Скоростта, с която глобалната икономика се измества от Запада към развиващите се икономики като Китай е забележителна, коментира авторът Нийл Фъргюсън.
"Ако се върнем в 1978 г., средностатистическият американец по това време е бил 22 пъти по-богат от средностатистическия китаец. Днес разликата е по-малко от пет пъти," обяснява професорът по история в Харвард и бивш съветник на републиканския кандидат за президент от 2008 Джон Маккейн. "Това е невероятно уравновесяване на световния дисбаланс, което се е случило само в рамките на 30 години".
"Западът е в различна фаза от своето развитие - както икономически, така и демографски - а освен това е и с различна култура от всички онези държави, които тепърва излизат от различните форми на икономически контрол - бюрократичната система на една Индия след британското колониално управление, или комунистическата система в Китай, която постепенно бе лишена от икономическите си функции след 1978," твърди той. "Това е довело до една от най-забележителните промени в световния баланс на икономическите сили".
Кои са основните причини за упадъка на Запада?
В нашето време западното господство вече е към своя край, след цели 500 години възход, когато разликата беше огромна, а Запада - много по-богат от всички останали. Необикновеното е, че едва след 70-те години на миналия век, този тренд започва да се обръща.
Два процеса благоприятстват за това. Първият е, че останалата част от света, водена от Китай, имитира нещата, които работят добре на Запад - особено по отношение на бизнеса. И това е повод за радост. Страхотно е да виждаш как държави като Китай и Индия измъкват стотици милиони хора от бедността, предимно копирайки западните практики.
Ала освен това действа и друг процес, който в известна степен е независим - Запада се справя все по-зле с това да бъде "Запад". Нещата, които работеха толкова добре в тази част от света в продължение на половин хилядолетие, вече не са толкова ефективни. Един начин да погледнем върху този проблем е да се запитаме: защо западните икономики не функционират толкова добре? Причината не е само във финансовата криза и в банкерите, а е много по-дълбока от това.
Защо западните икономики вървят толкова на зле?
Отговорът на този въпрос от една страна идва с отговорът на въпроса защо толкова много икономики, повечето от които западни (Япония е изключението), понастоящем са съсипани от дългове, които в някои случаи надвишават 100% от БВП? А прогнозите дори сочат, че размерът на дълговете ще продължи да расте в САЩ (публичният дълг на САЩ от $16 трилиона стигна БВП - бел.р.).
Най-простият вариант е да кажем, че има голям проблем с прахосничеството на правителствата, ала това не е правилният отговор. Друга гледна точка е, че дългът представлява данък върху бъдещето. А голямото натрупване на дългове, на което сме свидетели през последните 20-30 години в западния свят, е знак за нарушаване на обществения договор между настоящото и бъдещите поколения.
Тези дългове са голям товар за бъдещето. И това е една от причините, поради които наблюдаваме това забавяне в Западния свят - тези дългови затруднения са огромна спънка за икономическата динамика.
Защо това поколение избира да игнорира бъдещите поколения? Защо сме станали такива егоисти?
До известна степен това е културна промяна. Отдавна сме загърбили старите идеали за саможертва в полза на бъдещето, които бяха характерни за дните на индустриализацията и презокеанската експанзия на Запада. Сега живеем в "Аз-поколението" - консумираме сега и живеем в настоящето. Но освен това има и нещо друго.
Това, което се случи след Втората световна война беше, че повечето западни страни решиха да се превърнат в доста щедри социални държави, чиято цел беше да преразпределят ресурси от богати към бедни. И това работеше добре. Наистина се редуцира неравенството в тези държави. Ала с течение на времето, социалната държава престана да функционира по един изненадващ начин.
В известен смисъл тя се превърна във жертва на собствения си успех: до такава степен успя да удължи живота на хората, че й стана трудно да се самоподдържа, освен ако не се правят огромни промени с неща като пенсионната възраст например. Навсякъде историята е една и съща - независимо дали гледате към северна и южна Европа или Северна Америка - социалните държави стават все по-трудни за финансиране, което води до появата на структурни бюджетни дефицити.
Това означава, че дефицитите са налице, дори когато има добре разрастваща се икономика. А това са симптоми на един още по-дълбок проблем, който причинява западния упадък. Сравнете това със ситуацията в Азия, където социалните държави - например Китай - са много по-слабо развити.
Трябва ли да се случи нещо като криза на държавния дълг, за да се сложи край на този период?
Европейският опит предполага да не се прави нищо, докато не настъпи криза. А тази криза вече е започнала в държави като Испания, Гърция и Ирландия и скоро ще се разрасне до Франция, след като хората започнат да осъзнават, че френското положение с нищо не е по-добро от това на другите латински европейски държави.
