Съединени балкански щати

Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.

Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.

В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.

Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.

Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.

Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.

Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)

Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.

А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.

Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...

Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.

Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.

И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.

В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.

През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.

Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.

И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.

Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.

Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.

Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.

Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?

#4 solaar 30.06.2011 в 10:28:05

@ Alexy Размишления малко не по статията - е как пък ни окупираха тия руски войски, като една база тук нямаха?!?

#13 GohoBG 30.06.2011 в 12:07:54

Бацетааа и Бацевки, елементарният човек, имащ се за националист, шовинист или нещо близко и подобно, когато не е чел ИСТОРИЯТА(от източници, а не от учебници) няма как да не изпадне в тези настроения и крайности... и това храни омразата му; той трябва да мрази някого..., а фактите(историческите) са си факти, както и интерпретацията им е неограничена, та всеки знае за себе си... Едни са били победители и всеки иска да се прикачи към тях, а други победени и роби... е те от това всички бягат, а истината е една хаха "бой и е... не се връщат"

#15 GohoBG 30.06.2011 в 12:27:06

браво на Mladen Marinov много добър текст.

#24 Igor 30.06.2011 в 17:04:55

Пред се сакам искрено да честитам на авторот на овој текст заради својата искреност... Јас сум од Македонија и сум горд што сум Македонец, со некои работи кажани тука не се согласувам а со некои наполно сум согласен. Редно време е сите ние луѓе кои живееме на овие простори (Балкан) и на кои “не им пука“ за политика да си подадеме рака на пријателство, да ја заборавиме историјата која само ни задава проблеми и да продолжиме да живееме со погледите кон иднината. Треба да разбереме дека нашите истории се испреплетени и дека не постои ниту едно “племе“ на овие простори кој во себе нема измешано 1000000 гени... Се разликуваме единствено по јазикот што го говориме но доколку седнеме на иста маса Бугари, Македонци, Срби, Хрвати па дури и Словенци - СИТЕ ЌЕ СЕ РАЗБЕРЕМЕ!!! Па дури и Албанците и Грците не ни пречат затоа што и со нив имаме толку многу заеднички работи. Сите нас не мачат заеднички проблеми, сите сакаме заеднички работи и сите сакаме подобар живот. Национализмот, шовинизмот, војните и пропагандата на овие наши земји остави длабока трага и треба да сме доста глупи ако не разбереме дека секој поглед кон историјата и нејзиното толкување на враќа во магичниот лавиринт од кој нема излез. Во Македонија ќе сретнете 2000000 народ кој ќе ви каже дека Цар Самуил е бил Македонец затоа што така сме училе! Во Бугарија че сретнете 8000000 народ које ќе ви каже дека Цар Самуил е бил Бугарин затоа што така сте училе! Но тоа не треба да не дели! Напротив треба да бидеме горди што покрај себе имаме браќа со кои во минатото сме делеле заеднички работи и како браќа треба да продолжиме кон иднината. Дали Самуил е бил Македонец или Бугарин или Грк или можеби Американец само тој си знае и за мене е ама баш небитно!!! Во проектот Скопје 2014 како секаде на овие простори политиката има замешано свои прсти. Лично мене не ми пречи ниту еден споменик но прашајте ги Скопјани што мислат за тоа! На главниот плоштад ќе нема каде да се разминат! Лично јас сметам дека треба да се одава почест кон историјата и доколку јас се прашувам може да изградиме и споменик на Цеца Величковиќ на сред Скопје или на Брус Ли можеби ... Голем поздрав до моите сакани пријатели од Бугарија кои први не признаа и ни подадоа рака на пријателство кога во 1991 година Македонија за прв пат стана суверена и самостојна држава

#28 dhk13 30.06.2011 в 17:55:10

До Hristo Petrov Mourtazov Забрави: 6. Румъния - Молдова...

#36 Imago 30.06.2011 в 19:05:59

[quote]Всички македонци, които се мислят за такива, са еднакви - всички си мислят, че те са създателите на света!!![/quote] Е това именно доказва, че са българи.

