Основната ми теза относно разположението на политическите виждания в българското пространство е, че поради комунизма и последващият остатъчен социализъм в страната няма истинско дясно. Поради години живот в комунизъм и социализъм, дясната идея за политически модел на управление неминуемо е преместена много вляво.
За да са успешни политически десните партии правят компромис с десните идеи, като ги местят вляво. Този процес можем да наречем „десен популизъм". Освен това, десните идеи трябва да са осъзната необходимост идеологически, за да не бъдат жертвани в името на политическия утилитаризъм, както описах в предните две изречения.
За да бъдат десните идеи по този начин осъзнати като необходимост, трябва тези, които ги поддържат, да са уверени в тяхното значение и възможности да се справят с политическата безизходица, ако биха били приложени в страната. Прилагането на ясно дясно обаче би предизвикало "народното недоволство" на мнозинството, които са свикнали с идеята, че държавата е източник на живот и блага.
И така въпросът остава отворен - бърз политически успех или дългосрочно разграждане на отровния, идолопоклонски социалистически модел в светското управление?
Въпреки мъчителното присъствие на горния въпрос тук предлагам 13 принципа, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски принципи в политиката.
- Консервативни ценности:
-Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и
-прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот.
-Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол. - Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона.
- Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи.
- Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот - свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив процес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жилището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права", които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи.
- Справедливо правораздаване. Възстановяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните - оправдавани.
- Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинско самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация.
- Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в обществото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество.
- Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намерения. Държавата няма право на образователен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование.
- Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граждани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, законите, културата и начинът на живот на българското общество, доколкото те издигат свободата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тоталитаризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество.
- Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологически и религиозен неутралитет от държавата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава" не означава "атеистична държава"- атеизмът не може да бъде официална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации.
- Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически формации в страната и отвъд границите ѝ.
- Златното правило. "Прави на другите, така както искаш на теб да направят" е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идеологията и дейността на партията.
- Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установяване на свобода, законност, ред, справедливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот.
В заключение ще представя обобщението, че "дясна политика" е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѝ функции - гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защита от външна намеса.
Всичко останало е въпрос на инициатива на гражданите и хората под юрисдикцията на подобно дясно държавно управление. Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото (Римляни 13:4).
В тази посока на дясно мислене следва да разграничаваме и термина „държава" от термина „общество", които към момента се възприемат като идентични.
Тези термини обаче са слети в идеята за така наречената "социална държава", в която всички са едно семейство, а доставчици на щастие са управляващите, демократично избрани от народа.
Държавата преразпределя икономически, природни, естествени и дори човешки ресурси.
Държавата е политическото божество, което осигурява икономическото щастие. В социалната държава" щастието е доведено до възможността личността да консумира и да бъде част от голямото цяло. Преведена на нормален език фразата „социална държава" всъщност означава „обществена държава" или общество и управление са слети в едно цяло". Идеята за „социалната държава" идва от Запад. Чистият посткомунистически социализъм идва от Изток. Място за истински десни идеи в тази обстановка и историческо наследство - няма. Нужда обаче от дясна формация - има.
Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се грижи за всички; има нужда от освобождаването на личността от робството на бюрократичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бюрократите.
(Пример за последното е задължителното "образование" от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на проваления Закон за детето през 2012 г.: „Ние не сме против семейството. Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат".)
Така девизът, който изпъква ясно, за едно ново и истинско дясно движение в политиката е следния:
Ако не аз - кой? Ако не сега - кога?
