Емигранти на 45? Я си помислете пак!

"Просто искам и за момента МОГА да си позволя да живея в Копенхаген, без да работя." - тук е заровено кучето. За приемащата страна са важни основанието за пребиваване и доходите. От силно желателно до почти задължително е доходите да са трудови, от работа на светло. Причините за емиграцията обикновено са други - невъзможността да останеш поради една или повече причини. Аз ги деля на две категории: положителни - например 5 пъти по-високи доходи при 2 пъти по-висок стандарт в определена индустрия, в която искаш да работиш. Възможност за по-адекватно образование и развитие за теб или децата и т.н. и отрицателни - рекет, безхаберие, простотия във всевъзможни форми, липса на перспектива във важни за теб области. За това възраст няма, както и за развода, зависи до колко те е стегнал чепика.

Огромна е разликата когато имаш сключен трудов договор, Недретчо. Пробвай се като безработен току що пристигнал чужденец. Имах почти същото изживяване с американска банка в САЩ. Вероятно им светва червената лампичка ако декларираш, че имаш пари, а не работиш. Още по-зле става ако решиш да наемеш жилище без да имаш гарант и без да работиш. Или трябва да платиш на куп за една година или спиш на улицата. Е, има и хотели разбира се.

Много са ми любими емигранти като авторката, които още в първия момент, в който стъпят в чужденеция, влизат в някакъв банален конфликт с местните защото порядъците и правилата в държавата не са точно такива, каквито им се иска. По правилата на банката за да се отвори сметка се искали някакви документи, но на авторката тези правила й се струват глупави, и изобщо плюе тя на такива неудобни за нея правила. Естествено, че следва конфликт, в който по-цивилизованият - в случая, явно не авторката - намира някакъв компромис. В цивилизованите държави емигранти като нея най-често срещат някакво разбиране, защото местните ще са по-цивилизованите и ще отстъпят. Пробвай да емигрираш в Русия, обаче, и виж дали банковият служител ще бъде толкова предразполагащ и склонен към компромиси, колкото датския, или по-скоро ще извика охраната да те изрита набързо. За уредеността на западните държави може да се говори много, но според мен е особено полезно ако се разгледа от гледна точка на теория на игрите и купищата изследвания около коопериране, рационалност, полезност, социални нагласи и прочие. Например, доколкото си спомням оптималната стратегия при игри като дилема на затворника или играта на ултиматум (повторените версии), е нестабилна, защото изисква двете страни да кооперират и да си вярват. Равновесието на Наш и при двете е неоптимално и за двете страни. Тоест, ако вземем някакво общество и го моделираме да играе повторената версия на дилемата на затворника, то в началото всички играят оптимално за себе си, което дава възможно най-лошите резултати за всички. В момента, в който се появи кооперация, тя заразява цялото общество с по-добрите резултати, които дава, при което всички евентуално превключват на тази стратегия, защото да си некоопериращ в общество, в което много кооперират, не е оптимално. Това състояние, обаче, не е стабилно, защото при появата на използвач - например, навлек имигрант - той бързо установява, че може да получи по-добър резултат лично за себе си на гърба на всички тези коопериращи и вярващи си хора. В момента, в който такъв се появи, други членове на обществото се заразяват с некоопериращата му стратегия, защото дава по-добри резултати лично за тях, и всичко се повтаря.

Винаги съм се чудил що някои хора пишат коментари по-дълги от самите статии. Ама днес, като почти щеше да ме отнесе едно ауди, ми просветна. За тях това е същото като за хората с малък пенис, дето си купуват яки коли. Иначе са любопитни за четене де, няма спор, ама много дълги. Може би трябва да си пишат собствен блог или да станат влогъри, понеже явно имат много неща за казване. С удоволствие ще ги следя.

>що някои хора пишат коментари по-дълги от самите статии Една достатъчно добра за мен причина - защото така упражнявам интелекта си. За тази цел няма почти никакво значение къде го правя, нито дали някой друго освен теб чете какво съм написал. Да, бонус е ако някой отговори по начин, който допълнително ме стимулира интелектуално, но това почти никога не се случва, нито тук, нито където и да било другаде в мрежата. Но пък мрежата е ужасно удобно място и дава множество поводи за такава практика, а тя е полезна както за лично израстване, така и за случаите, в които се озовеш в компания на хора с нетривиално интелектуално ниво.