#42 Igor 30.06.2011 в 19:51:02

@My Majesty: Пријателке, поентата на мојот пост беше дека сакам да и одадам признание на авторот на овој преубав и вистинит текст. Вистината не е во политиката, вистината е во реалниот живот. И доколку јас и ти можеби некаде се сретнеме како на пример во АМстердам верувај ми дека последното нешто за што ќе зборуваме е политиката!!! Напротив и мене и тебе ќе ми е помило да зборуваме на јзик кој го разбираме отколку да “кршиме“ раце со некој Французин или Грк... а тоа дали Самуил е мој или твој ич не ми е гајле и ништо нема да ми смени во животот. Мојот идентитет е мој идентитет. Никој не може да ми каже како да се викам и како да се чуствувам. Мојот прадедо беше роден 1895 година во Кукуш (Грција) , бил тепан и затваран од Србите во 1922 година затоа што се кажувал дека е Македонец, во 1941 бил тепан и затваран од Бугарите затоа што се кажувал дека е Македонец...верувај ми коренот не можам да го заборавам ... и да и тој го зборувал овој јазик на кој сега ти пишувам. Но немам ништо против Бугарите ниту Србите ниту Грците туку имам против политиката која за ситни гласови добиени на националистички основи сака да остане на власт за да може на крајот од мандатот да си замине од удобната фотелја со некое милионче евро повеќе на контото... а јас и ти пак ќе биеме обична ракија ... Твојот револт кон политиката на македонските власти е наполно оправдан и можам да го разберам, затоа што и покрај тоа што први не признавте нашите власти повторно и повторно и повторно брзаа да си подадеме рака со српските служби заборавајќи дека истите тие служби (НЕ СРПСКИОТ НАРОД) имаат најголем интерес да се тепаме со Албанците, а оние кои можеби ни мислеа арно ги заборавивме. Но и самата кажа дека во политиката нема фер па и затоа не треба да се лутиш затоа што можеби сме ве подзаборавиле... Поздрав до Белијот Татко, твоите постови се одраз на вистински човек и пријател и би ми било чест да седнам со луѓе како тебе

#46 Igor 30.06.2011 в 22:03:31

@sake Епа да пиинеме по една пријателе ... ама да не биде на “голо“ нека биде со добра шопска ракија @белија татко Многу ми е драго што голем дел од Македонците и Бугарите делат исто мислење. Имам неколку пријатели Македонци кои живеат во Софија и кои работат таму и од нив слушам најголем дел убави работи за Вас, се надевам дека така и ќе остане и дека во иднина ќе имаме прилика да седнеме заедно @my majesty Во историја не сакам да се мешам. Сакам да ја читам но останувам само на читање. Мислам дека тоа е една иста приказна раскажана од повеќе усти и на крајот истата приказна завршува на друг начин од секоја уста. Имаш право да мислиш дека сме “однародени блгари“ или дека сме “един народ вав две држави“ и јас го ценам твојот став но не се сложувам со него. Навистина не гледам како мислиш со факти да ми докажеш дека не сум она што сум!?!?!? Историјата не е математика за да на крајот ставиме знак на равенство... Дали си читала српска историја??? Јас сум ја читал и сум ја учел... се разликува и од нашата и од вашата и според неа на пример тие се вистинските победници... 2 + два=4 ... ама и два + 2 = 4 На крајот се се сведува на човекот, се почнува од човекот и се завршува со него... сакам да ти кажам дека без разлика кој какви ставови има и кој што мисли за одреден проблем секогаш е битно да го цениме различното ид а се научиме да живееме со тоа така и животот ќе ни е поубав и поинетересен

#48 CrossFire 30.06.2011 в 22:51:31

Хубава статия. Поредното доказателство че няма такова нещо като "етническа нетърпимост" по default. Тя винаги е подклаждана от заинтересовани страни. Жалко е че толкова много хора биват манипулирани по толкова елементарен начин.

#50 Sailor 01.07.2011 в 04:59:02

Дядо Саке, много искам да те видя след година-две ,прекарани сред твоите така любими "братя", дали ще пееш същата песен!Само леко да ти подшушна, че докато ти таиш такава братска обич и любов към тях, те те МРАЗЯТ. Мразят те, защото си "бугарин", защото не си като тях, и защото това най-добре умеят!!!

