчно? Да пробваме финансово-социални фактори: не му се плащат 30-40% данък върху заплата, безбожен наем в мизерно гето и всичко това, докато го третират като човек от четвъртия свят? Да не говорим, че има органичена социална среда и почти никаква семейна подкрепа в близост. Няма да споменаваме че 'камъкът си тежи на мястото', няма да споменаваме и че според някои в България имаме най-красивите жени ;)
Всеки претегля различните фактори и различните опции, които има, и избира най-доброто за себе си. Някой избират чужбина, други избират България. Важното е да си щастлив с това, което си избрал, независимо кое от двете е. А и в днешно време сега си тук, утре там.
Мит 8: Добра работа се намира само с шуробаджанащина
"Шуробаджанащина" и "връзки" са негативните синоними на онова полезно нещо, което днес наричаме с купешката дума "нетуъркинг" - нещо, което помага навсякъде по света. Поне половината от работните места не само се запълват чрез препоръки или контакти, но и изобщо не биват обявявани в кариерните сайтове. Това със сигурност не е българско творение, колкото и да искаме да сме измислили най-различни неща.
Винаги и навсякъде ще има хора, които благодарение на връзките си ще получат по-добри възможности. Това далеч не значи, че другите нямат шанс и трябва да седнат в кръчмата, за да мрънкат как няма да успеят, защото нямат връзки.
Създайте си връзките - ходете на networking събития или специализирани изложения за работа, запознайте се с експертите в индустрията. Протегнете ръка и ще видите, че всъщност за качествените хора винаги се намира кой да им помогне, независимо дали е познат или непознат.
Не става с мрънкане обаче, а с отстояване на това, което искате, и непрекъснато доказване, че сте добри в това което правите. А това, че вършите нещо добре и качествено, ще отваря много повече врати от това че баба ви познава Бойко Борисов примерно.
Мит 9: В чужбина се заминава само ако мама и тати имат парички
Беше време, когато трябва да си син на някой от партийната номенклатура, за да заминеш навън. Богатите навсякъде по света имат по-лесен достъп до добро образование от останалите. Това обаче не означава, че само те имат тези възможности. Има най-различни опции умен човек без финансови възможности да получи добро образование - стипендия от университета, например.
Да споменаваме ли, че бакалавърска програма в Харвард може да ти е безплатна, ако университетът те приеме и ти отпускат стипендия от 40 000 долара на година, която покрива всички разходи за живот. Има варианти за нисколихвен или безлихвен заем от учебните заведения или Европейския съюз.
Да не говорим за държавите, където образованието е безплатно или доста евтино и човек може да се издържа, работейки, докато учи. Не трябва да забравяме, че образованието е инвестиция в бъдещето ти и от теб зависи колко си готов да отделиш от своето време, пари и усилия.
Мит 10: Образованието в чужбина ти гарантира суперсили и перфектната позиция
Образование в България, чужбина или Луната не гарантира абсолютно нищо на абсолютно никого. Показва само, че някой е прекарал известно време над учебниците и е взел едни изпити. Това много рядко прави когото и да било специалист по нещо.
Както хората са казали - 'практика му е майката'. Наистина има много хора с погрешна представа, че, завършиш ли в Харвард (примерно), автоматично ставаш шефче в България или другаде по света.
Да, ама не. Ако завършиш акварелно изкуство в Харвард имаш също толкова голям шанс да останеш безработен, колкото и човек, завършил в Горно Нанадолнище, просто защото такава специалност не се търси или пък е ниско платена. Освен ако не успееш сам да си създадеш възможности в тази сфера. Виж мит 2 и мит 6.
Много, много се радвам когато виждам проява на разумна нормалност и позитивност както е тази статия. Още повече когато те не подвиват опашка пред традиционното мрънкане. Добрите неща в България неизбежно минават чрез преодоляване на българското черногледство. В тази връзка препоръчвам това: http://blog-modernity.blogspot.com/2011_01_01_archive.html и това: http://blog-modernity.blogspot.com/2010/04/blog-post_14.html Успехове на всички оптимисти!
Време е да развеем байряците и да започнем с платените и безмислено кухи статии нямащи почти нищо общо с реалният живот.
