Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идва ли началото на края на пандемията?

Някои специалисти смятат, че глобалният пик вече е зад гърба ни Снимка: iStock
Някои специалисти смятат, че глобалният пик вече е зад гърба ни

През януари тази година светът минава през своеобразен глобален пик на пандемията. Студеното време, комбинирано със зимните празници, които правят мнозина небрежни към противоепидемичните мерки и призивите за социална изолация, дават своя резултат.

Както посочва реномираното издание Nature, на 11 януари отбелязваме нови над 740 хил. заразени с коронавирус, което е почти рекордно ниво. На 26 февруари пък са регистрирани 360 хил. случая в глобален мащаб и няма как изследователите да не забележат огромния спад в заразяването.

Това ги кара да се запитат - да не би да идва началото на края на тази пандемия?

Не е като да нямат поводи за надежда, които идват от програмите за ваксинация и натрупването на някакъв, макар и не особено сигурен естествен имунитет в обществото. Да, спадът на заболеваемостта започва с началото на масовите имунизационни кампании, но всъщност не са поставени достатъчно ваксини, които да повлияят за толкова сериозен спад.

Затова и идва въпросът дали пандемията не започва да стихва по естествен път. "Това е въпрос за един милион долара", с усмивка казва пред Nature Рейчъл Бейкър, епидемиолог към университета Принстън.

На него се опитва да отговори друг специалист - този път от филиала на Принстън в Ню Делхи, Индия. Д-р Раманан е епидемиолог, който е по-скоро оптимист, че може би сме минали най-сериозния пик на пандемията. "Най-лошото е зад нас", посочва той, макар че бърза да уточни, че спадът най-вероятно се дължи на високия брой новозаразени.

Въпреки това д-р Раманан смята, че оттук нататък вълните на коронавируса само ще отслабват.

На места те ще могат да се контролират и с напълно локални мерки - местни локдауни, проследяване на веригите от заразени и карантинирането им. Останалите, посочва Раманан, ще живеят сравнително спокойно.

Колеги на доктора от Ню Делхи не са съгласни съвсем със заключенията му и ги намират за твърде прибързани. Те посочват, че в теорията му за затихване има пропуски като това колко траен е естественият имунитет и как му влияят новите и нови варианти на коронавируса. Към това се прибавя и непредвидимият фактор за човешкото поведение, което е склонно все повече да неглижира пандемията.

Затова и е трудно да се заяви толкова категорично, че пикът на глобалната пандемията е преминал и можем да гледаме към по-светло бъдеще. Особено след като в началото на март случаите в световен мащаб отбелязват ново леко покачване, макар и да не образуват рязък скок в кривите.

Раманан обаче е убеден - числата вече няма да достигнат януарския пик.

Той се уповава на отдавна изказана теза не само то него, но и от редица учени, включително и от немския вирусолог Кристиан Дростен, който иначе е привърженик на сериозните мерки срещу пандемията.

Теорията гласи, че по света има неизвестен, но може би солиден процент хора, които са изкарали вируса безсимптомно или с лека симптоматика, не са го усетили, само че вече имат изградени антитела.

Ако подобна хипотеза е вярна, това означава, че част от човечеството неусетно е изградило имунитет срещу коронавируса, колкото и съмнително да е колко продължава той. Наличието на подобен имунен вал, обяснява Раманан, осигурява спокойствие за известен период от време.

От малкото доказателства, с които медиците разполагат, става ясно, че естественият имунитет срещу ТОРС (SARS-CoV-1) трае от две до три години. Раманан не вижда причина толкова сходен щам на коронавируса да няма и сходна трайност на имунитета. А така наречената скрита заболеваемост го осигурява.

От Nature посочват, че има щати в САЩ например, при които 1/4 от популацията дава положителни тестове за наличие на антитела при тестове през януари.

Само че е съмнително дали спадът в глобален, а не само в държавен мащаб, се дължи само на естествен имунитет.

На много места все още са в сила сериозни ограничителни мерки и локдауни, които до огромна степен също смъкват заболеваемостта. Европейски държави като Финландия и Норвегия пък доказват, че е лесно да държиш по-ниски нива на заразяване, ако населението живее нарядко и така или иначе спазва сериозна дистанция от чужди хора.

Държави като Танзания, Нигерия и Бразилия, където пък вируса е масово неглижиран и оставен да се разпространява на спокойствие, трудно предоставят адекватни данни за заболеваемостта.

Не се знае в подобни региони колко са реално заразените, преболедувалите и починалите от вируса, а подобни празноти в данните влияят и на цялостната картина и разбирането за вируса.

Новите варианти на COVID-19 също внасят притеснение сред еуфорията, че може би най-трудното е зад гърба ни. Д-р Раманан опонира обаче, че те все още биват пресечени от ваксините, макар и не напълно ефективно, а и самите ваксини тепърва ще търпят подобрения.

"Най-притеснителните варианти все още не са плъзнали навсякъде по света, така че имаме шанс", казва специалистът пред Nature.

Той казва в заключение, че е оптимист за бъдещето. Признава, че в близките седмици може и да не се очертава кой знае какъв напредък, но приема, че светът може би е прескочил вече най-страшния етап на пандемията.

 

Най-четените