Публикуваните тайни файлове за войната в Афганистан разкриват доста мъчителни за спецслужбите кадри на присъствието на Осама бин Ладен там. Въпреки публичните твърдения на ЦРУ, че нямат представа за местонахождението на главатаря на Ал Кайда.
Кадрите могат да се открият сред 91 000 американски секретни документи, до които се е добрал сайтът за разкриване на класифицирана информация WikiLeaks.
Директорът на ЦРУ Леон Панета обяви миналия месец, че няма ясни насоки къде е Бин Ладен - от "началото на това десетилетие". Но в свой доклад от август 2006 г. регионалното северно командване на International Security Assistance Force за терористи-камикадзета твърди, че Бин Ладен е посещавал редовно срещи в села по границата между Пакистан и Афганистан.
В поверителния доклад се отбелязва: "Твърди се, че е била проведена среща на високо ниво, където шест терористи-самоубийци са получили разпореждане за операция в Северен Афганистан. Тези срещи се провеждат веднъж месечно."
Според британския Guardian - една от медиите, получили част от документите с класифицирана информация, в документа се казва: "Най-важните четирима души на тези срещи са лидерът на талибаните молла Омар, Осама бин Ладен, молла Дадулах и молла Барадар."
Ако това се окаже вярно, би могло да означава, че американските сили са били съвсем близо до редкия си шанс да унищожат висшите лидери на афганистанските талибани, жертви на които са поне 320 британски войници.
"Отровен" заговор
Военните документи също така показват, че Бин Ладен е участвал в заговор за отравяне на коалиционните сили, като се добавят лекарствени вещества към храната и напитките, консумирани от войските при преминаването им през селата.
Същите документи още твърдят, че коалиционните сили са убили стотици цивилни в т.нар. инциденти "синьо върху бяло", които никога не са били разгласени. Твърди се, че 16 деца са били сред застреляните погрешка или бомбардирани от британските войски афганистанци.
Публикуваните военни документи също така разкриват как тайно "черно" поделение от елитни специални сили издирва талибански лидери с цел "убийство или залавяне" без процес - и са изразени притеснения, че пакистанското разузнаване и Иран подкрепят бунтовниците.
От "Даунинг Стрийт"10 обявиха, че "са огорчени от неоторизираното разпространение на класифицирани материали", а Белият дом осъди "безотговорното" публикуване на файловете. Военни и разузнавателни експерти предупредиха вчера, че изтичането на тези сведения би могло да изложи на опасност живота на войските, които се бият срещу талибаните в Афганистан - вече девета година.
Полковник Стюърт Тутъл, който през 2006 г. е командвал Трети парашутен полк в провинцията Хелманд - крепостта на талибаните, където са убити над 320 британски войници, казва, че информацията би могла да има отражение върху сигурността на войниците.
Британският депутат от торите Патрик Мърсър, бивш капитан от армията, коментира: "Въпреки че голяма част от тази информация е публично достъпна, подробностите особено много вредят на позициите на коалицията в Афганистан. Нашите врагове бързо ще се възползват от пропагандния елемент на това. Ако има подробности от оперативен характер - като местонахождения, оборудване, движения на войските, ресурси - то животът на войниците би могъл да бъде изложен на риск."
Подробности от тайните файлове, описващи военни операции между 2004 и 2009 г., бяха публикувани от няколко известни медии - Guardian, The New York Times и Der Spiegel, докато допълнителни 75 000 документи станаха достъпни на уебсайта на WikiLeaks. Там са изредени 144 инцидента с участието на цивилни жертви от афганистанското население, в които са загинали 195 души, а още 174 са получили травми.
Да стреляш от страх
Освен това е описано как коалиционните сили - заради страхове от терористи-самоубийци, застрелват невъоръжени шофьори и цивилни мотоциклетисти. Отбелязан е и инцидент, при който френски войски откриват огън по автобус, пълен с деца, когато прекалено много се е доближил до военен конвой.
Други публикувани документи описват как американски патрул обстрелва с картечница автобус, убивайки или ранявайки 15 пътници, а полски войски обстрелват с минохвъргачка село, убивайки гости на сватба, включително бременна жена.
Разкрити са подробности за операции под прикритие на поделение на американските специални сили, наречено Task Force 373, сформирано за откриване и убийство на лидери на талибаните и Ал Кайда.
Според основателя на сайта Джулиан Асанж, файловете съдържат подробности за "хиляди" потенциални военни престъпления. На пресконференция в Лондон той защити решението си да публикува файловете и заяви, че високото ниво на разгласени цивилни жертви всъщност е по-ниско от реалните стойности, тъй като военните са "омаловажили" броя или са ги оповестявали като убийства на бунтовници.
Асанж обяви: "Постарахме се да гарантираме, че този материал не излага невинни хора на опасност. Документите са с давност от над 7 месеца, така че няма оперативни последици, дори ако може да има много голямо изследователско значение. Разкриването на злоупотреби от американските и коалиционните сили може да предизвика негодувание сред афганистанците - и то е обосновано. Ако правителствата не желаят негодувание на населението, би трябвало да се отнасят с него по-добре, а не да укриват злоупотребите."
Проф. Малкълм Чеймбърс, експерт по отбраната в консултантската организация Royal United Services Institute, обяви, че разкриването на информацията би могло да подкопае и без това вече спадащата обществена подкрепа за войната. "Това ще засили мненията, че нещата са много сложни, че това е трудна за продължаване война и че вероятно е най-добре да върнем войските си у дома."
