Малцина смятат бедняшките квартали, незаконните улични търговци и нелицензираните продавачи за сериозни икономически играчи. Но според журналиста Робърт Нойвирт именно това е ролята, която заемат те понастоящем.
В новата си книга „Нации под прикритие: глобалният възход на неформалната икономика" Нойвирт твърди, че малкият и незаконен бизнес печели трилиони долари в областта на търговията - и осигурява към половината от работните места в света. Освен това той е на мнение, че тези фирми са особено важни източници на предприемачество, иновации и самоподдържане.
Междувременно, световните сиви и черни пазари са се разраснали по време на рецесията, което от своя страна е създало нови работни места, по-високи заплати и по-добър живот за милиони хора. Според Нойвирт е време развитият свят да се събуди и да осъзнае предимствата, които предлага сенчестата икономика. Ето защо тези малки незаконни предприятия се оказват толкова изгодни:
Наричате необлаганите с данъци, нелицензираните и нерегулираните икономики "Система Д". Какво означава това?
Френската дума за човек, който разчита на себе си или е находчив е "debrouillard". Това понятие мутира по някакъв начин в постколониалните области на Африка и Карибите, където то се отнася до уличната икономика, която се нарича l'economie de la debrouillardise - самоподдържащата се икономика, или дори „направи си сам" икономика. Реших да използвам този термин и го съкратих на Система Д, тъй като това е по-малко отрицателен начин за наричане на това, което традиционно се счита за черен пазар, сива икономика и т.н.
На практика използвам този термин за всяка икономическа активност, която остава извън контрола на правителствата. Така че в това число влиза всеки нерегистриран, нерегулиран и необлаган с данъци бизнес - но в никакъв случай този, който е свързан с престъпления; той не включва продажбите на оръжия, дрога, трафика на хора или подобни неща.
Хората, които печелят от незаконните улични сергии, определено не гледат на себе си като на престъпници.
Разбира се. Те се считат за хора, които издържат семействата си, наемат други хора и помагат на роднините си да получат образование - и то без капка помощ от правителството или специални програми за насърчаване на бизнеса.
Мащабът на Системата Д според вас е невъобразимо голям.
Да. Ако Системата Д имаше общ БВП, той щеше да се равнява на около 10 трилиона долара годишно. Това е много грубо изчисление, което със сигурност по-скоро подценява реалността. Ако Системата Д бе държава, тя щеше да разполага с втората най-голяма икономика в целия свят след тази на САЩ.
И тя продължава да расте?
Абсолютно. В повечето развиващи се държави това е единственият тип икономика, който демонстрира растеж. През последните две десетилетия тя се разраства всяка година, докато регулираната икономика е в застой.
Защо?
Защото се основава предимно върху свободното предприемачество. Законните компании в развиващите се държави често трябва да преминат през всякакъв тип бюрократични пречки и корупция. Бизнесът в Система Д избягва всичко това. Освен това тази икономика се съсредоточава предимно върху стоки и услуги, които са достъпни за масовия потребител - а не върху високите цени и големите пазарни дялове. Тя се разраства просто защото хората трябва да продължат да консумират - да се хранят, да се обличат... А това не може да бъде променено от глобалните икономически тенденции.
Защо трябва да се интересуваме от това?
Половината от световната работна сила е в Система Д. До 2020 г., съотношението ще достигне две трети. Така че говорим за по-голямата част от населението на планетата. По чисто прагматични съображения сме длъжни да се интересуваме от това.
Говорите предимно за изделията, които се продават в малки будки, улични сергии и малки незаконни пазарчета. Откъде идват тези стоки?
Най-големият поток от стоки е от Китай. Не е тайна, че Китай е производствената сила на планетата. По много начини те са по-големи капиталисти дори от САЩ. Ако някой иска нещо да бъде направено, дори и този човек да не притежава лиценз - винаги ще се намери някой китайски завод, който да го произведе. Освен това е лесно да се сключват сделки с Китай. Туристическата виза за държавата се получава само за няколко часа във всяко китайско консулство. Същото едва ли може да се твърди за пътуването до САЩ. Африканските вносители например пътуват до Китай и сключват сделки с китайските фабрики за производството на стоки, които след това да продават в Африка.