Да си призная,бях доста негативно настроен в началото на статията.Обикновено,хората които пишат такива статии са абсолютни лаици и си мислят,че всичко което хвърчи се яде.Слава богу,тук случая не е такъв.Съгласен с две ръце за всяка точка.Най-накрая отлично попадение и стойностно съдържание.6+
Драконе,е ти какво искаш?Да дойдат,да те хванат за ръчичка и да те питат:"Какво икаш моето момче?Тук ли,да ти уредим работа за 384573593 лева или навън?Избери си държава и ти уреждаме обучение и заплатка пък ти си бараш пацата цял ден и голи мадами ще ти слагат белено грозде в устата" Целта на статията е някой с поне малко акъл в главата да се вземе в ръце и да стане човек,не да цвили по форумите "ми не могаааааааа,не ставаааааааа,не знам кааааак,невъзможно ееееее.Оле колко е трудно и как лъжат всички"
Много верни неща има, колкото и да не са съгласни повечето. Все пак трябва да се отбележи, че средната работна заплата се увеличава с увеличаването на безработицата (а в момента безработицата расте с много големи темпове), а шуробаджанащина има навсякъде, но тук е в повече. Корупцията и съдебната система са в плачебно състояние, няма умереност, на хората не им пука за хората.
Много вярно. Камъкът си тежи на мястото.
Така е! Познавам хора отговарящи на всички описани ситуации. Аз самия руша много митове от изброените . Учил съм в в България, не съм бил най-добрия, но от момента в който започнах да упорствам и работата, и повишението и заплатата си вървят в правилната посока. Работя в много тясна сфера в която има точно 10 фирми в българия. Е, и аз и колегите ми от университета работим в топ 3 . Защо ли - защото не мрънкаме а опитваме. И навсякъде ме назначиха не за друго - а защото знам какво мога и какво не мога, честен съм и не се изхвърлям над възможностите си! Нито съм се преработил, нито съм се залежал - живея добре но системата иска подобрения - и аз ще работя за да ги създам !!!!
Изцяло подкрепям статията! Човек сам определя съдбата си и до голяма степен успехите му зависят от неговото отношение към света. Ако когато те попитат "Как си?" отговориш "Добре съм, имам работа, семейството ми е ОК" има голяма вероятност сам да си повярваш, да се усмихнеш и денят ти да потръгне. Всеки психотерапевт познава тази тактика. Няма никаква полза да кажеш "Много съм зле", никой няма да ти помогне, всъщност само ти можеш да го направиш. офтопик: Специално заради тази статия се регистрирах в Webcafe. Отдавна исках да го направя, но сега дойде моментът. Поздрав на всички пишещи във форума (автори и коментатори)!
Към мит 10: ...защото българското образование е топ, нали?! Завършил съм икономика и в България, и в Германия, няма да ми стигне времето да изброя 10000-те разлики в манталитета на преподаватели и студенти, материална база, практическа ориентираност на следването и прочие неща, които всички си ги знаем. А и българите сме прагматични, в чужбина никой от нас не учи акварелно изкуство, флотистика, монголистика и т.н. А и немската ми диплома ще я признаят навсякаде в Ойропа. И даже...в Турция. А твоята?! Към мит 7: "Да не говорим, че има органичена социална среда..." . И що решихте, че тук социалната ни среда е ограничена? Това не е ли също един глупав мит? "няма да споменаваме и че според някои в България имаме най-красивите жени ;) " Още един глупав мит. Ще ме прощавате, дами. "безбожен наем в мизерно гето" Наемът на двустаен в центъра на Варна е почти толкова висок колкото на подобен в широкия център на Кьолн, например. Към мит 6: Като студент получавах повече, отколкото добре подготвен БГ- вишист, от голям БГ-град, при това с някоя друга година професионален опит. Сега след следването подобни сравнения на заплатите ми се струват безсмислени. Мит 5: Българинът е хронично недоволен! Много от нас не умеят да се радват на "малките неща", а това само по себе си прави голяма разлика! Дразнят ни успелите, некадърните, съседите, турците, евреите, европейците, азиатците, циганите, политиците, спортистите, марсианците, джедаите и смърфовете.
Мрън,мрън снощи направи ли сее
Ае,Бояджиева и Кръстанова,така и така сте почнали,що направо не хванете по една Библия под мишничка и да почнете да разнасяте божието слово от врата на врата?
В България не е лесно, но и в чужбина е трудно - даже без близки може да е и два пъти по-трудно. Някакси съм съгласна с автора, че живота сами си го ковем и дали ще живеем добре или зле зависи само от нас. Всеки избира сам бъдещето си, но...имам едно предупреждение: ако си темерут по душа и в България и в чужбина все ще ти е зле. Разликата е, че там от бачкане не ти остава време да седнеш и да се замислиш "аве, на мен зле ли ми е или добре?". В България може и да се поотпуснеш и да не затънеш, да помислиш, да смениш посоката. Ако в чужбина си го позволиш само за миг, ставаш финансов труп. Ето в това е разликата.
