В един идеален свят в центъра на всеки град щеше да има един-единствен магазин.
В него щяха да се продават един вид панталони, един вид тениски и ризи и един вид обувки. Клиентите ще минават оттам веднъж на две години, ще си купуват по няколко чифта от всичко и ще се връщат да презаредят гардероба със същото, чак когато предишният кат дрехи се скъса или омалее.
Това ще ви каже всеки един от специфичното братство на мъжете, което се образува около пейките за сядане във фоайетата на всеки мол.
Виждали сте ги - тумба, събрана по неволя в търговския център, оградена като с барикада от чанти и пликове, цъкаща безцелно на телефоните, примирена със съдбата си.
Ако ги питате, вместо на неудобните и крайно недостатъчни пейки, те щяха да са у дома на плейстейшъна, на стадиона, на барбекюто, в кръчмата или на разходка с кучето. Дори биха предпочели детската площадка с детето пред чакането жената да се навилнее хубавичко из мола. Но се налага да висят там и единственото им непосредствено желание е пейките да имаха облегалки.
Обаче нямат, защото молът не е създаден за висене на климатик и убиване на време, а за шопинг.
Той е рай и ловно поле основно за жени, които детайлно да обиколят всички магазини, да пробват 16 различни поли на 16 различни места и с помощта (формално) на половинката си да сведат избора до две. После да пият кафе и огледат сандалите, докато мислят коя е по-хубавата пола, и накрая да си купят и двете, плюс две блузи, които им подхождат, и чифт нови обувки.
Нещастните им придружители, които играят ролята на нещо средно между куче-компаньон и дисаги за носене на покупки, често се озовават там по своя воля (или поне така са оставени да мислят). Или са примамени да откарат жената, или влизат в търговския център, за да хапнат или гледат кино, или отиват там по задачи.
Защото за мъжете купуването на облекло, домашни потреби и каквото още се продава из моловете, е именно задача, също като да смениш крушката или да купиш хляб.
Уравнението е просто - минаваш без мотаене през магазина за обувки, купуваш обувки, после през този за гащи - вземаш гащи, накрая риза и си тръгваш, за да гледаш мача или сериала.
Проблемът обаче е, че се налага да вземеш и жената, за да одобри покупките и да те ориентира ризата отива ли ти, става ли ти изобщо, подходяща ли е за тези дънки и прочее досадни детайли, които не биха съществували в идеалния свят, в който има един десѐн и модел ризи.
За жените броденето из мола обаче не е задача, а развлечение. Те не бързат за мача, защото обикалянето на магазините е тяхната игра и поанта на деня им. Дори и без да купят нищо, те обичат да огледат, да пипнат материите на половината изложени дрехи (едно от най-необяснимите за половинките им действия), да си набележат нещо и дори да пробват.
Понякога - каква ирония на съдбата! - го правят, за да съблазнят мъжа си или да покажат, че за тях е важно как изглеждат в неговите очи (не се връзвайте на номера "добре ли ми стои?" - в 99,99% от случаите жените знаят много по-добре от мъжете отговора за този въпрос).
За мъжете обаче всичко това е просто отегчително. Според тях далеч по-интересно е какво се крие под парцалките, които навлича жената, и след 6-тата пробна се отказват и отиват на позорния стълб, пардон - пейка, при събратята си. Поздравяват се със сдържана съпричастност, вадят телефона и започват да опитват да не губят самообладание.
Отдават се на мечти за идеален свят, в който жените ще ходят голи или най-много по бельо. Или пък сами в мола.
Но идеален свят не съществува, а и не е нужно.
Вместо това мениджърите на моловете могат просто да сложат по няколко джаги и по една плазма на всеки етаж.