Не може да правиш генерални изводи от единичен случай,както каза peta wawa.пристигнах в германия преди години.След като се регистрирах в общината(това стана на третия ден от пристигането ми) и ми дадоха ЕГН,отидох в клон на Дойче банк. Казах че искам да си открия сметка.Насрочиха ми среща на следващия ден.На срещата служителят ме попита защо желая да имам смека в тяхната банка,отговорих му,че искам да започна работа.Разбира се,каза човекът,ние за това сме тук,за да ви помогнем.И така след половин час попълване на формуляри(той ги попълни),аз имах сметка в Дойче банк.Толкова по въпроса за трудния път за който говори авторката.

Deowin, нещо обърка теорията на игрите. Предполагам имаш предвид безкрайно повтаряната затворническа дилема? Тая игра има безкрайно много перфектни равновесия на Наш. За нея важи така наречената folk теорема. Ако играчите са достатъчно търпеливи, всеки един изход (включително и безкрайна кооперация) може да се поддържа като перфектно равновесие, Това става с помощта на trigger strategies - ако противникът реши да те прецака, наказваш го в бъдещите периоди.

"Да, бонус е ако някой отговори по начин, който допълнително ме стимулира интелектуално, но това почти никога не се случва, нито тук, нито където и да било другаде в мрежата." Свинчо не само е красив, умен и преуспял, но е и удивително скромен.

Вучето по навик сгъстява боите. Първо, ако имаш сметка и кредитна карта към нея, защо ти е спешно да си откриваш в местна банка. Моята виза, издадена от българска банка, действа по цял свят, от Аржентина до Китай, само в русия не съм я пробвал. Условието за трудов договор изглежда е специфично датско. През 92г в Дойче банк ми откриха сметка само с един български паспорт и пари в брой. Към края на века, когато банкирането у нас стана опасно, започнах да търся по-сигурно място за парите си. В добре уредената, цивилизована Англия ми отказаха, защото нямам адрес в страната. Казах им "ОК, щом вие не ми искате парите, ще се намери кой да ги иска". И се намери. В Белгия ми откриха сметка пак само с паспорт и кеш. Не засичах време, но едва ли е било повече от 1/2 час. Издадоха ми и дебитна карта. Само че, пропуснаха да ме уведомят, че щом сметката е в долари а не в белгийски франкове, картата не работи. Нарочно отидох в Берлин и отседнах у един приятел, за да имам адрес. Само поставих условие на банката, да говоря със служител на английски, защото немският ми не е достатъчен за банкиране. Никакъв адрес, никакъв договор, никакво ЕГН. Добре дошъл хер нов клиент. Банката даже даде дребен подарък на приятеля ми, задето ме е довел. Междувременно цивилизованата белгийска банка смени телефона за връзка, без да ме уведоми. Наложи се да ходя лично в Анверс, да ги уведомя, че остават с един клиент по-малко. А уреждането на въпроса в Дания не е по цивилизованост а по старшинство. Старшият чиновник нарушава правилото не, защото е запленен от черните очи на кака Вучка, а за да не загуби един клиент. Само, знайте, за парата. Дребният чиновник не смее. Клиентът винаги е прав. Това правило влезе в сила само за няколко години демокрация. С изключение, разбира се на бюджетните служители. И банките не закъсняха. Ако през 93г, като казах на една банкова кака, че останаха с един клиент по-малко, тя самодоволно отговори "Няма да съжаляваме.", 15г по-късно, служителките се чудят как да угодят, дори в ущърб на банката. Когато исках да направя банков превод към ДСКаса, момичето ми каза "Г-не за тоя превод ще трябва да платите 30лв при нас и в ДСК. Изтеглете кеш и идете в клона на 200м от тук. Така ще платите 2.50." В Русия също има капитализъм от над 20г. Сигурен съм, че и там банкерите са се научили.

