Последните дни от работатата на парламента предстои да вземем окончателно решение за спиране на (проекта за нефтопровод - бел.р.) Бургас-Александруполис, тоест за денонсиране на споразумението.
Миналата седмица този въпрос мина на първо четене, но БСП, озверели, блокираха гласуването на второ.
Дори един виден комунист каза в своето изказване, че понеже руснаците са ни освободили, ние сме длъжни да подписваме подобни договори. Истината е, че не сме длъжни. Би трябвало да подписваме само при взаимен интерес.
Става дума за проект, чиито максимални икономически ползи за България евентуално могат да достигнат до 30 млн. долара на година, като срещу това рискуваме милиардни приходи от туризъм. Евентуален разлив на петрол напълно ще съсипе българския туризъм за много време напред.
Очаквам всякакви саботажи, от липса на кворум в икономическата комисия, до истерични дебати, каквито вече гледах и слушах.
Началото на Нефтохимическият комбинат до Бургас, доколкото съм чувал, е през 1959. Основен елемент на комбината е нефтопристанището, където се разтоварват танкерите. Така че, за да се запази крайбрежието от разливи на нефт, логично е да се затвори Лукойл. Иначе, ако се построи тръбопроводът, риска от разлив едва ли ще се увеличи много.
Когато изтрезнееш, рожбо и ако имаш достатъчно ум, ще разбереш, че нефтът се докарва по същия начин, с танкери, до Бургас и после се изпомпва по тръбата.
Аз също съм доволен, че този договор се разваля, защото той е изгоден за Турция, танкерите нямаше да минават през Босфора, с всички рискове за Истанбул. От друга страна изгоден за Гърция – нефтът постъпва директно в нефтопреработвателния завод. За България – ползата е нищожна. И това беше достатъчно тръбата да не минава през България. Не виждам защо, при толкова сериозни доводи, да се измислят нови.