Да, правилно сте забелязали: току-що съчинихме нова дума - моломразене.
Латинизираният вариант на термина би трябвало да е "одимолия", но се притесняваме да не се бърка представката за омраза (odi) с популярния глагол за посещение на този тип институции ("да одим").
Моломразенето не е нов феномен, от доста време насам то разкрива определен цивилизационен мироглед.
Молът традиционно се схваща за вместилище на профанното, в него е пълно със нашенски селяни по анцузи, добре загащени гръцки пенсионери, лачени кифли със спорна репутация, малограмотни тийнейджъри-безделници и прочее представители на унтер-социума.
Като прибавим към това кича, фастфууда, консумеризма и чуждопоклонничеството, за себеуважаващия се гражданин молът е вражеска територия и удобствата, които предлага, само засилват неприязънта към него.
Той бива посещаван единствено заради неотложни културни нужди (кино), икономически (плащане на телефон) или антропологически (да видим какво става).
Иначе му се носи слава на грубо, шумно и клаустрофобично място, отвращението от което може да се омекоти само от крайна ирония.
Към дубиозната слава на моловете изминалите дни добавиха нови щрихи.
Най-напред във Варна шайка гардове пребиха до смърт човек заради външния му вид, а в София пък стана ясно, че техни съплеменници сметнаха за нарушител на реда майка-кърмачка.
Големият въпрос след тези инциденти е що за хора се наемат като охранители, характерът на обучението им и кодекса, който спазват, както и прекият отговорник за действията им.
Малоумният простак, облечен дори в минимална власт, безспорно е петно за институцията, на която служи, но и генерализирането не е никак продуктивно.
Да мразиш общото заради частното е дискриминационно мислене, което трябва много повече на плаши хелзинския ни комитет, отколкото предполагаемият сексизъм на група тъпанари с униформи. А ние умеем общия хейт до съвършенство, дори когато е продукт на най-добри намерения.
По същата причина мразим например Студентски град, защото в него според мълвата цари разврат и насилие, мразим циганските махали, защото там държава няма, мразим цели географски региони заради политическата инфилтрация на определени партии, мразим съседски страни по исторически причини и други - по-далечни - по икономически.
Обобщаването е в основата на всичките ни фобии, а то само издава колко слаби и нефункционални сме като общество.
Вместо да преследваме конкретния проблем, да работим върху него, без да му позволяваме да засегне като раково образувание цялото, ние на бърза ръка го разхвърляме над всичко.
По тази причина ненавиждаме собствените си институции, включително и държавата, без да си даваме сметка, че така мразим самите нас.
В тази картинка на генерализиран хейт, моловете го отнасят по най-малкото съпротивление.
Тези синтетични пазарни мастодонти нямат общо с нас, те са чужди априори и не ни го побира главата какво ние правим там, камо ли майка-кърмачка.
Би било забавно да се включим в този примитивен поход на омразата към стъклените фасади и лъскавата теракота, ако всъщност не беше дълбоко жалко.
Моломразенето е израз не на интелектуално превъзходство, а само на тежък комплекс. И сме убедени, че го споделят едновременно и в еднаква степен както бойкотиращите моловете, така и бунаците, чиито униформи крият усещането за свръхважна охранителна мисия из коридорите им.
