- Да му купим книга за рождения ден!
- И за какво му е?....
Все по-често ще чуваме сродни диалози, все повече няма да се чете...Готови ли сме за това?
Някои специалисти предричат, че след 2020 -та година въобще няма да излизат печатни вестници, а обмяната на информация в социалните мрежи ще става посредством размяна на снимки и клипове.
Така вероятно потребителите съвсем ще забравят писмените знаци.
Всички усещаме как, благодарение на интернет, между нашето поколение и това на децата ни се появиха огромни различия. По навиците за четене ние много повече се доближаваме до майките и бащите си, до бабите и дядовците си.
Как да постъпим така, че да не оставим децата си неграмотни, но и да не се опълчим на ценните неща от новото време?
Нашумя случаят, в който един родител брои на дъщеря си 200 долара, за да изтрие профила си от Facebook. Но дали това е оправдано и разумно? Връхлитащата ни информация се оказа нож с две остриета - понякога нужна и навременна, друг път - обременяваща и излишна...
Как да помогнем за пресяването й?
Новите технологии иззеха книжките от ръцете и на най-малките, като на тяхно място връчиха таблети и лаптопи. Може би трябва да кажем „сбогом" на панорамните издания с разкошни илюстрации? Мониторът на компютъра и дисплеят на телефона изместиха книжната страница..
Вече се продава бебешки iPad.
Той може да сваля апликации, има качени електронни книги и предварително записана музика. Използвайки тъчскрийна, пеленачетата на практика ще могат да сърфират сред образователни игри, да разпознават цветове и животни със съответния звук. В крайна сметка, целта е постигната - хлапето научава нови неща, образова се.
Колко често ви се случва да седнете с книга в ръка и да се наслаждавате на общуването с нея. Наистина, повечето от нас си спомнят любознателния, четящ вглъбено герой от „Приказка без край". Нещо повече, изпадали сме в неговото състояние, когато нищо и никой не може да ни отлепи от книгата...Но времената се променят!
И през ум не ни минава да връчим на ученика вкъщи „Читателски дневник", за да записва какво е чел през лятото...Та той ще остане празен!
Бедата е, че нечетенето рефлектира върху писането и то става неписане, върху говоренето - и то става неговорене... Преди време попитах едно дете защо му харесва определен екшън герой - очаквах отговор, свързан с външността, характера, речта, действията, мисията...., но вместо това чух : „Много ме кефи, щото е мега як!".
Заглавието на ето това Вазово стихотворение:
ЧЕТИ, ГОВЕДАРЧЕ!
На сянка, под ореха, говедарче
опърпано видях седнало бе -
очи вперило в скъсано букварче.
- Какво четеш ти, миличко другарче?
- Чета: а, б.
Чети, чети! То чудо днеска прави
туй дребно нещо под това небе,
то мъртви буди, дава ум на здрави,
туй второ слънце бог ни сам остави:
чети: а, б.
Чети! То прави сляпото окато -
из тоя извор целий свят гребе -
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
чети: а, б.
Да, слънце то е. Срам за оногова,
кой в мрак духовен жив се погребе!
Чети, чрез него твар ще станеш нова
и силна, за световни бой готова:
чети: а, б.
Ти малко си, но труд те чака тука -
без труд не може нищо - и не бе!
При мишци силни прибави наука -
разковничето там е на сполука.
Чети: а, б!
познатите ми хлапета тълкуват така: „Говедарчетата трябва да четат - ние не сме говедарчета..." Е, имаше и: „който чете, е говедо...", но това сигурно беше груба шегичка. Знаем ли?
Дали ще направим четенето досадно или приятно за децата си - зависи от нас. Рецепти няма, препоръките са индивидуални, резултатите - различни...
Ако си имате любимо четиво, приятно четене!