Но това не се отнася само до китайските производители, нали? В книгата си пишете, че огромни международни корпорации също искат да прокарат продуктите си в нелегалните пазари.
Разбира се. Някои от тях са Procter & Gamble, Unilever, Colgate-Palmolive: те продават много от продуктите си на нерегистрирани или нелицензирани магазини от развиващите се държави. Те искат продуктите им да се намират в тези магазини, защото точно там се намират и клиентите.
Как действа този механизъм?
В най-общи линии, чрез посредник. Procter & Gamble например са осъзнали, че въпреки че веригата Walmart е най-големият им клиент, Система Д го надминава, когато се съпостави общият брой продажби. За всяка държава корпорацията наема местен дистрибутор - а понякога и няколко, за да могат продуктите им да минават през законна компания, която плаща данъци, но и през такава, която е склонна да прави бизнес с нелицензирани търговци, които са в "сивата зона". По този начин те продават прахове за пране, омекотители и всякакви други стоки на потребителите от развиващите се държави. Днес тези пазари осигуряват най-големия процент от световните им продажби.
Твърдите, че дори има марки, предназначени специално за пазарските сергии.
Да, така е. Добър пример за това е UAC Foods, която е основана в Нигерия, но е активна из цялата западна част на Африка и се търгува на нигерийската стокова борса. Това е абсолютно законна компания, която първоначално е създадена от британци преди повече от 100 години. UAC Foods притежава хотели и ресторанти, но освен това предлага и продукт, наречен „саламка Gala". Тя никога не се продава в обикновените магазини. Може да се открие единствено при нелицензираните улични будки и щандове. Причината за това е, че UAC са наясно с факта, че този продукт не би се продал в един стандартен магазин. Саламките се търсят от хората, които бързат за нещо важно, когато имат нужда от бърза закуска, докато чакат в задръстването. Затова UAC разчитат на тази неформална мрежа от хиляди незаконни сергии, които да продават "саламките" по улиците на африканските градове. Това е дистрибуционният канал на UAC за този продукт.
Един от най-големите успехи на уличния бизнес е свързан с търговията на мобилни телефони. На какво се дължи това?
По-голямата част от света извън Европа и САЩ не разполага с опцията месечен мобилен план. Компаниите продават време за разговор под формата на предплатени презареждащи се карти, а клиентите плащат с готовност. Най-добрият начин тези карти да бъдат достъпни навсякъде и по всяко време е като се продават от нелицензираните улични търговци. Всъщност за да рекламират своите услуги, мобилните компании правят цветни чадъри със своето лого, които подаряват на незаконните търговци. В Лагос уличните пазари понякога дори се наричат чадърени пазари заради всичките рекламни чадъри.
А това е доста изгодно за тях, нали?
Определено. Когато операторът MTN стартира в Нигерия през 2001, той се надяваше да повтори модела на пазара за мобилни телефони във Великобритания или САЩ. Ала нещата не се получиха по този начин, затова те промениха стратегията си и се завърнаха, ориентирани към Системата Д. И сега притежават повече от 40% от пазара. Печалбите им достигат на 2.4 милиарда долара годишно само в Нигерия. Така че говорим за изключително много пари, които се генерират от една абсолютно нелегална търговия.
Много продукти на тези пазари не са особено законни. Има много имитации и фалшифицирани копия на стоки - облекло, чанти, електроника. Китайците дори имат понятие за тези стоки: "шанжай".
Буквално преведена, думата "шанжай" е свързана с планинските скривалища на бандитите през средновековието. Сега обаче тя е започнала да означава "клонирани" или имитации на маркови продукти. Обикновено тези ментета подменят една буква в името на марката - виждал съм телефони Motolola вместо Motorola, или Hogu Boss или Guuucci, изписано с три U. В някои аспекти това дори не е реален опит за измама; всички знаят, че Gucci не се пише с три U. Често те реално са много добри продукти. Най-добрите имитации на футболни тениски или кецове на Puma са неотличими от оригиналите. И всъщност според слуховете същите фабрики, които са подизпълнители на Puma и Adidas, както и на други глобални компании, понякога са производителите на ментетата.