#51 Igor 01.07.2011 в 10:11:01

@sailor: Никој никого не мрази, тоа е само поради тоа што доволно не се познаваме само заради предрасудите створени во минатото. Дали некогаш си имал некаков проблем од македонците??? Дали мислиш дека држава од 2 милиона народ може некако да прави проблеми на Бугарија или Грција или Србија кои имаат по 8-10 милиона народ и кои се по 4-5 пати поголеми од Македонија? Што може Македонија или Македонците да направат за да изведете заклучок дека ве мразиме... да ве нападнеме или да ве освоиме Не сакам да солам памет тука или да се правим дека сум како некој обединтел па да убедувам некого дека не го мразам или го сакам... Еве една моја лична историја: Се до 1996 година никогаш не имав можност да запознам Албаец и кон нив гледав со презир и злоба. КОга во 1996 отидов да студирам во Скопје запознав еден човек од Тетово кој беше албанец и со кого се дружевме 5 години. Заедно пиевме, јадевме, излегувавме. И тој беше ист како мене млад човек со свои идеали и свои цели во животот и не му пречеше што сум Македонец нити пак на мене што тој е Албанец. Сакам да кажам и дека моето мислење кон албанците се смени затоа што стана јасно дека разликите се во политиката а не во луѓето ....

#54 Igor 01.07.2011 в 11:31:27

@My Majesty Името БЈРМ е привремено име за меѓународна употреба се додека не се реши спорот со Грција и под таа референца Македонија влезе како земја членка на Обединети Нации и поради што на необележената граница со Србија беа распоредени силите на ОН под мисијата УНПРЕДЕП, а се со цел да се спречи било каква инвазија на Србија кон Македонија како и прелевање на војните од тогашна Југославија кон Југ. Јазикот е бил македонски и ќе остане македонски и навистина не ми е јасно зошто тоа толку ти пречи и навистина не гледам на кој начин треба да направиме отстапки и во што би се состоеле тие отстапки??? Александар Македонски и Филип се историски личности и никој на овие простори нема врска со нив, па оттука политиката на денешните власти ми изгледа и мене повеќе смешна отколку вистинита ....

#56 Igor 01.07.2011 в 11:47:43

@My Majesty Не ми одговори: Зошто ти пречи доколку јазикот на кој зборуваме се вика македонски??? Каква закана би претставувало тоа за тебе???

#58 Igor 01.07.2011 в 12:09:35

@My Majesty Види, навистина сметам дека нашиот јазик не е лажен. Пред се ниту пишеме ИСТИ букви ниту пак зборуваме ИСТИ јазици. Точно е дека нашите јазици се слични исто како Шведскиот и Данскиот, но Австрииците пишуваат ИСТО како Германците и зборуваат речиси исто. Никој не може да негира дека на овие простори зборуваме сите на слични јазици (Срби - Македонци, Македонци - Бугари, Хрвати - Срби ...)

#60 greenstreet 01.07.2011 в 12:40:39

@My Majesty И като убедиш (а ти няма да успееш) македонеца, че няма собствен език и е българин ko праим? Нито Игор, нито Даме, нито Яне имат думата стане ли въпрос за геополитика, а промяната на национално самосъзнание е кауза пердута в краткосрочен план. И перуанците признават испанския не защото са по широко скроени от македонците, а защото им е наложен с меч - има серизна разлика. @Igor На лингвистично ниво наистина е неразумно да спориш за произхода на македонския - не само с български, а и примерно с немски учен. Националната гордост обаче е ценност и по никакъв начин не бих налагал на някого моите си виждания - от тази гледна точка само те поздравявам за трезвото мислене. Има и друго - фактът, че няма българин, който в душата си да признава Македония за самостоятелна държава се дължи не на някакви империалистични блянове. За мен примерно както Македония е част от България (исторически), така и България е част от Македония. България никога няма да тръгне срещу Македония, защото не сънува земите й (както Гърция) , а тъгува за Хората й. За братята си, с които историята ги е разделила и няма да ги събере.

Новините

Най-четените