Как Студената война промени Църквата в Америка

В статия в списание "Тайм" от 1942 г. представители на 30 представители на протестантска Америка, обединени във Федерален съвет на църквите, излагат програма за траен и справедлив мир. В разгара на най-кървавата световна война те изнасят най-мъдрото и най-доброто от своята вяра - коментира блог в списание The Economist.

Ето и основните тези в програмата им:

Световно правителство от овластени делегати;

Пълна отмяна на изолационизма на САЩ;

Сериозни и директни ограничения на националния суверенитет;

Международен контрол на всички сухопътни и морски сили;

Универсална система на парите, "планирана така, че да предотвратява инфлация и дефлация"

Свобода за емиграция в целия свят;

Прогресивна елиминация на всички мита и квоти, ограничаващи световната търговия;

Автономност за всички подчинени народи и колонии;

Да няма наказващи репарации, унизително вменяване на вина за войната, да няма произволно разделяне на части на една нация;

Демократично контролирана международна банка, която да "да предоставя капитал за развитие във всички краища на света" без хищническа и империалистическа реакция, характерна с големи частни и правителствени кредити

Федералният съвет на църквите, както се нарича организацията, подписала документа, е предшественик на Националният съвет на църквите. Последният действително се обявява против насилието и огнестрелните оръжия и иска либерализиране на условията за емиграция, но е доста далеч от идеята за "международен контрол на армиите".

Какво се е случило?

Спомнете си историческата серия "Бог в Америка". Тя дава отговора: Били Греъм и комунизма. По принцип е ясно, че християнската религиозна идентичност е възприемана от правителството на САЩ като средство за борба с греховните повеи на атеистическия комунизъм.

По-неизвестно за широката публика е, че Били Греъм е покръстил президента Дуайт Айзенауер, докато е бил на власт, че Айзенауер е въвел през 1954 г. думите "под Бога" в американската Клетва за вярност, а през 1956-а Айзенауер прави In God We Trust официален девиз на САЩ.

Още по-неизвестно е, че Били Греъм е бил въведен на националната сцена заради крайния си антикомунизъм. Впечатлен от яростта на харизматичния млад евангелист срещу комунизма, медийният барон Уилям Рандолф Хърст наредил на мениджърите си в своята национална пропагандна мрежа да "надуят Греъм" (Puff Graham).

Скоро Греъм предприема кръстоносни походи из цялата страна, препълвайки огромни спортни зали и събуждайки "отново роденото" американско протестантство.

"Принципите на Христос", декларира Греъм, са "единствената идеология, достатъчно силна да спре комунизма. Когато комунизмът завладее някоя страна, тя прави от всекиго роб; когато християнството завладее една страна, всеки става цар". Не би могло да има по-спечелени за американската кауза в Студената война от прикованите към скамейките слушатели на Греъм.

През 1942-а, преди американците да започнат да гледат на руснаците като на свой смъртен враг, идеята за "сериозни и директни ограничения за националния суверенитет" и "международен контрол на всички войски" изглежда просветеният път за излизане от войната. Но когато войната свършва, веднага става ясно, че това означава непрактично споделяне на властта с комунистическия режим.

Докато американците стават все по-убедени, че единствено една по-християнска нация може да спаси света от комунистическата тирания, водещият глобализъм и космополитизъм на Федералния съвет на църквите започва да изглежда опасно абсурден, на практика сам по себе си комунистически.

Странната, просмукана с религиозност политика в Америка до голяма степен е творение на антикомунистическата реакция от втората половина на миналия век. "Не е ли малко депресиращо да знаем, че американската национална политика и религиозен живот не се е възстановил още от времената на червената заплаха?"

Американската запазена марка, евангелисткият консерватизъм, не е феномен, изцяло възникнал сред народа. До известна степен е творение на правителствената пропаганда...