Нещо, за което призоваха британски политици още миналата есен, когато САЩ се обърнаха към партньорите си с молба да подкрепят увеличението на военния контингент в Афганистан.
Документите разкриват, че талибаните са се снабдили с ракети земя-въздух и са ги използвали за сваляне на хеликоптер на коалицията. Британски военен фотограф, 28-годишният ефрейтор Майк Гилиет, е сред седемте убити войници, когато хеликоптерът Chinook е взривен във въздуха над Хелманд през май 2007 г.
При съветската война партньори, при тази - врагове
Публикуваните материали също така разкриват, че коалиционни самолети и хеликоптери са били под обстрел с ракети Stinger - осигурени на афганистанските бунтовници от ЦРУ преди доста години, когато Фермата в Ленгли подпомагаше същите тези хора в борбата им срещу съветското нашествие през 80-те години.
С тях са били свалени няколко съветски хеликоптери Hind - една от причините, поради които Кремъл реши да изтегли войските си и да се откаже от афганистанската война през 1989 г. - също след почти девет години безплодни усилия. Американските и британски командири са обвинени в прикриване на факта, че смъртоносните ракети са попаднали в ръцете на бунтовниците.
Материалите съобщават за поне десет разминали се на косъм обстрелвания на летателни средства от ракети земя-въздух в последните четири години. Висши военни обаче настояват, че ракетите, преминали на метри от съюзническите хеликоптери, всъщност са били ракетни гранати.
Известно е, че лидерите на бунтовниците особено ценят свалянето на съюзнически самолети - като част от пропагандната им война. Полковник Стюърт Тутъл, командвал Трети парашутен полк в провинция Хелманд през 2006 г., предупреди, че реално въпросът е "кога, а не дали" британски хеликоптер ще бъде свален от бунтовниците.
Пилоти на хеликоптери, които са видели как се забива в земята въпросният CH-47 Chinook, транспортиращ ефрейтор Гилиет от Кралската военна полиция, петчленен американски екипаж и канадски войник, съобщават, че е бил ударен от "Manpad" - военен термин за изстрелвана от рамо ракета земя-въздух. Опасенията им, изглежда, са били потвърдени от два хеликоптера Apache, преминали над мястото на разбития Chinook, които също са били обстреляни с ракети 30 минути по-късно.
Въпреки че и двете ракети са пропуснали целите си, пилотите са съобщили, че те "не са били РПГ", а "вероятно първо поколение Manpad". Записите допълват: "Очевидно талибаните са се опитали да свалят Apache, след като са уцелили CH-47."
През юни 2006 г., американски хеликоптер Black Hawk, евакуиращ жертви, е обстрелян на 25 мили от Кандахар, но успява да избегне ракетата. Докладът гласи: "Ръководителят на екипажа е видял само следата от пушека, поради маневрите за избягване на ракетата, но е определил, че ракетата е тип Manpad."
Пакистан - главен помагач на талибаните
Северна Корея е участвала в оръжейна сделка с ръководителите на "Ал Кайда", се твърди сензационно в документите. Според тях през 2005 г. висш представител на бунтовниците и финансов съветник на Осама бин Ладен са заминали за Северна Корея от Иран, за да купят дистанционно контролирани ракети за употреба срещу американски и коалиционни летателни средства.
И Пакистан, и Иран са обвинени във въоръжаване, обучение и финансиране на кървавите талибански бунтове срещу коалиционните сили. Повече от 180 разузнавателни файлове подробно описват заявления, че пакистанската разузнавателна агенция Inter-Services Intelligence подпомага бунтовниците.
Обвиненията включват заговори за обучение на легиони от терористи-самоубийци, контрабанда на ракети земя-въздух в Афганистан и атентат срещу президента Хамид Карзай. Според разузнаването Иран е осигурявал оръжие, пари и медицинска помощ за ранените талибански бунтовници.
Кой, кой, кой...
Един миловиден 22-годишен служител на американската армия - разузнавателният експерт Брадли Манинг, е сочен за източника на хилядите документи, изтекли през регистрирания в Швеция сайт на Асанж, смята компютърният хакер Адриан Ламо.
WikiLeaks е създадена през 2007 г. от журналиста и компютърен програмист Джулиан Асанж, който иска да даде възможност на разследващите журналисти и активисти за публикуване на материали, уличаващи в злоупотреби правителства без страх.
Самият Асанж е израснал в семейство, където правата и свободите се уважават - и зачитат. Родителите му се срещат на демонстрация срещу войната във Виетнам, а като тийнейджърка майка му влиза на кон в кметството, за да протестира срещу затварянето на пътеки за понита.
Асанж отказа на два пъти на предложенията от страна на разузнавателните агенции на САЩ да се срещнат на "неутрална територия" за обсъждане на източниците му. Сайтът му е проектиран така, че да гарантира, че да запази анонимността на "донорите" на информацията, изпратена до него.
Самите сървъри са пръснати по цял свят и са програмирани да не пазят информацията за логванията към тях, така че правителствата и разни спецслужби да не могат да проследят изпращаната и получавана информация.
Въпреки тези предохранителни мерки WikiLeaks насърчава тези, които им предават класифицирана информация, да им я дават на CD-та, през криптирана връзка или неткафета.