Боби369, ако до 30 не успееш да направиш впечатляваща автобиография шансовете ти за хубава работа спадат драстично. Но това в общия случай означава, че нещо ти куца или че си пропилял годините до 30 за глупости и аз го броя като автогол. Никой няма вина за автоголовете, които сами си вкарваме. Сега е много модерно всички българи да са студенти на запад, да учат някаква икономика или нещо техническо и се стремят да си удължат студенстването до към 30-35 годишна възраст (правят по няколко магистратури, 1-2 доктората). Вечният студент е изключително модерен там. Само че българските работодатели не си падат по такъв тип хора и напълно ги подкрепям. Човек на 35 не е младеж и не му отива да се държи като току що излязъл от пуберетета, несериозно е.
"...Електронно правителство, спиране на пешеходна пътека, учтив обслужващ персонал,..." За първото осега не съм чул нито един позитивен отзив, пък не знам. За втрото- аз като си бях в България последно /2г./ не видях някой да спира на пешеходна, изключая главоци като мен, дето на няколко пъти се разминават да им размажат багажника защото са спряли., Учтивият обслужващ персонал може да бъде открит само след упорито, ама много упорито търсене. "Има, ако си трудолюбив, с реални претенции и осъзнаваш собствените си възможности, както и реалностите на пазара." Няма такъв вариант. При нужни 2 000 инженери и излизащи 10 000 такива /цифрите са примерни/ от университета- няма как да има такава реализация, за адвокати и икономисти да не споменавам. Отделно в България кариера е почти невъзможно да правиш, защото повечето фирми/предприятия/етц... имат 3/4 стъпала, а ти като обучен кадър не почваш от най- ниското. "...Тази намусеност се забелязва все по-малко ..." Личното ми наблюдение е точно обратното. Преи да замина намусените лица, които иждах бяха с пъти по- малко. "(източник: НСИ)" Откога пък НСИ дава реални данни... "...Няма как да не споменем историята за лична асистентка от държавна институция, поканена на интервю в позната частна фирма. ..." Тея приказки тип ЕЖК /една жена ми каза/ са меко казано несериозни за подобна статия. "Да видим: харесва България; държи на приятелите си; иска да е близко до семейството си; иска да развие бизнес тук, защото има много ниши; или пък е патриот, който вярва, че може да помогне с наученото навън. " Напълно съгласен. Но няколко пъти зададвах един и същ въпрос и никой не ми отговори на него. Колко от завърналите се след обучението си са издържали повече от 2 години преди да заминат в чужбина? Повечето не изкарват и една... "...не му се плащат 30-40% данък върху заплата, безбожен наем в мизерно гето и всичко това, докато го третират като човек от четвъртия свят? Да не говорим, че има органичена социална среда..." Моля изкарайте си главите от тъмното място и се разходете преди да говорите глупости. Тук когато се говори за заплата 1000-1500евро то това е нетната заплата след данъците. Безбожен наем в мизерно гето? Beach please... А за социална среда...ако нямаш социална среда след като 5 години си учил в тази страна, то ти няма да я имаш и в собствената си страна. Това че си социален инвалид си е лично твой проблем. "Образование в България, чужбина или Луната не гарантира абсолютно нищо на абсолютно никого. " Напълно съгласен. Когато ръцете ти са завряни в четирибуквието- нищо не помага. "...живея добре но системата иска подобрения - и аз ще работя за да ги създам..." Икан- поклон. Отдавна съм се отказал от това, но адски много уважавам хора като теб. "Разликата е, че там от бачкане не ти остава време да седнеш и да се замислиш "аве, на мен зле ли ми е или добре?". В България може и да се поотпуснеш и да не затънеш, да помислиш, да смениш посоката. Ако в чужбина си го позволиш само за миг, ставаш финансов труп." Ахахаха Голяма глупост си написала Мима. Защото в България ако останеш седмица без работа- то си финансов труп. Докато в чужбина можеш да изкараш и месеци само на спестявания и то без да се ограничаваш сериозно. Готов съм да го докажа с лични примери. Та заеби го и тоя мит. "Вечният студент е изключително модерен там. Само че българските работодатели не си падат по такъв тип хора и напълно ги подкрепям. Човек на 35 не е младеж и не му отива да се държи като току що излязъл от пуберетета, несериозно е." Дааа то затуй загнилият запад еда събира за хляб, а ние процъфтяваме...
Ako до 30 години не си се отебал, до 50 години не си направил пари,и до 80 си жив, ставаш смешен. Или не мое да компенсираш, оти живото ти ехумористична пиеса след това. Комплекси! А афторо е написал некви глупости в които има 50 % истина и останалото са шаблони!