Понеже сме на скандинавска вълна. Норвегия - пристигнах, приятел ми беше намерил предварително място, където да живея, след известно време се явих на интервю за работа (на английски език се проведе), приеха ме, започнах работа, паралелно с курс по норвежки от работодателя, минах теста след курса, след първата заплата си взех D-номер (временен) от SKAT-офиса (разбирай данъчна служба), в банката (Sparebank-1) ми откриха банкова сметка, а картата си получих по пощата след 2 седмици, запазих си час за посещение в полиция (тук вече се чака поне 2-3 месеца, защото наплива е голям, а часовете малко). След като ми дойде денят за посещение, занесох си договора (който трябва да е минимум за 3 месеца) и фишовете за заплата, както и договора ми за наем на жилище. Провериха ми всичко, копираха ми паспорта и ми дадоха разрешение за постоянно пребиваване (което след 5 години е наложително да се презавери). От SKAT-офиса ми издадоха постоянен номер (документът пристигна след 2 седмици). В банката ми освободиха интернет банкирането и по пощата получих устройство за генериране на кодове (отново след две седмици, това е някакъв стандартен срок явно), с което да работя при банкирането. Всичко това продължи между 10 и 12 месеца. В нито един момент от времето, не съм имал проблеми да живея и работя в страната. Такива са им правилата, спазваш ги. Не виждам защо Вучка реве. Никой не й е длъжен да бие чело в земята, щото тя иска сега и ако може веднага. "Белите", както ги наричаме, държави за това са такива, защото имат правила и те трябва да се спазват. Ако ли не - справка България. Нормално е да се ходи по администрации, все пак си нов човек в тази държава. Как очаква Вучето да се случват нещата? И само за протокола - дойдох в Норвегия ненавършил 53г. Не виждам връзка с възрастта, а само какво можеш да предложиш на пазара на труда. Електроинженер съм, с две магистратури, но работя като електромонтажник и съм ОК с това (в Норвегия не се признава ел. инженерно университетско образование от България). Щях да забравя - до първа заплата си ползвах българската карта Виза без никакви проблеми. Не ми е много ясна схемата на Вучето - сестра й превела пари - къде?, тя ще ги прехвърля в нова банка - защо?, няма ли си карта от банката към тая сметка, да я ползва "като за начало"?

На въпроса на последния господин, който пита защо Вучето изобщо иска да има датска банкова карта, ще кажа следното. Направих си труда да проуча и се оказа, че да, с българска или танганайска карта спокойно можеш да плащаш, но всички по-специфични разходи, като да си плащаш сметките за телефона, да си поръчаш юбер или да си купиш електронна месечна карта за транспорт стават САМО, ако имаш разплащателна сметка в датска банка.

Zoidberg, говорех за равновесието на Наш на обикновената, неповтаряна версия на затворническата дилема. Дори не знам какви са равновесията на повтаряната версия, но ще ти повярвам, че са безкрайно много. Относно trigger strategies, прав си, че това е оптималната стратегия в повтаряната версия (май имаше някакво изследване, в което генетичните алгоритми клоняха към тази стратегия), но ако сложиш шум в комуникацията, какъвто винаги присъства, вече няма стабилно равновесие - представи си, че един единствен път "кооперирам" се чуе като "не кооперирам" и как това води до взаимна нескончаема размяна на "наказания".

Когато отидеш на гости в нечия къща се приготвяш да спазваш правилата в тази къща, дори да си на 45 (една изключително продуктивна възраст). Това какво не ти харесва можеш да си го поправиш...когато си построиш собственна къща

Интересно мислене. За някои това е чисто да си натрапиш мнението от човек, който е видял само една гледна точка - своята. Да, понякога държавата ни гони, не защото няма работа. Има, има и пари, но оттам нататък няма много от елементарните неща, които търсим. Детето ми е с диагностицирано хипер рядко заболяване. За момента с много кризи и неизвестни имаше организация, която се грижеше за това да получаваме лечението на 2 седмици в чужбина, далеч от тук. Скоро тази органиация няма да я има, а дали ще продължи лечението ни нашата държавата, никой не знае и никой не ни казва. Навсякъде това лечение се поема от държавата. Да, ще имигрирам тогава, иначе не искам да се махам оттук. Имам добра професия, добра заплата, добър стандарт на живот, но по-добре да мия чинии, разхождам кучета и т.н. но да знам, че детето ми ще бъде в безопасност, с шанс за живот. И да, ще бъда изгонен, но вие, който/която сте написали тази статия няма и да разберете. Навсякъде където сме отишли това е лудост, че държавата не поддържа това лечение, тук никой не се интересува, нито вие, нито държавата. Иначе нямаше да напишете такава статия. Бъдете здрави, тогава проблемите са малки!