Доброто и лошото един ден по-късно

Никоя от партиите и в дясно, и в ляво, няма особен повод за радост - като номинален брой гласове всички те имат около два пъти по-малко в сравнение с предишните парламентарни избори, дори и Реформаторите, които успяха да вкарат евродепутат.

Добре е, че се видя ясно, че правителството, което управлява вече няма никаква легитимност.

Лошо е, че от това не следват автоматично предсрочни избори. А и да следват, макар тенденциите да са ясни, политическата картина може да е съвсем различна - на предишните европейски избори НДСВ имаше цели двама евродепутати и въобще не се класира за парламента, а Първанов, който сега остана под чертата, очевидно има шансове за следващото НС.

Добре е, че в Европа десните имат мнозинство, а Украйна избра прозападен президент.

Лошо е, че евроскептиците се увеличават и е лошо не защото имат намерение да разрушат омразния за чугунените глави ЕС, а защото тези партии са против това богатите им икономики да хрантутят корумпирани мързеливци като нас и други държави от бившия източен блок.

И ако не променим нещо в собствената си територия, съвсем скоро можем да изпаднем на "втора скорост", тоест в трета глуха. Добре е, че все пак се оказа, че България има цели две професионални социологически агенции.

Лошо е, че социологията, която е точна наука, все повече се превръща в средство за манипулация и ПР на корпоративния вот, а всякакви оправдания за различни методики и извадки са глупости - едно уравнение, макар и решено по пет различни начина, трябва да има един и същи отговор.

И все пак - резултатите от тези избори като тенденция са по-скоро добри, отколкото лоши за България. Оттук нататък - никой няма да ни свърши работата, която сами трябва да свършим - и то не за държавата, а за себе си.