Скорошно проучване във Великобритания показва колко много умения са загубили днешните поколения. Те, разбира се, е правено извън България и една част от тях ние тук все още ги можем, но сигурно няма да е за дълго. Замислих се за всички неща, които съм учила за бита през годините и които са били ежедневие за по-старите поколения. Не знам дали е трагедия да ги забравим. С оглед сложната геополитическа обстановка, никога не се знае - другите трупат бели пари за черни дни, ние трупаме вещи и странни умения, защото не се знае какви години ще дойдат.
Ето кратка извадка за способностите на българина, които новите поколения забравят:
Разпалване на пещ и преценяване на градуси по усет. В старите готварски книги има подробни напътствия към домакинята как да пали пещта, за да не прегаря яденето. За жалост едно спиране на тока или газта заличава у много домакини умението да готвят. То и пещи много не останаха, но е хубаво да знаем как се готви на огън, за всеки случай. Представете си, че изведнъж електричеството се срине?
Направи си сам дребни ремонти у дома. Учудващо е, но има и хора, които не могат да сменят крушки. Аз лично мога да поправям изгорели жици на парти-грил. Вече не знам какво да правя с това умение, понеже парти-грил имах за последно в Студентски град, но ако ми се наложи - ще мога да се справя.
Месене на хляб, домашни сладки, торта "Добуш"... Едно време семейството на жена без такова умение е било за оплакване - ще трябва да ядете само "купешки" хляб от завода, сладкишите по соц щандовете са във великолепното разнообразие на бисквити, локум, лимонови резенки и тахан-халва. Съдейки по препълнените готварски курсове за месене, точене и сладкоправене, дъщерите на днешната цивилизация отдавна са забравили колко трудоемко е било да бъдеш домакиня на някое тържествено събитие. Например с помощта на две лели да направите десертите за една сватба с около 300 души гости. Без да броим ръчно изплетените малки кошнички за бонбони и жито, хвърляни като сувенир. Ето още едно изгубено умение.
Поставяне на маджун върху дървена дограма. Стъклопакетите и PVC прозорците убиха нуждата от това умение. Новите поколения нямат представа как отиваш до магазина за строителни материали, някога наричани с обикновеното "Железарията", избираш пресен маджун и се прибираш у вас с нагласата поне ден да мачкаш и лепиш. Хитрости - не бива да е прекалено горещо, не трябва и да е студено. Маджунът се размесва с ръце, оформя се на плътни фитили и се поставя в ъглите, където стъклото се закрепя за дограмата. Притискаш и после минаваш с ножче за гладкост и оформяне. Мераклиите и перфекционистите си имаха специално изрязано стъкълце.
Слава богу сега прозорци с маджун почти не останаха, но човек с това умение лесно може да стане майстор на бижута от печена глина след това.
Спорно е и дали не сме забравили прането на ръка, но това умение по-скоро все още мнозина го умеят. Къде по финансови причини, къде от грижа за фини тъкани или за бебешките дрехи, ако държиш да си идеална майка.
Към многото изгубени сръчности можем да прибавим поправянето на автомобил, както и правилното слагане на лента във фотоапарата. Помня, че ако нещо объркаш тя се осветяваше и снимките не ставаха. Така и не успях да се науча преди да излязат цифровите фотоапарати. Предполагам, че преди 60 години прабабите ми са гледали със съжаление на младото поколение, което не умее да тъче, да си шие само дрехите и да подбира най-добрия кундурджия*.
А ето как са се променяли най-модерните домашни уреди през последния век:
*Кундурджия е майстор-обущар. Преди няколко десетилетия обущарите са се занимавали с ръчна изработка на обувки и е било обичайно да си ги поръчате, вместо да търсите готови.
Някои от нас все още сме специалисти по доста неща. За съжаление младото поколение не иска и да чуе за месене на хляб, плетене на чорапи , за отглеждане на зеленчуци и домашни животни и птици и дума да не става. Много от младите дори не знаят, че ягодите в "Кауфланд"-а, не се брани от дърво. Моят син на 15 години видя за първи път живи пуйки в едно селео и изпадна в потрес! Съгласна съм до някъде с написаното от Филип Добрев. И искрено се тревожа за това поколение, което през цялото време гледа в мониторите на телефоните си. Между другото много бързо се увеличава броя на шофьорите, които го правят по време на шофиране. Това е притеснително.
Темата за никаквите битови умения на младите хора именно във възрастовата група до 35, та дори и до 40 години определено е табу в медиите по цял свят, защото търговските монополи, а и производителите на консумативи и забавления нямат интерес младите да имат тези умения. Като IT специалист, работещ в чужбина от 25 години смея да твърдя, че на масата младежи и компютърната грамотност рязко спадна след навлизането на потребителските платформи и социалните мрежи. Сегашните млада, с риск да бъда обвинен в грубост - за нищо не стават. Те са като растения: торят ги с хидрогенирани мазнини и синтетични подсладители и ги поливат с боядисана и овкусена вода, облъчват ги с монитори и те си вегетират като ходещи растения. Никакво творческо мислене, никаква сила на мисълта. Или както сега е модерно да се оправдават :"В матрицата сме, бро!"
Част от хората все още залагат на методиката направи сам, по две причини: - икономическа. Дребни и не толкова дребни ремонти у дома. Времето и нервите могат да се изплатят. Струва си, когато все пак ръцете не са ни заврени отзад, и когато ставката на час на майстора е по-висока от това, което ние печелим. Което е доста масов случай . Също, когато имаме време и някакви сили. Не сме тотално изцедени от работа, грижи за близки и притиснати от времето. Тогава, за да може да се справим - трябва да се бръкнем и да платим по-скъпо. В общи линии, рецептата е - нещата които въобще подлежат да се направят, излизат 1/2 по-евтино. На цена само на материалите. Личното време и усилия също струват нещо. Трябва да се прецени дали искаме да ги монетизираме или по-добре да делегираме работата на друг. - хоби. Много хора имат нужда да правят нещо, да създават. В най-различни области. Това може да изисква специализирани занаятчийски познания и сръчности. Не всички творчески дейности са свързани с работа на компютър. Особено пък за хора, които работят на компютър - това е разтоварване и разнообразие. За хора, които не работят на компютър, обратното може да е по-валидно.