Да, но как хората доставят незаконните стоки от Китай до нелегалните пазари?
Подправят митническите декларации за контейнерите с товара. Или ги изпращат до пристанища, които са по-малко наблюдавани и които осигуряват по-ниски митнически тарифи. Промъкването на стоки в различните държави също така осигурява голяма заетост на хората в "Системата D". Има хора, които измъкват стоки от пристанищата, такива, които ги прокарват през границите. Има и шофьори на камиони, товарачи и разтоварачи. Броят на хората в този бизнес е изумителен - и всички те работят извън закона.
Също така твърдите, че Системата D е източник на иновации.
Така е. Китайските телефони например бяха първите, които предложиха възможности за работа с 2 SIM карти. Това беше отговор на нужда, която официалният пазар не удовлетворяваше. В много развиващи се страни различни мобилни компании имат най-добър обхват в различни региони. Така че ако сте в голям град, но майка ви е в провинцията, а брат ви е в друг град, може да се нуждаете от отделни оператори, за да говорите и с двамата. С телефон с две карти можете да поставите и двете в един апарат и да превключвате лесно между операторите. Пазарът за това е огромен - и предприемачите от Системата D го откриха много преди законните производители. Nokia правят вече един такъв модел, но нелегалните китайски производители разполагаха с такива още през 2007 г.
Тоест компаниите от Система D действат по-бързо от официалните?
Търговците от Система D са тези, които разбират от какво се нуждаят хората. Както казах, именно тези търговци са тези, които отиват в Китай и поръчват. Китайските производители не са разбрали, че телефонът с 2 SIM би бил нещо наистина добро. Вместо това хора от Африка и други държави са им казали: "Виж, това би станало популярен продукт. Искаме го." И китайците охотно са го произвели.
Търговците водят до иновациите?
Да. Ще ви дам още един пример. На много места в Африка няма общинска система за водоснабдяване. Налага се да си купувате питейна вода. В Западна Африка хората от Система D са измислили нещо, наречено Pure Water, което е вода в пластмасова опаковка, която се пълни и запечатва от специална машина. И можеш да си вземеш половин литър вода на минимална цена на улицата. Това се е превърнало в стандартен начин, по който хората в Западна Африка се снабдяват с питейна вода. Предприемачите от Система D я произвеждат, а амбулантните търговци на Система D я продават. Заедно, те са създали нов тип продукт, който удовлетворява жизнени потребности, и те печелят пари от това. Правителството в Нигерия дори е намерило начин да работи с нелицензираните производители на Pure Water, за да следи чистотата на тяхната вода, без да ги принуждава да се регистрират или да подлежат на регулации, или да плащат данъци. Тъй че пластмасовата опаковка там вече има печат, удостоверяващ, че тя е одобрена от нигерийския еквивалент на ХЕИ.
Защо утвърдените компании не се възползват от тези възможности?
Официалните компании са обвързани с бизнесплан. За компаниите от Система D е много по-лесно да променят бързо стратегията си. Ако условията се променят - примерно в Нигерия се въведе водопроводна система, производителите на Pure Water ще пострадат за известно време, но ще открият кой е следващият успешен бизнес, с който да се заемат. Те просто са много по-бързи.
Има ли неща, които Западът би трябвало да прави, за да се възползва по-добре от реалностите на Системата D в развиващите се страни?
Абсолютно. Като начало, ако наистина искаме да се ангажираме с реално, фундаментално икономическо развитие в тези страни, то е добре да започнем да обръщаме внимание на тези пазари. Това са места, където повечето хора получават трудова заетост. И трябва да чуем какво ни казват тези пазари - какво е необходимо в съответните общности. Не са бюрократите във Вашингтон или Нигерия хората, които могат да определят най-добре какво би подпомогнало бедните в Лагос. Самите хора, работещи на тези пазари, живеещи на улиците там, могат да ни кажат това. И може би повече западни компании могат да започнат да действат като китайците, осъзнавайки, че там има пазар и пазарна ниша, която да бъде запълнена. В бъдеще това ще бъде много доходоносна и важна ниша.