Драга Силвия, аз използвах сравнително редовно интернет още по времето на Infoseek - преди Google и голяма част от новото поколение да се появят на този свят, та не прави обобщения относно всички "ни". Това не е направило така, че да забравя да чета. Хартията, книгата на хартия, пък е просто един "носител" на определена информация - текст в случая, та напълно погрешно е да отъждествяваш носитела с информацията, която е записана на него. В интернет има достатъчно текстова информация, зада гарантира, че мрежата сама по себе си няма да е причина за изчезването на способността за обработка на писмена информация. От друга страна в Китай и Япония използват визуални символи наместо такива, базирани на фонеми и се справят съвсем прилично. Това обаче, че за теб едно нещо представлява един голям "?" не означава непременно, че то е лошо и ще доведе до края на света или поне на човешката циливилизация. Отговора на детето е бил типичен плод на детското синкретично мислене /като антипод на аналитичното мислене на възрастните/ и това, че то те кара да смяташ, че детето е глупаво и неспособно е резултат на, извини ме, това че ти бъкел не разбираш от детска психология /апък си учителка/. Да ни препоръчваш пък вазово стихотворение за говедарчета е просто патетично. Аз съм от по-старото поколение, но през живота си май не съм познавал много говедарчета. А ти колко говедарчета си срещала?
Дъра-бъра, сто чадъра :-) Уважаема г-жо Димитрова, Хейтърският подход доказано не дава желания резултат. За да накарате някой да чете книги, което е безспорно важно, не трябва да го наричате "говедар" защото не четял, а трябва да направите четенето атрактивно. С положителни примери, които ще го заинтересуват защото конкуренцията между носителите на информация е много голяма. А такъв тип статии ще накарат нечетящите да застанат в защитна позиция и единственото, което ще получите е доста коментари от типа "Тая пък на каква се направи". Може и да ви е тъжно, но е факт. Ако утре някоя псевдо-звезда се появи в публичното пространство с книга в ръка, хиляди ще решат, че четенето е фешън. Така, че е хубаво да си смените подхода и не да оплювате таблетите и фейсбук, които са по-атрактивни защото са по-шарени. Дори примера, че ако си чел повече книги може да на*****ш някой много по-цветисто може да доведе до търсения резултат. Важно е да накараш някой да започне защото веднъж открил какво удоволствие е четенето, няма да спре. Може и с Буковски да започне. Нататък сам ще продължи
@pepe Без да се заяждам, но от дългия ти пост личи, че не си наблягал особено много на четенето/писането, При най-повърхностен преглед на няколкото параграфа, които си написал, се виждат доста грешки. Ще си позволя да изброя само по-грубите, като пропусна неточно сложените или пропуснати запетайки. всички "ни" - вероятно си имал предвид "всички" ни (акцентът трябва да е върху всички) носитела - хитър начин да избегнеш членуването? (носителя) зада - за да Отговора - Отговорът апък - а пък вазово - Вазово Правя това с единствената цел да демонстрирам точно това, за което според мен авторката говори в статията - нечетенето и неписането не правят човек "по-глупав". Той може да стане чудесен професионалист в дадена област, да направи успешна кариера и т.н. Просто недоброто владеена на езика му отнема способността да се изразява добре, както и да разбира нюансите в чужди изказвания.
vlad, мнението на pepe е изключително точно, рядкост е да се прочете такова в този сайт. А ти се хващаш за пунктуацията. Хубаво е човек да владее добре синтаксиса, но не и да е буквояд. А в съвременния свят, където боравенето с големи обеми разнородна информация става все по-ценно умение, един човек НЕ МОЖЕ да стане професионалист в дадена област и да направи успешна кариера с малко четене и писане.
тук повечето е казано, но напълно хаотично. про автора: очевидно милее за образовнаието и езиковата култура на дечицата, очевидно семейството има водеща роля, дори пред училището. про pepe: очевидно се бърка носителят със съдържанието. контра автора: доста патетично, и говеждото стихче е излишно провокативно. контра pepe: синкретичното и аналитичното не са антиподи дори при деца, правописът е важен, особено в по зряла възраст. приятна вечер. знам за главните букви, така се разпознавам по лесно.
@тъп по-зряла, по-лесно...
@krismin Ако почне с Буковски, дали ще продължи?