Опростачаването на българската политика е почти толкова неприятно, колкото корупцията, приятелските кръгове и всички недъзи, които всекидневно ни бодат очите. Медиите си харесват по някой примитивен образ, придават му някакъв дълбок смисъл, който приемат за особено оригинален и започват да го въртят и налагат колкото им сили държат.
„Постната пица" на Дянков например ни преследва до ден днешен, щом стане дума за бюджет и държавни пари. Според контекста, тя ту е постна, ту е блажна, но винаги е еднакво нелепа.
На „кафето на Борисов и Местан в Кърджали" се придават почти мистични качества. Пиенето на кафе ни се представя като официална политическа дейност и журналистите питат всеки, който срещнат „дали ще пие кафе", горчиво ли е или е сладко и всевъзможни подобни банализми, които принизяват така и така не особено извисения ни обществен живот, но най-вече българската журналистика.
Едно време, когато десницата се разпадаше на съставните си части, модерният въпрос беше за развода - „развежда ли се Надежда с Костов". Тая песен вървя поне 2 години. Отношенията в Реформаторския блок може скоро да я извадят за нов живот - само че вместо Костов и Надежда, този път на прицел ще са Кунева и Кънев.
Новият „хит" обаче е рожденият ден на Бойко Борисов - не само, че се пада да е петък 13-ти, но това е и датата, на която според ултиматума на Станишев Орешарски трябваше да си подаде оставката. Окрилени от съвпадението, журналистите родиха въпроса „дали БСП ще направи подарък на Борисов за рождения ден като се откаже от властта".
Естествено, на БСП толкова им трябва, за да се отрекат от заръката на лидера си. Не че атентатът срещу Георги Марков не е подарък за рождения ден на Тодор Живков, но в случая говорим за друго - за примитивен мисловен конструкт, фалшив образ, който дори не е смешен, но за сметка на това яко дразни.