В някакъв момент можем да очакваме подобна криза и в най-развитата азиатска икономика - Китай. Рано или късно това може да се случи дори и в САЩ - макар че е по-маловероятно да се случи скоро. В САЩ има някои неща, които правят ситуацията доста различна - като например това, че демографските показатели не са толкова лоши, което отчасти се дължи на имиграцията=
А и другото интересно нещо е, че САЩ ще получат най-невероятния безплатен обяд на гърба на шистовия газ и шистовия петрол. Американската икономика ще получи силна инжекция, която ще я позадържи още известно време на повърхността.
Тогава какво преструктуриране трябва да се случи на икономическо ниво в Запада?
Най-важното нещо, което трябва да осъзнаем е, че не всичко е данъци и разходи. Ако определиш ситуацията толкова ограничено с фискални термини, рискуваш да се окажеш в бъркотията, в която се намира Европа в момента, опитвайки се да балансира бюджета при стагнираща икономика.
По-редно е да се задават по-дълбоки въпроси за институционалната рамка, в която функционира обществото. Едно от най-големите различия между Запада и останалите е, че неща като господството на закона, регулациите и бюрокрацията стават все по-обременителни в западния свят, за разлика от развиващите се пазари, където е точно обратното.
Искате да кажете, че те пречат на развитието?
Да. Върховенството на закона в Запада постепенно се превръща във върховенство за адвокатите. Правната професия е станала огромен източник на разходи за бизнеса. Имаме много сложни регулации и много паразитна юридическа професия, което спъва частния сектор.
Почти невъзможно е за която и да е голяма организация да функционира без огромен правен отдел. А това е просто мъртъв разход, защото не допринася за производителността на икономиката.
Защо регулациите са толкова излишно усложнени? Защо цял данъчен кодекс трябва да заема няколко рафта в библиотеката, когато вместо него може да има само няколко страници? Защо ви трябва закон за регулиране на финансовия сектор, който да е дълъг над 2000 страници? Ако се стремим към по-голяма прозрачност и опростеност в данъчния кодекс, а и в по-голямата част от законодателството, това ще ни донесе големи ползи.
Въпреки настоящото превъзходство на Китай, смятате ли, че е възможно и тях да ги последва същата участ като Запада: съществува ли еволюционна вероятност за това?
Възможно е. Имат обаче доста дълъг път пред себе си. В краткосрочен аспект, най-големият проблем, пред който са изправени китайците, е въпросът със върховенството на закона. Тук дори не става въпрос за демокрация, а по-скоро дали Китай може да направи преход към система, в която върховенството на закона наистина да работи?
Това е от огромно значение за бързо разрастващата се средна класа в Китай. Те искат сигурност за своята собственост. Те не искат да се опасяват, че собствеността им може да бъде конфискувана от една всемогъща партия с минимални усилия от нейна страна.
Не е трудно да се види как трябва да постъпи Китай, но никой не може да каже дали това ще бъде постигнато по политически път и дали той е способен да прегази скритите интереси.
Китай набира една огромна средна класа, което е едно от директните последствия на бързия растеж. Ако погледнете към западния опит от историческа гледна точка, именно средната класа започва да настоява за върховенство на закона, представително правителство и свобода на словото - това са характерните неща, които би могла да иска средната класа.
Ако си селянин или индустриален работник, те не те вълнуват особено. С разрастването на тази класа в Китай е неизбежно тя да започне да се държи като всяка друга средна класа навсякъде по света. А Комунистическата партия там засега не е готова да даде адекватен отговор на тези изисквания.
Много добро. Статиите, книгите и документалните филми на Нийл Фъргюсън са изключителни, а констатациите и изводите са потресаващи. При него почти всичко се изледва от корена. Определено препоръчвам!
За едно е прав автора - за саможертвата пред бъдещето. Едно време в една книга по друг повод автора анализираше Априлското въстание и размишляваше защо тогавашните стари българи ценят имота си, повече от живота си. И отговора е прост – защото дали ще дадеш живота си за нещо или не-касае само теб, ако си загубиш имота – къщата, нивичката, воловете – ти обричаш на мизерия и смърт рода си. Твоите деца и внуци. А това е вече много по-страшен и отговорен избор, пред това да се направиш на голям герой пред турците. Единственото хубаво от всичко това е, че колкото и парадоксално да звучи, факта че ние – европейския тип хора се сблъскваме първи с това може да е най-големият ни подарък от съдбата. Да имаме време .Стига да имаме достатъчно ум да се осъзнаем. Защото, ако и да не съм жив да го видя, ще дойде ден дето ние ще сме му намерили колая, а за азиатците вече ще е безнадеждно късно.